Студът си е студ, но когато си край печката, можеш да се събереш с приятели и да разговаряш с тях.

Така направи и Гошо. Приятелите му Мартин, Сашо и Добри не чакаха повторна покана.

– Сърцето не изразява само чувства, – започна Сашо.

– То е място на искрени надежди и любов, – добави Добри.

– Да, но днешното общество определя най-силните ни чувства като „истинското ни Аз“ и отгоре на всичко настоява да ги ги изразяваме, – опонира Гошо.

– Но нашите желания могат да ни хванат в капан, – отбеляза Мартин. – Съвременният потребителски манталитет създава желание за трупане на материални блага, които според света ни осигурят статус и идентичност.

– Днес лошо се възпитават децата, – намекна Добри. – те желаят одобрение и любов, а им се подхвърлят технически чудеса и така се злоупотребява с тях.

– А някои от тях по примера на родителите си, стават работохолици, – вметна Сашо.

– Проблемът на работохолика например не е в това, че обичаме работата твърде много, – подчерта дебело Добри, – а че обичаме Бога твърде малко в сравнение с кариерата си. Това, което праведните желаят, е самият Бог, да видят лицето Му. Единствено ако търсим връзката си с Бога и копнеем за Него, другите ни мечти и интереси няма да ни хванат в капана.

– Само ако обичаме Бог повече от всичко, правилно ще приемаме и всичко останало, – заключи Мартин.

Нощта бе заела мястото си, а приятелите не бяха усетили това.

Разделиха се и си обещаха утре, да се съберат у Мартин.

Петър Петров трябваше да проповядва в един малък град. Когато пристигна го уведомиха:

– Църквата няма средства, за да ви плати стая в хотела. За това ще отседнете в едно семейство от нашата църква.

Пристигайки в тази къща собственика посрещна Петър, заведе го в стаята. Показа му банята и тоалетната.

Когато дойде време за обяд, домакина заяви:

– Не сме длъжни да ви храним. Трябва сам да се погрижите за себе си.

През цялото време, докато Петър бе в този дом, никой не му обръщаше внимание. Ако зададеше въпрос, правеха се, че не са го чули.

Домакините не криеха желанието си, час по-скоро да ги напусне.

Този ден Петър разсъждаваше върху Колосяни 3:16: „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си“.

Студеният прием в къщата го накара да се замисли:

– Как приемам Божието Слово? Давам ли на Божието Слово топлия прием, който заслужава, или не му обръщам внимание? На Божието Слово уютно ли е в сърцето ми или се чувства като нежелан гост? Приемам ли с радост Божието Слово, показвайки му своята любов и смятам ли за чест да го имам в сърцето си?

Добри въпроси, които чакаха искрени отговори.

– Божието Слово ако има топло, приятелско посрещане, ще се почувства като у дома си в сърцето ми и ще реши да остане там завинаги, – констатира накрая Петър.

Нека днешният ден бъде белязан с решението да се всели Божието Слово във вашето сърце. Отворете му вратите и го поканете да остане там завинаги.

Посрещнете Го топло като желан гост, който много обичате и цените.

Така ще внесете в живота си огромно духовно богатство, което ще обогати не само вас, но и хората около вас.

Мадлен бе атакувана постоянно от мисли като:

„Ако бях толкова слаба като Катя, досега щях да се омъжа“.

„Ако бях умна, колкото Наска, мое щеше да е повишението“.

Горчиви мисли, но те почваха от детството.

Когато бе малка, непрекъснато е сравняваха със сестра ѝ.

– Ти си хубава, но сестра ти е готина.

Чувайки това краката ѝ се подкосяваха. Това отхвърляне ѝ действаше болезнено.

– Дори да ям по-малко и да изруся косата си или да облека нещо по-хубаво, няма да съм като нея и няма да съм достатъчна, – с горчивина си казваше тя.

Един ден Мадлен стоеше и гледаше скалистите планини. Тя бе пленена от невероятната им красота.

В този момент Бог прошепна на сърцето ѝ:

– Ти си дори по-красива от планините.

Беше ѝ трудно да възприеме това.

След кратък размисъл Мадлен реши:

– Щом Той казва, че съм красива, значи трябва да започна да вярвам в това.

Повечето от нас сме убедени, че не сме достатъчни.

В действителност ние сравняваме само онова, което виждаме на повърхността, а понякога привидно лесният живот е пълен с болка.

Трябва да спрем да се сравняваме.

Ако Бог искаше всички да сме еднакви, Той щеше да създаде един един единствен шаблон за цялото човечество.

Вместо това Бог направи всички различни. Той влияе на решенията, които вземаме. Той направлява живота ни. Просто трябва да Го следваме.

Трифон гледаше от високо на всички около масата и заяви:

– Едно от най-забележителните модерни медицински постижения е
трансплантирането на органи.

– Идеята, че може да се махне болното сърце от тялото на някой и да се трансплантира здраво сърце от тялото на друг, е невероятна за мен, – сподели Ирен.

– Няма никакви гаранции, че някой ще се промени след физическа сърдечна трансплантация, – намръщи се Гошо.

– Какво искаш да кажеш? – попита Ицо.

– Ако тези хора са зли, егоистични или горделиви със старото си сърце, те вероятно ще бъдат такива и с новото си сърце, – поясни Гошо и добави, – може да продължат да живеят, но техният живот може да не е различен.

Бай Нено досега мълчеше и само слушаше, но реши и той да се изкаже:

– Ей, хора, Бог дава ново сърце, което е животопроменящо за нас. То ще бъде изчистено от греховете ни. Ние можем да имаме ново сърце само чрез саможертвата на Исус. И най важното е цената за тази духовна трансплантация вече е платена и вие можете да го имате.

Всички бяха навели глави, дори и надменният Трифон.

Еуфорията на посрещане на Новата година отмина и Венелин си легна.

Събуди се към четири сутринта, обзет от ужас.

– Болестите в семейството ми ме измориха, – въздъхна Венелин. – Изглежда мислите за бъдещето ме карат да се страхувам, а това се отразява на съня ми.

Той седна на леглото и се замисли.

– Ще се случат ли лоши неща през Новата година? – изпъшка Венелин.

По време на катаклизъм човек забравя какво е това смелост.

В главата на Венелин изплуваха думите на Христос:“Аз победих света!“

Внезапно той се изправи. Усмивка озари лицето му.

– Смъртта и възкресението на Христос доказаха Неговата власт над живота и смъртта. Той има крайната победа, – възкликна Венелин. – Въпреки че греховното състояние на света прави страданието сигурно, ние можем да почиваме в истината. Всички неща са подчинени на авторитета на нашия мъдър и любящ Бог.

Нека Божието обещание, че Той контролира всичко и укрепва сърцата ни, помогне по-пълно да Му се доверим през тази Нова година и да бъдем смели, дори когато не знаем какво ще донесе бъдещето.