Коренът на отчаянието е неверие. Може би се обезкуражавате, защото не можете да спечелите достатъчно пари и не сте сигурни, че Бог ще ви помогне.

Или не обичате работата си и не можете да повярвате, че Бог ще ви даде сила да я обичате.

Или сте разтревожени от здравословни си проблеми и не осъзнавате, че животът ви е в ръцете на Бога.

Отчаянието е като огромен облак, който покрива слънчевата светлина. То засенчва образа на Божия Син, Господ Исус, в сърцата ни.

Обезкуражението е уловка на сатана, който се стреми да разруши Божия мир в нашата душа. Отчаянието заслепява очите ни и ние не виждаме Божията милост за нашите проблеми.

Има само един начин да се разсее обезсърчението ни. Безполезно е да прибягваме до собствената си сила или разум.

Необходимо е да се върнем към упованието си в Бога и да вярваме, че Той ни обича и държи нашето бъдеще в ръце Си.

Библията казва: „Повярвай в Господа … и нека сърцето ти бъде укрепено“.

През първата половина на 9-ти век папите на Рим са били повлияни от аристократичното семейство Теофилакт.

По това време Теодора, жената на консула Теофилакт и нейната дъщеря Марозия, имащи репутация на блудници, започнали да издигат на Светия престол своите предполагаеми любовници, а след това и децата от бившите папи.

Въпреки че много от животоописанията на тези папи са пристрастни, тъй като са направени от политическите им противници, Римо-Католическата църква официално признава техния разпуснат начин на живот.

За да се характеризира този период от папството е приет специален термин порнокрация.

Ако заглушавате в душата си свръхестествения зов от Бога, погледнете внимателно, какво се случва с вас.

Проверете, може би, на първо място у вас не стои Бог, а вашите идеи за служение или вашето достойнство.

Павел казва: „Горко ми ако не проповядвам Евангелието“.

Той е разбрал към какво го е призовал Бог. Силата на този зов за него не можел да се сравни със нищо друго.

Ако за човек призван от Бога, това няма никакво значение, всичко ще се обърне против самия него.

В крайна сметка всичко, което се случва, ще работи за Бога и ще подпомага постигането на Неговите цели.

И ако вие сте съгласни с Него, Той не само във вашия съзнателен живот, но и в цялата му дълбочина, до която вие сами не можете да се доберете, ще приведе всичко в хармония.

Смехът е универсален инструмент срещу всички трудности в живота. И едновременно с това е отличен инструмент за тренировка на мозъка.

Смехът снижава в кръвта нивото на кортизола – хормона на стреса, който негативно влияе на паметта.

В същото време той спомага за изработване на допамина, който е отговорен за мотивацията.

Такава комбинация прави процесът на умствена активност приятен  и го превръща в резултатно занимание.

Главното е да не се прекалява. Преглеждането на весели картинки в интернет трябва да подготви вашия мозък за работа, а не да я замени.

Димчо бе само на две години, но бе много любознателен. Това негово любопитство един ден едва не свърши  с лоши последствия.

Беше хубав есенен ден. Слънцето се опитваше да стопли хората, но безуспешно, защото студеният вятър свистеше неудържимо и караше минувачите по улицата да се загръщат още по-добре във все още леките си връхни дрехи.

Димчо заедно с майка си и сестра си Албена се отправи към магазина. Но там го очакваше най-голямото приключение в досегашния му живот. Той щеше да стане главен герой на малък инцидент.

Когато майка му купи нова седалка за кукото му, малкото момче бе във възторг. Това приспособление много му хареса и Димчо настоя:

– Нека аз да го нося. Нали е за мен?

– Е, добре, – съгласи се майка му, – само бъди внимателен с това.

Но белята стана за броени секунди. Майка му за миг се обърна за да вземе нещо от рафта, когато Димчо надена седалката на главата си. Въпреки опитите му да я махне,тя остана здраво закрепена.

Чу се детски писък и рев. Това бе израз на безпомощността на малкото момче, да се освободи от капана, в който само бе попаднало.

Майка та на Димчо и сестра му опитваха какво ли не, но седалката се бе заинатила и не мърдаше от главата на малкия любопитко.

Дойдоха и служители от магазина, за да помогнат.

– Благодаря ви, – каза майката на Димчо, – че проявявате разбиране и търпение в случая.

Отначало на разплаканото малко момче дадоха бисквити, за да го утешат. След това някой от персонала намаза седалката с масло и се опита да я измъкне от главата на нашия злополучен герой, но нищо не стана.

Тогава семейството се премести в сервизното помещение. Един от служителите в магазина се усмихна  на Димчо и каза:

– Няма страшно! Не се бой юначе! Сега ще те освободим от тази „натрапница“.

Той внимателно сряза пластмасовия капан и освободи главата на момчето. След няколко минути Димчо се успокои напълно.
Но не си мислете, че Димчо се отказа от по-нататъшните си проучвания в света, който го заобикаляше…