Последната стъпка към изграждането в живота, е да се прави по-малко, а да се доверим на Бога повече.

Някои от вас са имали някакви цели и мечти, като стремеж към постижения, търсене на работа, …. бързайки година след година, а не са ги още постигнали.

Защо просто не се отдръпнат малко? Отпуснете се. Успокой се. Доверете се на Бога. Гледайте това, което той може да направи. А Той може да го направи по-бързо и много по-добре, отколкото можете вие.

Единствената полза на опъването ви и на свръхнатоварването ви е, че нищо друго не ви остава накрая освен да се доверите на Бога. Случаят ще ви отведе на коленете и ще осъзнаете, че без Него няма да успеете.

Бог може да направи това, което ние не можем да направим. Исус не каза, „Ако се заемете по-сериозно, можете да премести планини.“ Той не каза, „Ако работите ви вървят трудно и стигате до стрес, можете да задвижите планините“.

Той каза, че ако имаме вяра, можем да преместим планини. Вяра, не заетост, а това, което върши работата.

И така, каква е вашата планина? Какъв е проблемът в живота ви, че имате нужда от преместване на планина? Спрете да се опитвате да правите това толкова много пъти! Имате много по-малко сила за това, но у Господа тя е многократно повече, затова Му се доверете.

Той е надежден Бог. Именно поради тази причина, уверено можем да кажем: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“.

Ако Господ е Пастир, водещ Своето стадо, то благостта и милостта са двете кучета пазачи, които охраняват стадото Му.

Грешникът се нуждае от милост, и не само от милост, но и от благост.

Ние се нуждаем и от двете.

Благостта е източник на удовлетворение за всяка от нашите нужди, а милостта е източник на прощение за всеки наш грях.

Благостта удовлетворява, Милостта прощава.

Благостта и милостта са участниците в божествения ескорт придружаващи Божието стадо.

Ако това не е достатъчно, за да се укрепи вярата ни, обърнете внимание на следната фраза: „Във всичките дни на живота ми“.

Няма да ни остави, в Него е упованието ни.

Децата в квартал имаха едно единствено любимо предаване. В него разказваха за спешни случаи, спасяване и катастрофи. Малчуганите след поредното предаване, коментираха, спореха, а човекът, които бе помагал да се спасят други, за тях беше герой.

Веднъж Екатерина, буйно четиригодишно момиче, предложи:

– Хайде да повторим положението, когато пожарникарите.опънаха специално платнище, а от прозореца на горящият апартамент скочи един мъж.

– Хайде, – в един глас се съгласиха всички останали от „бандата“.

Четирима опънаха едно избеляло покривало за палатка, а на перваза застана Екатерина, бъдещата героиня в квартала.

Край децата мина бабичка. Тя видя какво се канят да направят и помоли:

– Мога ли да гледам скока отгоре?

– Ау, – извика един от малчуганите, – сред зрителите ще има един възрастен човек! Това е супер.

Изглежда за децата това бе много важно. Все пак това бе подкрепа от възрастен човек в начинанието им.

Бабичката започна  да се изкачва по стълбите и когато стигна до петия етаж, Екатерина ѝ отвори вратата.

– Това покривало, което държат твоите приятели, не е приспособено за такъв скок. Когато се използват такива платнища, те се изработват по специален начин, така че да поемат тежестта на падащия при скока . Дете, ако ти скочиш долу, ще се удариш много лошо, – обясни спокойно бабата.

Екатерина я гледаше с ококорени очи.

„Странно, тази жена не ми се скара, не ме уплаши, а спокойно ми обясни, с какво ще свърши моя скок“, – помисли си Екатерина.

– Убедихте ме, – каза момичето, – моя полет, не е съвсем добра идея.

Така една непозната възрастна жена унищожи кариерата на „супер звездата“ Екатерина в квартала, но спаси живота ѝ.

Човек често се нарича строител на своя живот.

За да бъде една сграда здрава е важно правилно да се положат основите.

Когато Савел поиска да основе живота си на човешка слава, признание и постижения, Бог му откри, че единствената истинска основа за човешкия живот е Исус Христос.

Исус е крайъгълният камък на нашето спасение.

Живот, които може да устои на огън, е построен върху изучаването на Божието Слово и послушанието.

В деня на съда всички наши дела ще бъдат изпитани чрез Божия огън, за това е важно да не бъдем лекомислени строители.

Живял някога един бригадир. През целия си живот той строил къщи. Остарял и решил да се пенсионира.

– Искам да оставя тази работа вече, – казал той на работодателя си. – Време е да се пенсионирам. Ще гледаме с бабата внуците.

– Добре, – казал работодателят,  – само че нека да се споразумеем така. Ще построиш последната си къща и ще те пенсионираме, с добра премия!

Бригадирът се съгласил. Според новия проект, той трябвало да построи дом за малко семейство. И се започнали: съгласувания, търсене на материали, тестване ….

Бригадирът бързал, защото той вече се виждал пенсионер. Нещо все не довършвал, опростявал, купувал по-евтини материали, така че по-бързо да ги доставят …..

Той усещал, че не прави най-доброто в работата си, но се оправдавал, че това е краят на неговата кариера.

Когато къщата била построена, извикали бригадира и работодателят му казал:

– Този дом е твой. Ето вземи ключовете и се настанявай. Всички документи са оформени. Това е подарък от фирмата за дългогодишния ти труд в нея.

Бригадирът се изчервил от срам, а всички го поздравявали и си мислили, че той се черви защото е много срамежлив, а той се срамувал от собствената си работа.

Той осъзнавал всичките си грешки и допуснати дефекти, а другите възприемали поведението му, като смущение от скъпия подарък.

И сега бригадирът трябвало да живее в дом, който е построил лошо.