Ново изследване на учени от Великобритания показало, че присъствието на трезвени хора близо до пиещи изменя възприятието за собственото им състояние.

Изследователите забелязали, че хора обкръжени от такива в нетрезво състояние, са по-склонни да подценяват собственото си ниво на алкохолно опиянение. Но когато наблизо имало трезвени хора, на пиещите им се струвало, че не са много пияни, отколкото наистина били.

Хората оценяват своето собствено ниво на опиянение, сравнявайки себе си с хората около тях. В положение, когато наоколо има много пиещи, човек се напива повече, защото се стреми „да догони“ останалите.

Млади хора от Медина, Саудитска Арабия, решиха да сключат брак. Те не се бяха виждали изобщо. Не се учудвайте на това, така правят в някои страни на Близкия изток.

Така Джамал и Тахира се срещнаха за първи път на сватбата си. Младоженецът и невястата дадоха брачни обети и се веселиха с гостите.

Накрая дойде фотографът Алим, за да запечата събитието с фотоапарата си. Всички много се развълнуваха от предстоящото действие, особено много Тахира, която се обезпокои и разтревожи.

Алим помоли невестата:

– Моля ви снемете си воала, искам да запечатам щастливото лице на съпруга ви, когато ви види за първи път.

Тахира тръпнеща в очакване, бавно свали прикриващия лицето, до този момент, непрозрачен плат.

Усмихна се пред фотоапарата, но …… съпругът ѝ се отдръпна. Горкият, той не можа да скрие отвращението си.
Когато Тахира вида реакцията му, закри с ръце лицето си и заплака.

– Защо не се е възползвала от козметик преди сватбата си? – изказа недоволството си възрастна жена.

Гостите бяха смутени и всеки се опитваше по някакъв начин да осуети назряващия скандал.

Едни се устремиха към Тахира да я успокояват:

– Не се притеснявай, мила. Той трябва да разбере, че истинската красота се крие в характера на човека, а не в неговото лице.

В другия край на залата група мъже уговаряха гневният и сърдит младоженец:

– Млади човече, нима вие се интересувате само от външността и игнорирате духовните ценности и морала?

Но Джамал не се поддаваше на никакви уговорки и увещания:

– Не съм си представял, че тя изглежда така.

Обиден и засегнат от положението, в което се намираше, младоженецът се обърна към невястата си и грубо ѝ каза:

– Извинявам се, но с вас искам да се разведа.

Тахира рухна на пода и се обля в сълзи.

– Нека Всевишният и изпрати по-добър съпруг, който ще я оцени по достойнство, – пожела ѝ някой съчувствено.

– Той не е мъж, който е готов да изпълни обещанията си, – гърмеше едър мъж, който се чудеше как да успокои Тахира.

– Никой не го е карал да се жени за нея, – коментираше друг случилото се. – Той трябваше да настоява за среща с нея, а не да чака до сватбата.

– Нека да бъде винаги неудачник и да не се ожени повече, – прокле го една от жените, която искрено съчувстваше на Тахира.

Сватбената нощ на невястата бе потопена в поток от сълзи.

Група учени от Вашинктонския университет са завършили продължително изследване  за влиянието на различните температури върху телата на хората.

Специалистите посочват, че усещането на леко втрисане, съпровождащо част от хората в целия им живот, води до определени хормонални изменения, влияещи на продължителността на живота.

Биолозите са открили, че средната температура на човешкото тяло на възрастен човек коригира продължителността на живота.

Провеждайки експеримент, в който са взели участие 24 жени и мъже на възраст 49 години, изследователите са изяснили ред характерни особености.

По мнението на учените, хормоналните изменения в организма на наблюдаваните хора забавя метаболизма, което им позволява да запазят енергията и топлината си.

Акулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?

В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.

Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.

Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.

В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.

Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко  са отстъпили.

Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.

Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.

В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.

В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.

Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.

Томи беше много стар котарак. Той беше на 21 години. Това бяха много за един мъжкар като него.

Неговите стопани го оставиха  в местната ветеринарна клиника с молба:

– Вземете го при вас. Ако искате го приспете. Той е много стар. Ние си взехме вече малко котенце.

Старият нежелан Томи изобщо не можеше да разбере, защо са го завели там. Той жално мяукаше и се оглеждаше плахо наоколо. Имаше чувството, че това място го застрашава с нещо.

Мария още от пръв поглед хареса котарака. Тя го взе в прегръдките си. Той се успокои и започна да мърка доволно.

Така Томи отново се оказа обкръжен с любов и имаше кой да се грижи за него. В края на живота му се бе появила Мария. Тя имаше дълга кафява коса, проблясващи с червен отенък на слънчевата светлина и топли сини очи.

Младото момиче искаше да дари Томи с любов, от която той се нуждаеше, за това го взе в дома си.

За нещастие на Томи скоро установиха бъбречна недостатъчност и му откриха тумор с размерите на топка за голф.

Но това не спря Мария и Томи да се обичат. Независимо от бъбречната недостатъчност и тумора, котаракът скачаше като 12 годишен.

Мария реши да състави пълен списък, на нещата, които трябваше да направят двамата с Томи. В него имаше различни приключения.

– За другите това могат да са незначителни неща, – обясняваше Мария на приятелката си Сара, – но тези кратки разходки, са голямо развлечение за него. Той много обича да бъде на чист въздух. Най-много от всичко обича да бъде край морето на плажа.

Томи завинаги измени отношението на Мария към застарелите животни. Надявам се това да стане и с други хора.