След дълги пазарлъци Явор купи дворът и къщата на Пена Вдовицата. Не, че си нямаше.

Тази покупка направи специално за сина си Радо, който таман се бе научил да прави бъчви. Изглежда от рода на майка му към Радо бе прехвръкнала искра, пораждаща любов към дърводелството.

Дядо му Васил правеше маси и столове, а понякога и шкафове. Та така от дядо към внук се бе предало някакво влечени  към обработването на дърво.

Сега щом се чуеха звънливи удари от бившия двор на леля Пена, хората наоколо си казваха:

– Радо пак набива обръчи на някоя нова каца.

Зад вратата под навеса Радо държеше черничеви, ясенови и яворови трупи. На тия трупи Радо им улавяше жилката. Цепеше ги с желязна брадва, чиято дръжка бе доста къса.

От нацепените плоскости Радо издялваше дъги, които ставаха част от бъчви и каци.

Веднъж бъчварят попита Пенко от долната махала:

– Знаеш ли, че кривицата, като сестра на геобразната секира, е била сечиво, донесено от прабългарите?

– Нима между прабългарите е имало бъчвари?! – запъна се Пенко.

– Но е имало майстори на дървени огради, крепости и къщи, – скокна Радо, – а за такава работа славянският топор не приляга, както кривицата.

В работилницата на бъчваря имаше още рукан, триони, рендета, стоманени шила за пробиване на дупки на шините, болтове, нитове и голям трупач, с който чирака Веско приглаждаше трупите.

Радо имаше още два инструмента.

– Това е криво ренде, – обясняваше бъчварят на чирака си, – с него се правят жлебовете в края на дъгите. В жлебовете се опаянтват дъната на каците и буретата. А това е въторг. Той скосява от двете страни дъгите, така че да прилепнат плътно една до друга и да образуват окръжност.

Всичките тези инструменти, големи и малки пергели, заедно с понятия като „радиус“, „диаметър“ и „скосен цилиндър“, говореха, че не от всеки става бъчвар, за този занаят е нужен акъл.

– Радиуса на едно дъно, трябва да се нанася пет пъти на обиколката му, – казваше Радо, когато учеше Веско на занаята си. – Дъгите на бурето по средата трябва да са по-широки, за да придобие то тумбест вид. Кацата не е чорап та да я почнеш отдолу нагоре, а обратно, за да могат обръчите постепенно да се свиват.

Веско слушаше внимателно, защото знаеше, че Радо няма да повтори казаното, а майсторът продължаваше с обясненията и препоръките си:

– Между дъгите на дъното не пъхнеш ли стебла от папур, кацата ще пропуска, но ако мазнеш мястото, от което прокапва със счукани брястови листа, всякакво сълзене изчезва.

– Какви са тези листа? Каква е тази замазка? – питаше Веско.

– Питал съм майстора при когото чиракувах, но и той не можа да ми го обясни, – въздъхна дълбоко Радо. – Просто наследено от стари майстори.

Веско го гледаше озадачено, а същевременно си мислеше: „Как мога да правя нещо което не разбирам, какво е или как действа?“

– Веско, във всеки занаят има неща, които трудно се обясняват, но не ги ли усвоиш, калфа ще си останеш, – засмя се Радо.

Както другите бъчвари, така и Радо си бе извлякъл своя философия:

– Ако дъгите с обръчите и дъната са големия свят на бъчвата, то папурът и замазката от брястови листа са от малкия свят. То и в живота е тъй. Малките неща допълват големите.

Когато показваше сърцевината на разцепено дърво на чирака си, добавяше:

– Това, по-тъмното в ствола, трябва да го чистиш. То никога няма да узрее. Не става за работа, ама храни дървото. Заболее ли тая сърцевина, независимо дали е на дърво, животно, човек или държава, всичко останало се разболява.

Властта притежава наркотичен ефект. Тя развращава нейните носители в права пропорционална зависимост от степента на своята неограниченост.

Абсолютната власт развращава абсолютно. За това властта трябва да бъде разделена на три клона – законодателна, изпълнителна и съдебна, за да се изключи възможността за злоупотреба с власт от страна на имащите власт, които са несъвършени хора.

Властта при това неизбежно отслабва, но това се компенсира чрез ясно разграничаване на правомощията на различните клонове на властта.

Четвъртата власт – медиите, изпълнява ролята на обществен санитар. Тя се вглежда и осветява всичките тъмни ъгли, където могат да се завъдят тоталитарни чудовища.

Всичко това е възможно при уважение на закона, т.е. при относително високо ниво на развитие на общественото съзнание.

Ограничаването на властта е нужно за благото на народа, така че когато властта не е безконтролна, представителите на властта в голяма степен чувстват своята отговорност и правят не това, което си наумят, а това, което ще послужи за доброто на масите.

Необходимо е да добавим, че разделението на властите трябва да бъде реално, а не фиктивно, а медиите е необходимо да бъдат независими и да не се влияят от определени лица или групи.

Дойдоха в селото военни и арестуваха свещеника. Откараха го с каруца. След него тичаше жена му с децата му. Тя плачеше и викаше високо.

Изведнъж жената падна на земята в прахта и се разрида. Децата я наобиколиха, те също плачеха и я молеха:

– Мамо, хайде да се прибираме в къщи, там ще се помолим за татко.

Явно молитвата на децата не помогна, защото в селото се разнесе слух, че свещеникът е разстрелян.

На църквата бе сложен голям катинар.

А след това председателят на селсъвета предложи:

– Хайде от храма да направим клуб. Така необразованите народни маси ще се просвещават с култура.

Той събра хората пред църквата и каза:

– От всички изкуства, най-важно е киното. Църковната сграда е подходяща за такъв род дейност. По-рано тук е действал религиозен опиум, а сега тук ще въртим кино. Но за да стане тази сграда кино, някой трябва да свали кръста от купола. Този символ до сега е заробвал само народа. Който го снеме, ние за такава съзнателна дейност ще му пишем десет трудодни или ще го поощрим по някакъв друг начин.

Всички бяха изненадани от глупостта на председателя на Управителния съвет. Кой нормален човек ще се качи, за да снеме кръста?

Но се намери един, отчаян индивид между всичките. Генко Завързака, известен в селото пияница, вечно псуващ всеки и всичко, а най-вече пакостник и злосторник.

– Казвам ви, – провикна се Генко, – нито от Бога, нито от дявола се боя. Аз обичам киното, защо да не го гледам в храма? А и десет трудодни добре ще ми дойдат.

Генко се покачи на купола. Когато започна да дърпа кръста, …. хората не разбраха какво точно се случи, но Генко полетя надолу към земята.

Така силно се удари, че всички очакваха да е умрял, но бе останал жив. Нарани си гръбнака и до края на живота си не можеше да движи краката си.

– Някой от купола ме бутна, – казваше Генко на хората след това.

– Кой ще те бутне, – казваха му хората, – освен теб горе нямаше никой.

Хората смятаха, че ангел го е бутнал, но си мълчаха.

Дълго лежа Генко, плака и моли прошка от Бога. Когато отвориха отново църквата, той много се зарадва и молеше хората да го носят на всяко богослужение.

Един ден Генко каза на съселяните си:

– Добри хора, Господ ми прости греховете и аз повече няма да боледувам.

Същата вечер спряха болките му и той умря.

Мощна буря в Северния Атлантически океан, предизвика серия от торнада в САЩ и докара до Северния полюс топли въздушни маси, което доведе до рекордно затопляне, температурата на полюса се покачи над нулата.

На 30 декември температурата на голяма част около Северния полюс се е колебаела от минус един до плюс половин градуса по Целзий. Температурата там е била такава, каквато е в Чикаго.

Досега на Северния полюс не са фиксирани такива високи температури през зимните месеци. Обикновено по това време на годината температурата на Северния полюс е около минус 30 градуса.

Метеоролозите обясняват аномалната ситуация с появата на две мощни сезонни явления: циклон, които се движи над САЩ и Северна Европа, и антициклон над Сибир, който е придвижил към Северния полюс топъл средиземноморски въздух.

Изобретатели са създали подводница, която се захранва от слънчева светлина. Новото съоръжения е кръстено Reef Explorer.
Подводницата е предназначена изключително за широките маси. Очаква се появата и на частни подводници, задвижвани от слънчевата енергия. Те ще струва не повече от среден автомобил. С тази необичайна лодка на всички заинтересовани ще може да се демонстрира красотата на подводния свят.
Под водата ще се намира само долната централна част на съоръжението. То ще бъде направено от специален прозрачен и много здрав материал. От страни на прозрачното тяло ще бъдат разположени два поплавъка със двигателите задвижвани със слънчеви панели.
Електрическа енергия, която ще се произвежда, трябва да бъде достатъчна, за да работи тази подводница. По-специално, това превозното средство ще се използва в близост до екватора. В този случай, пряката слънчева светлина, която ще пада върху фотоелектрическите клетки, ще зареждата батериите, която след това ще поддържа режима на работа на подводницата в продължение на шест часа.