През 2016 г., чрез мобилни платежни системи, китайците са извършили повече от 100 милиарда транзакции на стойност 5,5 трилиона долара, което е 50 пъти повече отколкото американците са похарчили. И броят на потребителите на приложения за мобилни плащания в Китай е достигнал 500 милиона.

На фона на това експерти са направили извод, че през следващите десет години Китай ще може напълно да се откаже от паричните средства, в полза на мобилните електронни платежни технологии.

Почти всеки жител на всеки голям китайски град плаща за почти всички покупки с помощта на своя смартфон. В ресторанта сервитьорът ще попита: „Искате ли да платите с Alipay или WeChat системи?“ – това са две платежни системи на смартфон.

Изумително е колко бързо настъпи неочакваният преход към не парични разчети. Преди три години китайците спокойно се разплащаха с наличните си пари и даже на са си и мислели, че може и по друг начин.

Китай е първата държава в света, която е започнала да използва хартиени пари и очевидно ще бъде първата страна, която се отказва от банкнотите.

Ithaa се намира на дълбочина пет метра. Дълъг е осем метра, а широк девет. В красивата си зала побира 14 човека., затова ако искате да го посетите, трябва да запазите предварително места, минимум две седмици по-рано.

Кухнята в ресторанта основно е местна и европейска, а цените от 120 до 150 долара.
Ithaa работи от 11 сутринта до 12 през нощта.

Този разкошен хотел принадлежи на Conrad Maldives Rangali island на Малдивите.

Интересното е, че ресторантът се намира на дъното на океана. Може да се наблюдава подводния свят през дебело стъкло с панорамна гледка наоколо.

Околният подводен свят поразява със цветовете си, красивите риби, скатове и коралови рифове.

Вестник New York Daily News е обявил Ithaa за най-красивия ресторант в света.

Момината кула примамва посетители с многобройните си легенди, забулени в тази невероятна сграда.

Според преданията името си тази кула е получила от една турска принцеса. Баща ѝ построил това здание, за да защити дъщеря си от предсказаната ѝ смърт на 18 години.

На 18-я си рожден ден султанът поднесъл на своята дъщеря голяма кошница с плодове, в която се била укрила отровна змия, която ухапала момичето.

Наблизо минавал принц, който спасил красивата девойка.

Двойки често идват тук, за да вечерят в местния ресторант или да се полюбуват на красивата гледка, откриваща се от високата площадка за наблюдение.

Седейки на дивана близо до мястото за приемане на поръчки в един ресторант, непознатата забелязала един буркан с пари, събран за благотворителност.

Тя се поколебала за няколко секунди, но после грабнала плячката си и я изсипала в чантата си. След това напуснала мястото.

По-късно станало известно, че тези пари били предназначени за финансиране на изследвания на рака.

До момента на кражбата сумата от даренията била доста прилична.

Мартин влезе в един ресторант с майка си. От един час той си мечтаеше за един хубав обяд.  Скоро към тях се присъедини и баща му.

Седнаха на една маса и сервитьорката донесе менюта. След няколко минути майката на Мартин го хвана за ръката и тримата тръгнаха да излизат от ресторанта.

– Мамо, защо си тръгнахме без да обядваме? – попита Мартин.

Майка му само мълчаливо му посочи една табела. Мартин все още не ходеше на училище и не знаеше да чете, за това попита плахо:

– А там какво пише?

– „Заведението не сервира на чернокожи“, – прочете набързо майката.

– Това не е правилно, – каза бащата. – Никога не бих се хранил в ресторант, в който се сервира само на определени хора.

Когато прочетоха горната история Младен и Радко се натъжиха.

– Ако днес расизма спрямо чернокожи е незаконна в нашата страна, това не означава, че той не съществува под други форми на дискриминация, – каза още по-печално Младен.

– Какво искаш да кажеш? – погледна го изненадан Радко.

Младен погледна приятеля си в очите и обясни:

– Всеки път, когато показваме различно отношение към определени хора, било заради облеклото им, техните доходи, националността или по друга някаква причина, ние проявяваме дискриминация към тях. Това е грях.

– Вярно е, че като християни, ние трябва да се ръководим от закона за любовта към ближните, – съгласи се Радко.

– За съжаление не спираме да разделяме хората по различни критерии, – добави с болка Младен.

– Чувах баща ми да казва, че това не е правилно. – каза Радко. – Нали всички сме равни пред Бога?

– Дори различните от нас хора са Божии деца.

– Нека Бог да ни помогне да гледаме и се отнасяме към хората така както Той го прави.