Дора бавно се изкачваше по изходната рампа на паркинга.

Късното връщане в къщи не бе в плановете ѝ, за това усещаше в себе си тревога.

Колата ѝ изглеждаше тиха и празна след шумния ден с внуците.

Дора запали двигателя. Потупа седалка до себе си и каза:

– Боже, ти ще се прибереш с мен в къщи. Не съм сама. Ти си с мен и ще ме отведеш безопасно у дома. Ти си моят Защитник, за това няма да се страхувам. Вярвам, че ще ме избавиш от всякакво зло.

Бог я успокои и всичките ѝ тревоги се стопиха.

Докато призоваваше Господа, Неговото присъствие изпълни цялата кола.

Тя караше по-бавно, тайно надявайки се, че пътуването няма да мине бързо, защото Неговото присъствие беше осезаемо.

Имаше чувство, че Той я държи за ръка.

Двамата говореха, смяха се и пееха през целия път.

– Как можах да натъпча толкова много от Бога в колата си? – питаше се тя.

Бог ще запълни всяко пространство, където е добре дошъл.

Той копнее да се доближи до нас и да изпълни живота ни със Себе Си.

Често в ежедневието се чувствайки сами, претоварени, уплашени, безпомощни или изгубени.

И все пак, Той винаги е с нас, обещавайки никога да не ни напусне или изостави.

Малка група от жени се бе спряла на едно място и шумно разговаряше.

– Това е болезнено, но си е така, – поклати глава Марта. – Раните се превръщат в белези, а белезите в истории. Животът е гоблен, изтъкан от преживявания, радости, изпитания, рани и в крайна сметка белези.

Намеси се и веселата Даря:

– Раните, които понасяме, независимо дали са физически, емоционални или духовни, често са болезнени и сурови в момента. Те представляват болката, загубата или трудностите, които срещаме. И все пак с течение на времето, докато заздравяването настъпва, тези рани се затварят и се превръщат в белези. Те, макар и да напомнят за нашата болка, служат като доказателство за силата, издръжливостта и благодатта, които са ни пренесли през всички трудности.

Катя се усмихна:

– Белезите са историите, които разказват за оцеляването, растежа и трансформация ни. Когато им позволим да станат свидетелства, ние каним други в нашите истории. Правейки това, ние им предлагаме насърчение, надежда и им напомняме, че те също могат да преодолеят раните си.

– Забележете, – вметна Валя, – докато вървим през живота, нашето пътуване на вяра играе жизненоважна роля в това как да обработваме раните и белезите си. Вярата е това, което ни подкрепя в най-мрачните моменти, давайки ни надежда, когато не виждаме пътя напред. В Писанията се казва: „Господ е близо до съкрушените по сърце и спасява съкрушените по дух”.

Ралица само тихо добави:

– Вярата не ни предпазва от рани, но ни дава сила да продължим напред. Това ни уверява, че никое страдание не е без цел и всеки белег разказва история за Божията вярност.

Старата Невена продължи мисълта за белезите:

– Превръщането на рани в белези е естествена част от лечебния процес, но превръщането на белезите в истории е моментът, в който избираме да разсъждаваме върху миналите си борби, не с горчивина, а с благодарност за научените уроци и преживяното израстване.

А Петрана обобщи:

– Вярата ни насърчава да видим отвъд болката. Нашите белези не са белези на поражение, а символи на победа, отражение на това как Бог ни е превел и е използва болката ни за добро. В крайна сметка, от рани през белезите до историите е пътуване на доверие, независимо от дълбочината на нашата болка. Вярата винаги ще ни води до място на изцеление, където нашите истории на борба се превръщат в истории на триумф.

На Нова година обикновено всеки взема различни решения, за да подобри живота си.

В семейство Петрови Елена бе взела какви решения да вземе съпруга ѝ.

Когато я упрекнаха:

– Той не може ли сам да взема решенията си за предстоящата година.

– О, Герасим никога не взема новогодишни решения, но знам, че той наистина иска да бъде по-добър човек за мен.

А ето и нейните решения за съпруга ѝ:

да свали 30 килограма;

да води децата на училище всеки ден;

да печели повече пари;

да предприеме романтично пътуване до известна дестинация;

да се научи да танцува салса;

да купи нови завеси за къщата.

– И смяташ ли, че това всичко е в негова полза? – попитаха я.

– Новогодишните обещания са трудни, но знам, че той може да го направи, – каза самодоволно Елена. — Той няма избор.

Помолиха Герасим да коментира думите на съпругата си:

– Ти какво мислиш по въпроса?

– Аз съм „много щастлив“, че има толкова много обещания за Нова година, върху които да работя толкова усилено, но най-вече съм „много развълнуван“ от всички салати, които ще ям на празника.

Как мислите, дали Елена не се е провалила за новогодишното си решение, да спре да бъде толкова контролираща?

Клара с нетърпение очакваше планираното си пътуване до Англия.

Както обикновено тя първо се помоли за това пътешествие.

Брат ѝ Слави ѝ се присмя:

– Това е един добър шанс за теб. Защо трябва да се допитваш до Бога?

Клара заяви категорично:

– Трябва да поверя всичко на Него.

Когато се помоли, тя усети, че Той я кара да отмени пътуването си.

И Клара така направи.

По това време в Англия избухна епидемия.

Когато узна това, Клара въздъхна с облекчение:

– Бог ме е защитил, като не ми позволи да замина.

Докато се молим за определени решения в живота си, нека използваме дадените ни от Бога способности, чакайки Неговото ръководство.

Ние можем да се доверим на Неговото време, знаейки, че нашият мъдър Създател знае кое е най-доброто за нас.

Петров на курсовете си често даваше неочаквани задачи, които трябваше да бъдат изпълнени веднага след като човек ги прочете.

Обикновено прочелият заданието реагира:

– Защо ми трябва това? Нямам време да се занимавам с тези глупости.

Но ако започне веднага, мозъкът няма да има време да излезе с възражение и човекът може получи нещо добро.

Ако чувствате, че животът ви е неуспешен, тогава най-вероятно имате твърде преувеличени очаквания от живота.

Истинският живот включва всичко наведнъж: радост, преживявания, успехи и провали. Не позволявайте на неприятностите да засенчат красотата на този живот.

Хората се страхуват от новото и непознатото, защото смятат, че могат да загубят контрол над случващото се. Дори ако това „неизвестно“ може да се окаже нещо приятно или полезно.

Човек предпочита всичко да е опитано и доказано.

Често такова избягване е съчетано с оплаквания, че животът е скучен и безсмислен. И това е разбираемо. Ако един ден е подобен на предишния, тогава, разбира се, ще бъде скучен.

Представете си, че животът ви е едно пътуване. Всеки ден научаваш нещо ново и се срещаш с нещо ново.

Процесът на учене е безкраен.

Но някои възразяват:

– Вече съм се опитвал толкова много пъти да променя всичко, но всичко е било напразно. По-добре да се върна в същия коловоз на живота.

Какво е по-добре да направите в такъв случай?

Пробвайте от време на време нещо ново и необичайно. В противен случай ще се вкиснете в монотонния си живот.