Тодор много обичаше децата. Още от малък мечтаеше, какъв баща ще бъде.

Един ден жена му сподели:

– Бременна съм.

Тодор бе щастлив. От него бликаше радост.

Скоро след това загубиха бебето.

Тодор седеше в стаята до жена си, бе я хванал за ръка и с увереност ѝ каза:

– Нищо няма да открадне радостта ни.

Дори и в най-тежките моменти на живота си Тодор и съпругата му имаха неопределимо чувство на радост.

Тодор бе приет на престижна работа. Беше щастлив, но скоро бе разочарован от мястото, което заемаше.

Щастието на този свят се колебае, но в Христос радостта не избледнява и не се проваля. Тя не се влияе от обстоятелствата или преживяванията, просто си остава.

Тодор освен, че загуби детето си, във фирмата спряха да му плащат. Той бе обиден, разочарован и ядосан.

Въпреки това един от колегите му каза за него:

– Едно нещо мога да кажа за Тодор, виждам само радост в него.

Можем да бъдем ядосани, но хората все още виждат радост в нас. Това е, защото ние не сме източника на тази радост.

Светият Дух прави нещо в нас и чрез нас отвъд нашите емоции, нещо свръхестествено. Този Дух, тази радост, свети чрез нас, независимо от това, което преживяваме.

Димо бе навел глава и тихо говореше:

– Независимо дали го осъзнаваме или не, това, което мислим за Бог, оформя начина, по който живеем всеки ден.

Кольо въздъхна:

– За много хора Бог е неясно фоново присъствие, в което вярват, но не го познават истински.

– Но Бог никога не е бил предназначен да остане на заден план, – възкликна Димо.

– Писанието ясно казва, че познаването Му е точно това, за което сме създадени, – добави Кольо.

Открийте, че Бог е по-велик, отколкото сме си представяли.

Нека придобием по-дълбокото познание за това кой е Той.

Това променя начина ни на живот.

Петър изучаваше посланието към Римляните и прочете на глас:

– „… защото каквото не е от вяра е грях“.

Тези думи удариха Петър като цял тон тухли.

В този момент Бог ясно му проговори:

– Ако начина ти на живот не съответства на това, което вярваш, живееш в грях.

Петър препрочете няколко пъти този пасаж.

– При теб има непоследователност между това, което говориш и това, което живееш, – отбеляза Бог – Получава се лицемерие. Нещата не съответстват.

Възможно е да се прави всичко правилно и все още да има сърце, което не е подравнено.

Това е разликата между действие и намерение. Между поведението и вярата.

Симеон беседваше с няколко свои връстници.

Той поклати глава и заяви:

– Разочарованието често идва поради пропастта между нашите планове и Божите.

Димо добави:

– Ние картографираме времевата линия, стъпките и резултатите, но животът рядко следва нашия план.

– И когато това не стане, ние се борим с разочарование, съмнение и изкушение да се откажем, – горчиво потвърди Лъчезар.

– Спомням си, когато стартирах бизнес проект, – сподели Вълчо. – Очаквах успех, но се провалих. Питах се, къде съм сбъркал. Преигравах всяка грешка. И накрая си казах, че може би не съм чул правилно Господа.

– И какво стана? – попита нетърпеливо Момчил.

– С течение на времето осъзнах, че „провалът“ всъщност е пренасочване. Бог ме насочваше към нещо по-голямо, – отговори Вълчо.

Божието „не“ никога не е отхвърляне, а пренасочване към Неговото по-добро да.

Когато плановете ви се рушат, не се паникьосвайте.

Попитайте Бога:

– Какво ми показваш през тази затворена врата?

Понякога отклонението е насочване в правилната посока.

Йоана ходеше на църква, но там се чувстваше не на място си.

Тя се бореше с несигурността и самотата в училище.

Бе едва на петнадесет години, а се самонаряняваше и бе развила хранително разстройство.

На един Великден Йоана бе приета в интензивното отделение.

Там я срещна Исус.

Тя се бореше с това, което знае за Бога и собствената си самоомраза.

Изведнъж Исус ѝ каза:

– Чрез моите рани ти била изцелена и освободена. Никога не е трябвало да поемаш тази болка върху собственото си тяло. Аз вече я поех върху моето.

Това преобърна живота ѝ.

По-късно Йоана сподели:

– Дори не знаех, че това е от Писанието. Нямах никаква представа, докато по-късно не го прочетох в Исая.

Когато чувстваме срам, скръб или отчаяние за себе си или за това, което сме направили погрешно, има отдушник за нашата болка.

Неговото име е Исус – „той беше прободен за нашите прегрешения, той беше смазан за нашите беззакония. Прободен. Смазан. Това са дълбоките рани на сърцата ни, които Той носи на кръста и за които плаща изцяло.