Валентин духаше на премръзналите си ръце и негодуваше на глас:

– Какви са тези ограничения. Сякаш съм малко дете и не разбирам какво да правя.

Лъчезар го погледна и каза:

– Имаме нужда от тях ….

– Глупости, – прекъсна го възмутено Валентин.

– Погледни самото каране на ски, – започна спокойно Лъчезар. – Този спорт не е за хора със слаби сърца. Пистите са опасни и понякога доста стръмни. За това поставят десетки предупредителни табели, а жълти ленти блокират пътеки, които водят до лавина опасност, или камъни и скали, които всеки момент могат да се откъснат от местата си.

– Е, аз не говоря за нещо, което не виждаш или не знаеш, – примирено каза Валентин.

– В живота ни има много маркирани писти и пресечени терени, – добави Лъчезар, – които забавляват и предизвикват авантюристите, но има и опасни зони, които трябва да избягваме, ако не искаме да бъдем наранени.

Валентин вече се съгласи със това.

Така е и с християнския ни живот.

Ето защо Писанията и Светият Дух ни предоставят граници. Те ни защитават, като обозначават опасните за живота зони извън границите и ни осигуряват свобода, като ни пазят необременени от греха и неговите последствия.

Пена и Славена плетяха на пейката и коментираха „злободневни“ проблеми.

– Виж, Пено, навсякъде около нас виждам разбити сърца, разрушени семейства и отнети надежди.

– Да не говорим за обърканите умове, разстроените емоции и физически отпадналите тела, – добави Пена с въздишка.

– Какво според теб се е объркало? – попита загрижено Славена.

– Причината ще да е в основата върху, която градят хората живота си. Тя е погрешна, – отговори Пена.

– И коя е стабилната основа, която би издържала на кризите и натиска? – Славена впери любопитен поглед в Пена.

– Тази основа е Исус Христос.

– От къде си толкова сигурна? – наклони глава на една страна Славена.

– Исус Христос никога не се променя, – започна да изброява Пена, като свиваше пръстите на лявата си ръка. – Той никога няма да те остави, нито ще те изостави. Освен това нищо не може да ни отдели от Неговата любов.

– И сега какво? – Славена наостри уши.

– Ти и всеки друг ще бъдете подготвени за бурите в ежедневието си, ако сте изградили основата на живота си на Исус Христос. Защото никой не може да положи друга основа, освен вече положената, която е Той.

Борис притвори поредната автобиография на известен учен и си каза:

– Всеки разказва историите си и обяснява действията си според неговата гледна точка. Този учен използва автобиографията си, за да се оправдае за някои неща.

Брат му Данчо, който чу последните думи на Борис, реагира спонтанно:

– Много лесно разкриваме изкривеното си мнение за себе си. Често сме пристрастни и слепи за своите слабости. Да ти кажа честно всяка автобиография ми се струва съмнителна.

– Никой човек не може да изследва себе си в настоящето, да не говорим за минало. Не можем да бъдем обективни, – отбеляза Борис.

– Забелязал ли си, колко много хората са уверени, че разбират себе си и могат да начертаят своя собствен път? – попита Данчо.

– Но те не разбират, че всички се нуждаем от Божия прожектор, – поклати глава Борис. – Истинското удовлетворение идва, когато Му се доверим. Ние имаме мир, когато се смирим пред Него.

– Имаме шанс в бъдеще, ако изпълваме сърцата и умовете си с Неговото Слово. Не сме лишени от свобода, когато сме чисти пред Неговите очи, – допълни Данчо.

– Да, така е, – съгласи се Борис. – Ние сме изпълваме с Духа Му, когато сме отворени и уязвими пред Него.

Нали се казва, че истината се ражда в спора, а защо не и в разбирането за нещата?

Живко и Елен отново се препираха за нещо. За какво ли?

Нека се приближим и да разберем.

– Думите имат голямо значение, за това трябва да ги приемаме сериозно, – удари с ръка коляното си Живко.

– Искаш да кажеш, че трябва да работят за нас, както прави самия Бог? – предизвика го Елен. – Какво се казва в Библията? Той използва думи, за да „нарече нещата, които не са така, сякаш са“ .

– Никой от нас не направи така, – сбърчи недоволно нос Живко. – Всеки наричаме нещата с техните собствени имена.

– И какво излиза, използваме нашия език, за да съобщаваме за плачевното състояние на нашите дела? – не го оставяше намира Елен.

– Идеята да „наречем несъществуващото като съществуващо“ не ми се струва съвсем нормална, – заяви категорично Живко.

– Според теб не трябва да казваш, че си излекуван, когато се чувстваш още болен? Или да кажа, че си забогатял, когато нямаш и стотинка в джоба си? – Елен настойчиво задаваше въпросите си.

– Това си е просто лъжа, – потвърди Живко.

– Не, – отсече Елен. – Има голяма разлика между лъжата и думите на вярата. Да лъжеш означава да заблудиш някого, т.е. да го принудиш да вярва в нещо, което не е вярно.

– А да говориш с вяра?

– Това означава да говориш думи, които са в съответствие с Божието Слово, а не с обстоятелствата около теб, т.е. да говориш от духа си, а не от ума си.

– Някои хора казват думите и ако нямат вярата да ги подкрепят, какво става с тях?

– В крайна сметка се провалят. Всъщност те не наричат „несъществуващо като съществуващо“, а наричат несъществуващото така, както биха искали да го видят.

– Е и?

– Това са две различни неща. Думите може да са едни и същи, но ако само искаш и се надяваш, няма да успееш. Трябва да имаш вяра за това.

– Как мога да имам вяра и да накарам силата на думите да работи за мен? – отчаяно и с тревога попита Живко.

– Приведете езика и сърцето си в съответствие с Божието Слово. Спри да „говориш така, както е“ и започнете да говориш и да вярваш в обещанията на Бог.

Панайот се считаше за християнин. Спазваше особени правила и традиции.

За разлика от него Стефан не ходеше на църква и не се интересуваше от религиозни практики.

Това не пречеше двамата да бъдат приятели и да се уважават.

Един ден Стефан се обърна към приятеля си и заяви твърдо:

– Панайоте, ти си агностик.

– Какво искаш да кажеш? – попита ужасен Панайот.

– Просто гледам какво правиш.

– И?

– Изглежда не отделяш време да правиш това, които другите християни правят, но в замяна на това извършваш други, които те никога не биха направили. Мисля, че не си сигурен в какво точно вярваш.

– Така ли? – Панайот бе като зашеметен.

– Виж, – усмихна се Стефан, – аз не мога да надникна в твоето сърце, но действията ти те издават.

Панайот се замисли сериозно. След като се раздели със Стефан той вървеше душевно смачкан към дома си.

Не бе му лесно. Той се сблъска със сериозно „доказателство“ за своето неверие.

Едно бе сигурно, заключенията на Стефан бяха достатъчни да върнат Панайот към Господа.

Внимавайте, когато казвате, че сте християнин. Начина ви на живот, ще бъде най-доброто доказателство за това.