Данчо сподели:

– Страхът рядко е очевиден.

Пламен допълни:

– Той се преправя на мъдрост, предпазливост или самодостатъчност.

– Като те слушам, си представям човек като „внимателен“, „реалистичен“ или „независим“.

– Под тези етикети, – отбеляза Пламен, – страхът тихо влияе на решенията ти. Стяга сърцето ти и те лишава от мир.

– До къде може да доведе страхът? – попита Данчо.

– До контрол, – отговори Пламен, – защото само по този начин страхът се чувства в безопасност. Той не идва от Бога, защото Господ ни е дал здрав разум, а не страхлив.

– Това е ясно, – потвърди Данчо. – Здравия разум не води до паника и ненужна спешност. Той е закотвен в Божията истина и е воден от Неговия мир.

– Забележи, – повдигна показалеца на дясната си ръка Пламен, – господството на страха е налице, когато няма яснота. Това прави чакането ни непоносимо, но Божията покана е ясна: „Освободете се от онова, което никога не е било предназначено да носите“.

Данчо въздъхна, а Пламен продължи още по-настървено:

– Тревогата не защитава бъдещето, тя смущава настоящето. Когато се опитваме да контролираме това, което Бог вече е обещал да направи, ние несъзнателно заместваме доверието с напрежение. Освободи ли се страхът, мирът заема неговото място и това е, от което наистина се нуждаем.

– И все пак се тревожа, страхувам се за това, което предстои, – призна си Данчо.

– Бог не те моли да управлявате бъдещето си. Той желае да се довериш на Този, който те е създал и знае пътя, по който трябва да вървиш.

– Лесно е да се каже, – тръсна глава Данчо.

– Разхлаби хватката си, – посъветва го Пламен. – Не е нужно да знаеш как ще се развие всичко. Освободи страха, Бог държи живота ти. Не дръж контрола на всичко. Позволи Бог да те води.

Данчо само повдигна рамене.

Симо се засмя и предизвика останалите:

– Ако сте перфектни, вдигнете ръка.

Момчетата бяха смутени и никой никой не посмя да вдигне ръка.

Симо продължи:

– О, чакайте! Не си мислете, че няма такъв между нас.

Гледаха го в недоумение.

– Всеки ден правим избори, които са извън най-доброто, което Бог може да ни даде. Този избор се нарича грях, – заяви Симо. – Някои грехове са разрушителни и имат много лоши последствия. Не е ли по-лесно да признаем, че всички сме грешни?

Последваха отговори изречени под носа:

– Зависи ….

– Е, може да не е чак толкова лошо …

Симо отново ги провокира:

– Ако не сте съгласни, попитайте някой, какво би направил ако е невидим? !

– Бих си взел нещо от магазина, нали няма да ме видят, – каза Николай.

– Бих устроил лоша шега на приятели, брат или сестра, – допълни Сашо.

– Ще предизвикам взлом, за да причиня хаос в училище, а после ще гледам от страни сеира им, – напери се Денчо.

– А знаете ли, че Божията любов е по-силна от греха? – попита Симо. – В Нейно присъствие няма място за страх. Тя е мощна сила, която ни дърпа към Бога и ни помага да осъзнаем нуждата от Божията прошка.

– Ние всеки ден грешим, – тъжно констатира Крум.

– Но ако обичаме другите, нещата се затварят, – каза Симо. – Така действа Божията любов, която Господ излива в сърцата ни чрез Светия Си Дух.

Сърцето на Димо се сви. От умът му започна да изригват негативни мисли.

Приятелят му Генчо, който му помагаше за настройване на новият му лаптоп, случайно изтри всички снимки и видео клипове, които бе прехвърлил на него.

Години скъпоценни спомени със семейството и приятелите изчезнаха за миг.

Димо бе обзет от паника.

– Никога нямаше да мога да пресъздам онези скъпи моменти от минали почивки, пътувания и специални поводи, – въздишаше тежко Той.

Преди да изпадне в пълен срив, Генчо го обнадежди:

– Надявам се да мога да възстановя файловете ти.

Минаха няколко мъчителни часа в съмнение и несигурност.

Накрая Димо бе щастлив да види отново изгубените си файлове.

Изминалите часове на Димо му се сториха цяла вечност.

Само два часа, но страхът бе реален.

Каквито и обстоятелства да имате, можете да се обърнете към Бога и да Му се доверите. Той е „Господ, вашият Бог, и няма друг“.

Той е верен, за да ви помогне да се възстановите от загубеното и да ви доведе до взаимоотношения с Него.

Ема бе решила да сподели Евангелието с група млади студенти.

Едно от момичетата Таня се настрои остро срещу думите казани от Ема. Тя учеше биология и започна да настоява:

– Еволюционната теория е вярна, а в нея няма място за Бог.

Ема спокойно каза:

– Уау, колко си умна. Иска ми се Бог да ми беше дал ум като твоя. Мога ли да ти задам един въпрос?

Таня само кимна с глава.

– Имаш ли някаква болка в тялото си?

– Да, – отговори Таня.

Ема се помоли за нея и болката ѝ изчезна. Таня ококори очи.

– Можеш ли сега да ми обясниш какво току-що се случи? – попита Ема.

– Не, – Таня бе смутена.

Оттук насетне дойде обратът. Таня падна на колене и предаде живота си на Господа.

Ако Ема се беше опитала да спори за сътворението срещу еволюцията, Таня вероятно щеше да я изкара глупачка.

Това може би дори щеше да я обезкуражи да споделя Евангелието отново, от страх да не бъде отхвърлена по същия начин.

Но Божията любов и сила побеждават всеки спор и ни дават сила да печелим загубените, а не да печелим дебати.

Дамян жадуваше за Господа, но в съвременния свят все нещо го разсейваше.

Замисли се:

– Какво правя сутрин? Чета вестници, преглеждам социалните медии. Така никога няма да срещна Бога. По този начин подхранвам душата си със страх и тревожност. Край вместо това ще чета Божието Слово.

И той веднага видя положителните резултати в настроението си и способността да бъде воден от Духа.

Дамян имаше общение с Господа изцяло и вече не се разсейваше от шума на света.

Той бе в Неговото присъствие и имаше мира Му.

Божият шепот се чува в тишината на внимателните души.

Ако се откъснем от шума на света и се настроим на Неговия глас, ще открием, че тревожните ни души ще станат тихи и спокойни.

Ще намерим мира, който надхвърля всяко разбиране.