Тази вечер Ангел и Христо се бяха събрали заедно. От край време обичаха да разговарят и да „разнищват“ нещата. Това беше нещо от рода „да вникнеш в същността“.
Христо отдавна бе предал сърцето си на Бога, но Ангел упорстваше, ровеше се в подарената му от Христо Библия, не подред, а на посоки и „провокираше“ приятеля си с въпроси върху неща, които бе прочел в нея.
Наближаваше Цветница и той бе намерил мястото, където децата прославяха Исус в храма, след като Той тържествено бе влязъл в Ерусалим и бе прекатурил масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
– Защо децата започнаха да викат: „Осанна на Давидовия син“? А главните свещеници и книжници, възнегодуваха?
– Разликата между децата и големите хора е в това, че децата, въпреки щуротиите, които правят, са искрени и честни. Те вършат това, което им харесва и не се съобразяват със нищо. Затова с радостни викове отдадоха подобаващата почит и хваление на Бог, – каза Христо.
– Но нали всички видяха чудесата, които направи Исус? – не отстъпваше лесно Ангел.
– Всичко истинско, всичко родено от Бога предизвиква гняв и негодувание, в тези, които живеят нечестиво, – с тъга в гласа си отговори Христо.
– Слепите и куците получават изцерение при Исус, децата Го хвалят, а свещениците осъди. Нима Исус мрази свещениците и няма любов към тях? Защо действа по този начин? – Ангел гледаше наивно Христо, като си правеше сметка, че така може да обърка и затрудни приятеля си.
– Защото това е единствения начин те да се покаят, – спокойно обясни Христо. – Чрез изобличението Той им дава още един шанс на тази земя. Той е свят, при Него не може да живее нищо нечисто.
Ангел не знаеше вече какво да пита, приятелят му за всичко имаше отговор.
– Не си ли забелязал, – каза Христо, – че свещениците и книжниците не се възмущаваха от факта, че Божия дом бе превърнат в разбойнически вертеп, а от децата, които хвалеха Исус.
– Колко грозно и лицемерно – съгласи се Ангел.
– Но нека не забравяме, – засмя се Христо, – че никой не е в състояние да попречи, а още повече да спре Бог да очисти храма Си.

Казват, че Америка е обсебена от две неща: спорт и разделянето между богати и бедни.
Какво се случва, когато първото се съедини с второто?
Випбоксове за богатите любители на спорта, като своеобразна вариация на първа класа на стадиона. Това е мястото, където действат индустриалните дизайнери.
Випбоксовете или както ги наричат Luxury box, са конструирани така, че да отделят своите посетители от общата маса на феновете. Като се почне от специален паркинг, личен асансьор и се стигне до напълно изолирана стая.
Разбира се, випбоксовете са разположени на такова място, където може да се види всичко на стадиона. Панорамните стъкла са непрозрачни от едната страна. А столовете са поставени на най-удобните места.
Зад местата за сядане има маси, на който можеш да си хапнеш и да следиш мача на екран.
Отделните тоалетни също са снабдени с екрани предаващи на живо футболните срещи. Така посетителите няма да пропуснат вкарването на гол, при никакви обстоятелства.

Заведението не беше голямо. Вътре имаше общо осем маси и само двама посетителя. Станислава ги познаваше и им кимна. Те също ѝ се усмихнаха, но не проявиха никакъв интерес към кавалера ѝ.

– Е? – каза Любо, веднага щом седнаха със Станислава на една маса. – Обясни ми, какво интересно забеляза.

Станислава изглежда никак не бързаше и погледна в менюто. След това го остави бавно и погледна Любо.

– Ти имаш голяма заслуга за това, – започна тя.

– Какво толкова съм направил? – нервно потърка ръцете си Любо.

– Нали каза, че не бива да изключвам възможноста там, да намерим човекът, когото търсим? И аз насочих мислите си в тази посока.

– И ти мислиш, че е той?

– Не, жена му е.

– А, онази превзета крава, – измърмори Любо притеснено.

Станислава се засмя.

– Не бих употребила същите думи, но съм съгласна с теб.

– Стана ми противна още като ни срещна на вратата, – избърза да коментира Любо.

– Според мен тя те хареса. Такива погледи ти хвърляше, че ….

Любо се притесни и заби поглед в масата.

– Не забелязах, – уклончиво каза той.

– Такова нещо може да се забележи само от друга жена, но ти събуди интереса ѝ.

– Не знам, – нервно махна с ръка Любо, – такъв тип жени не мога да понасям.

– Интересно, защо тя ни накара да изпитаме и двамата неприязън към нея? – замисли се Станислава.

– Вероятно, – започна малко по-спокойно Любо, – защото тя символизира някаква смесица от амбициозност и безмилостен материализъм.

– Да, – съгласи се Станислава. – Виж у мъжът ѝ такова нещо не се забелязва.

– Стана ми симпатичен още в началото. Не бих го избрал за близък приятел, но има дружелюбно излъчване.

– Точно така, – каза настървено Станислава. – Не се отличава с нищо особено, много обикновен е.

– Определено не е човек, който е способен да убие, ако някой го заплашва с изобличение.

Станислава се съгласи с едно кимване на главата.

– Докато тя. – започна бурно Станислава, – е същинска лейди Макбет. Хитра и манипулативна убийца.

Любо застана като вдървен. Лекият шеговит тон на разговора се стопи за секунда, повя студенина.

– Тя е забъркана с документите и прането на пари. – тайствено прошепна Станислава.

Любо я изгледа със зяпнала уста

– Кога успя да измислиш всичко това? И сега какво ще правим?

– Отиваме в полицията, – каза съвсем спокойно Станислава, – и им разказваме всичко.

Любо не можеше да скрие раздразрението си от видимото ѝ безгрижие.

– Ами ако не ни повярват? – попита той  уплашено.

– Ти видя каква е, – каза притеснено Станислава. – Останалото си е тяхна работа, да търсят да разпитват, да проверяват.

– Хубаво е, че поне в това проявяваш здрав разум, – каза Любо.

Двамата се надвесиха над чиниите с деликатеса на заведението и дълго вечеряха без да проговорят. Това, което двамата бяха преживели си беше истинско приключение.

„А как расъждаваше само Станислава, – помисли си Любо, – същински Шерлок Холмс“.

Наближаваше 10 часа и двамата си тръгнаха, всеки потопил се в мислите си…….

В Япония съществуват много видове ресторанти. Те се специализират по един белег, вид храна, който се поднася там.
Например, Суши- аз, той се е специализирал в приготвянето на суши.
Клиентите на ресторанта могат да седнат по столовете край масите или на столовете на бара и да наблюдават как майстор готвача приготвя сушито.
В такъв ресторант храната за един човек се колебае между 1000 и 2000 йени.
Каитен-джущи е евтин суши ресторант, в който порцията суши се поднася на конвейерна лента и посетителят на ресторанта сам избира храната, която му харесва.
Освен това суши е поставено на чинии с различен цвят. Всеки цвят ознаава определена цена. Стойността на една такава чиния варира от 100 до 5000 йени. След избора на храната, се плаща.
В ресторанта може да се поръча суши, ако го няма на транспортната лента.
Освен специализирани ресторанти в Япония има и обикновенни, по подобие на тези на запад.

Призрачен месарски магазин наскоро бе открит на лондонския пазар. В него се предлага всяка част от човешкия труп: ръце, уши и таже торса.Такъв рекламен ход са измислили създателите на играта Resident Evil Capcom.
Всичко това напомня на сцена от филма на ужасите: части от човешкото тяло опаковани и показани публично. Месо висящо на куки, отделни органи разположени на маси, направени от неръждаема стомана, като в морга.
Човешки ръце могат да бъдат закупени за 5.99 долара, а краката са малко по-скъпи – 6.00 долара, но това не попречи на феновете на Resident Evil и зомбитата ентусиазирано да плащат за тези необичайни предмети. Какво ще правят с тези покупки купуващите ги, само можем да гадаем.
Една от особеностоте на продаващите се човешки части е, че те са направени от месо на животни, но само по вид съответстват на човешките.
Необичайният магазин е открит като реклама на новата игра, но новината за него доста е „нашумяла“.