Това бе голямата им мечта – съживление, мощно движение на Бога в обществото. Те бяха от една малка църква, но нима стремежите ни за нещо по-добро, не са вложени от Бога в нашите сърца?

И това се случи. Грешниците се покайваха. Престъпниците отиваха в полицията и признаваха злодеянията си. Хората буквално плачеха по улиците, а църквите бяха препълнени с люде.

И това не бе само ден, седмица или месец, а цели 14 години подред. Всички се изненадваха от тази Божия благодат и се питаха:

– От къде дойде това?

– Знаем, че не сме го заслужили, но как стана?

Веднъж в църквата  на една от молитвените служби се изправи дядо Петър и с болка си призна:

– Много отдавна имах навика, всяка събота вечер до след полунощ да се моля Святия Дух да слиза между нас, – старецът се разплака, – …. а сега това вече не правя две или три седмици вече. Простете ми и Бог нека ми прости…..

В църквата настана тишина. След думите на старецът, никой не смееше да помръдне.

Пастирът наруши мълчанието:

– Сега разбрахте ли, кой е ключът, който е държал толкова време съживлението в района? Ако искаме съживлението да продължава, трябва да се молим ….

Дядо Петър се изправи, издигна ръце нагоре и започна:

– Моля Те, Господи, докосвай сърцата на мъже и жени не само в нашата област, но и в цялата ни страна. Отвори очите им, за да осъзнаят греховете си и да признаят нуждата си от Спасител.. Излей Духа Си в града и страната ни и нека мощно Божие движение променя сърцата и умовете на хората. А на нас ни дай бреме за погиващите и ни помогни да достигнем до изгубените. Помогни на църквата да бъде готова да служи на тези хора и да им помогне в тяхното израстване. В името на Исус. Амин.

На Чако Надеев му предстоеше командировка. Това бе неочаквано пътешествие из страната, през което ученият щеше да сподели откритията си през последните 40 години.

Предстоящата среща с много хора го въодушевяваше, но и много притесняваше. Не знаеше дали ще може правилно да предаде идеите си на слушателите, а за него това бе много важно.

В един от градовете пристигна късно. Показаха му хотел, който външно бе с неповторим блясък и красота.

Портиерът му подаде ключа и той се отправи към стаята си.

Когато влезе забеляза, че стаята бе малка. В нея имаше легло, шкаф и баня.

– Всичко е много малко, – каза си Надеев, – но това няма значение.

Очакванията му бяха много по-големи, особено като видя фасадата на хотела, но реши да остави нещата така, без да търси сметка за нараненото си самочувствие.

В този град ученият се задържа цяла седмица. Хората бяха много заинтригувани от това, което им разказваше и всеки ден тълпите към читалището, където се събираха, се увеличаваше.

Чако забеляза, че персоналът на хотела го гледа много озадачено, но той нямаше време да разбере какво става, вън го чакаха хората, жадуващи за нови знания.

И така всичко продължи до края на седмицата, когато трябваше да напусне хотела.

В последния ден, той предаде ключа на портиера и го покани:

– Елате да видите, дали нещо не е откраднато или взето.

– Какво говорите, – усмихна се портиерът, – вие не сте такъв човек.

– Все пак ви моля, елате и проверете, докато не съм си тръгнал, – настоя Надеев. – Не искам после да има приказки зад гърба ми.

Когато се качиха в стаята, портиерът отвори шкафа и продължи напред.

Оказа се че ученият бе прекарал цяла седмица в преддверието на голям луксозен апартамент с панорамен изглед към града.

Когато разбра това, Надеев бе шокиран.

– Не знаехте ли? – попита учтиво портиерът.

„На мен и на ум не ми бе дошло, че това е само едно преддверие, – мислеше си Чако. – Та аз съм спал на шкафчето за обувки и си мислех, че това е легло. А шкафа не смеех да отворя, дори дрехите да си окача! Колко глупаво положение“.

Но Надеев само се усмихна на портиерът, а когато последният го остави, седна и заплака. Той съжаляваше за изгубената възможност да живее в комфорт.

Колко пъти всеки от нас е стоял в преддверието и не е посмял да отвори вратата към истинското, което е било приготвено за него.

Наталия имаше три по-малки сестри. Много ги обичаше и се грижеше за тях.

Скоро се запозна с младеж и силно се влюби в него. Всичко вървеше като по сценарий. Една неделя Наталия се ожени за своя любим.

Тя бе толкова щастлива и радостна. На Наталия ѝ се замая главата по време сватбеното тържество и за малко излезе навън да подиша чист въздух.

Долови мъжки гласове. Разбра, че съпругът ѝ и баща ѝ разговаряха в една от стаите. Прозорецът бе отворен и любопитството ѝ надделя. Тя леко се приближи и се заслуша в разговора им.

– … и моята беше бременна, – засмя се тъстът, – нямаше как, ожених се за нея. Знаеш ли колко съжалявам за това. Цял живот съм бил нещастен. Обичах Надежда и до сега я обичам, …. за това напълно те разбирам.

Младоженецът въздъхна:

– Поне на вас ви е ясно положението ….. Оказах се и аз като вас в същата ситуация …

– Едно момиче успя да разбие живота на двама различни „джентълмени“, – пошегува се тъстът.

И двамата мъже се засмяха.

Наталия си запуши ушите и избяга в градината. Тя стигна до едно дърво, обхвана ствола му, свлече се на колене и се разрида …. Изпадна в шок.

– А аз си мислех, че баща ми много обича мама, – хлипаше младата булка. – Смятах, че отношенията им са добри…. защо тогава е създал четири деца? …..Малката Нина е едва на 4 годинки…..

Наталия излезе на шосето и както си бе с бялата рокля хукна напред по него.

По средата на сватбата забелязаха, че булката е изчезнала. Започнаха да я търсят.

– Какви игрички ни играе тази лудетина, – сърдеше се баща ѝ.

– А може да е „сватбено отвличане“, – подхвърли някой от търсещите.

– И за какво им трябва една млада булка? – попита друг.

– За откуп, – обади се първият.

Къде ли не я търсеха, но не я откриха. Сватбеното тържество бе провалено.

На следващата вечер Наталия се прибра. Даде на съпруга си справка за аборт от клиниката, а на баща си ключа от колата. Събра си багажа и си тръгна.

На другия ден Наталия подаде молба за развод …

Учител научил, че негов ученик се стремял настойчиво да добие нечия любов.

– Не настоявай за любовта на някой, така няма да я получиш, – казал учителят.

– Но защо?

– Какво правиш, когато чупят вратата ти неканени гости, когато крещят, удрят по вратата, настояват да им отвориш и скубят косите си, защото не им отваряш?

– По-здраво я подпирам.

– Не чупи вратите на чуждите сърца, защото те още по-здраво ще се затворят пред теб. Стани желан „гост“ и пред теб ще се отвори всяко сърце. Просто обичай хората. Любовта, колкото малка да е и незабележима, е този ключ, който може да отвори вратата на всяко сърце, даже и това, което отдавна не се е отваряло.

Основното нещо е любовта да е искрена, а не фалшива. Вземи пример от цветята. те не гонят пчелите, а им даряват нектар, привличайки ги към себе си. Любовта е нектар, който привлича хората.

Видях един ден човек да рисува черни точки на една хартия. Нищо не можех да разбера. Възприемах ги като неправилно разположени черни петна.

След това, той прекара няколко линии, постави паузи, после сложи ключ в началото на линиите и тогава разбрах, че това са музикални знаци. Под звуците на тези ноти прозвуча чудесен химн.

Имало е много черни точки и петна в нашия живот и ние не разбираме, защо Бог ги допуска. Но ако позволим на Бог да влезе в живота ни и Му дадем възможност да установи нужния порядък между тези точки, да постави тези линии, които са Му угодни и да настани паузи на нужните места, то от черните точки и петна в нашия живот Той ще създаде прекрасна хармония. Не бива да Го възпрепятстваме в това Му дивно дело.

Много хора в живота си са достигнали слава благодарение на това, че е трябвало да преодоляват големи трудности.

Когато музиканта докосва черните клавишите на един голям орган звуците, които възпроизвежда  са красиви, но те са също толкова очарователни, когато докосва и белите клавиши. За да използва всички качества на инструмента, той трябва  да използва всички клавиши.