Смирението е странно почти незабележимо качество. Когато мислим , че го притежаваме, се оказва, че не разполагаме с него.

Васил Иванов отиде в съседния град, за да напише поредната си книга. Провинциалната обстановка винаги го бе привличала. Тя бе прекрасно убежище за достигане на връхната точка в работата му, предлагаща тишината и прекрасната храна.

На сутринта Иванов отиде да закуси в близкото кафене. Изведнъж забеляза, че хората го гледат някак странно.

Когато паркираше колата си, двама млади мъже внимателно го проучиха с поглед.

Една жена едва не се задави от парче торта, когато Иванов влезе в кафенето. Другите посетители го държаха под око, докато минаваше покрай тях.

Когато Иванов седна на стола, сервитьорката му подаде менюто, но преди това внимателно го изгледа от главата до петите.

„Защо е това внимание към моята персона? – помисли си Иванов. – Да не би да ми са разкопчани панталоните? Едва ли, пуловера, който нося е много дълъг“.

След дълги размишление, той достигна до следния извод:
„Навярно са ме разпознали, по обложката на книгата ми, където има мой портрет. Няма нищо чудно в това. Навярно в този град обичат да четат и веднага биха познали такъв автор като мен“.

Градът и хората веднага пораснаха в очите му.

Иванов започна да се усмихва на съседите си от близките маси, като се наслаждаваще същевременно на поднесената му храна.

Когато Васил се запъти към касата, той отново привлече погледите на посетителите във заведението.

„Навярно Иван Вазов също е преминавал през това, – помисли си гордо Иванов“.

След като получи от него парите, касиерката се приготви да му каже нещо, но премисли и се отказа.

„Вероятно е от прекомерно много чувства, – засмя се на себе си Иванов“.

В тоалетната Васил се погледна в огледалото. Тогава разбра на какво се дължи неговата „популярност“.

Под брадата му се намираше кървава диря. Лейкопласта, който бе залепил на порязаното място, което получи при сутрешното си бръснене, се бе отлепил.

В този момент Иванов разбра какво точно се е случило.

„Вероятно са ме приели за престъпник, избягал от близкия затвор, – въздъхна тежко Иванов“…..

В началото на 1990 г. израелската агенция „Фогел Левин“ започнала да рекламира автобуси.

За демонстрира ефективността им на рекламата поставили изображение на напитка „Limonana“, която се състояла от прясно изцеден лимонов сок и листа от мента.

Скоро хората започнали да питата за тази напитка, но никой не продавал такава. Оказало се, че агенцията я е измислила само.

Въпреки това, отначало няколко кафенета включили „Limonanu“ в менюто си, а след това тя се появила по магазините в бутилирана форма.

Всяка страна си има своите национални особености в кухнята.Някои необикновени ястия в света са доста екзотични, дори шокиращи.

Освен това съществуват необичайни ястия в постоянното меню на  много хора.

Например, Югоизточна Азия и на Филипините ядат ястие балут.
Това е патешко яйце с наполовина оформено в него пиленце, което има вече хрущял, клюн, дори и оперение.

Смята се , че такава храна благоприятно влияе на мъжете, по-точно на тяхната потентност.

Това необичайно ястие се яде сурово, печено или със соев сос. Вкусът му напомня варен говежди черен дроб. Обикновено се консумира с подправки.

За да се забавлявате в навечерието на Нова година, разбира се, трябва да го се подготвите предварително.

Най-важното е първо да решите къде ще празнувате Нова година у дома в семейството или в шумна компания с приятели, от това зависи и как ще се подготвите.

Подгответе малки сюрпризи подаръци. Ако провеждате конкурс, трябва от рано да помислите за наградите. Направете маски на различни животни или горои и накарайте празнуващите да се маскират с тях. За децата може да устроите куклено претавление.

Връчете грамоти, като предварително помислите за какво може да бъде награден всеки от присъстващите. Нещо, което са успели да направят или са се преборили през изминалата година. Фразите в грамотата могат да звучат шеговито, но същевременно и сериозно.

Например дъщеря ви е на три години но е научила стихотворение от Иван Вазов. Поздравете я и ѝ връчете грамота“За успешно запознаване и сдружаване с творчеството на Иван Вазов“.

Направете си шапка с предсказания. В шапка поставете лисичета с изрази като: Ще направиш велико откритие. Ще намериш съкровище. През Новата година ще получиш много радостни новини. Ще пътешествате. Ще имате успех на работата си. Ще се сбъдне една от мечтите ви. Ще започнете да спортувате, ако вече не го правите……

Някои записват стихове от Библията или изречения от художествени произведения. Можете да си съставите и обща новогодишна история, като един започне, а всеки от останалите прибавя по едно изречение към нея.

Прегледайте обичайното меню на празничната трапеза. Откажете се от традиционното пируване и гледане на телевизия. Може да приготвите само леки сандвичи, но трябва да бъдат в голямо количество. Не се отказвайте и от топлите ястия, но не превръщайте празничната вечеря в „празник на стомаха“.

Нека на масата да има повече плодове, зеленчуци и сокове. Бъдете изобретателни в украсяването на масата и чиниите. Приятно е да създаваш празнично усещане в околните.

Не забравяйте фойерверките, това много би зарадвало децата, но не по-малко и възрастните.
Нека веселото настроение и щастие да обхване всички присъстващи и на този празник.

Теодор можеше да ограничи дефектите в една програма, докато същевременно пишеше друга. Очите му се местеха между екраните много бързо.

Той беше един от компютърните гении, който притежаваше необходимите умения за задачата. Дори беше лесен за вербуване, защото бе яростен защитник на околната среда, същински екотерорист.

Използваше знанията си, за да предизвиква хаос в дървопреработвателната промишленост, минно-геоложки обединения и тежките индустрии. Докато повечето природозащитници бяха по-доволни от рекламата, отколкото от резултатите в дейността си, Теодор предпочиташе да работи в сянка.

Той унищожаваше компютърните системи и причиняваше щети за милиони долари на онези, които съсипваха планетата.

– Задачата е твърде важна, – заяви гневно Теодор, когато му обясниха какво искат от него. – Мога да я изпълня за 24 часа. Няма проблем.

В гласа му се долови перчене. Китов поискаха обяснение:

– Ще ни трябваш след два дена. Ще можеш ли да бъдеш на линия?

– Това е лесно, – заяви самодоволно Теодор. – Аз вече вкарах в системата им вирус, който ще изключи всичките им работни станции от централния компютър. Никой няма да може да използва компютъра. Тогава ще ме повикат да оправя системата.

Заговореше ли за компютри, Теодор придобиваше респект, който прикриваше физическите му недостатъци.

– Няма ли да разберат, че някой е проникнал в системата им?

Теодор поклати глава в отговор. Това бе обида за способностите му.

– Изтрих тяхната част от антивирусната програма. Няма да намерят следи от външно проникване.

 – Можеш ли да въведеш първоначалната програма в техния централен компютър? – попита Китов.

– Вече ти казах – въздъхна Теодор. – Програмата ще бъде скрита в харддиска на компютъра по време на пренастройването му. Никой няма да попадне на нея, когато включи главното меню или да я намери, като проникне в системата. Направих я е невъзможна за откриване и същевременно много трудна за достъп.

– Кога ще можеш да блокираш компютрите? – попита Китов.

– Около четири часа след като се върна в апартамента си. Щом блокирам системата, те ще ме повикат след няколко минути. След това за няколко часа ще стартирам програмата.

– Отлично. Искам довечера да се върнеш, но не блокирай компютрите, докато не ти се обадя. Закъснението не трябва да е повече от двайсет и четири часа. Ясно ли е?

– Да, но защо да чакаме?

– Вкарването на компютърната програма е само един етап от операцията. Има и други, за които ти не знаеш. Трябва да се уверя, че всичко е на мястото си, преди да превземем системата. – Китов не беше свикнал да обяснява заповедите си.

На Теодор не му хареса този начин на действие, но тъй като знаеше, какви големи поражения щеше да предизвика работата му в няколко тръста едновременно, си замълча. В края на краищата тези господа трябваше да се опомнят и да направят нещо, за да не замърсяват околната среда.