Сутринта Румен стана рано и се отправи по дългите прашни пътища на страната. Той вече втора година посещаваше новообразуваните църкви в района.

Денят беше горещ и Румен загуби посоката, в която трябваше да върви, за да стигне църква, в която да изнесе поредния урок.

Макар че беше закъснял, се наложи още няколко часа да чака, докато вярващите да се съберат, под сянката на едно огромно дърво.

Изпяха няколко песни и урокът започна. Румен говореше, но имаше усещането, че всичко се проваля. Хората срещу него изглеждаха отегчени. Сякаш това, което говореше изобщо не достигаше до тях.

„Може би преводът на думите ми, не е достатъчно ясен“ – помисли си Румен.

Когато се прибра, той беше изтощен, но застана на колена и попита Господа:

– Боже, какво правя тук?

След няколко седмици Румен, с група вярващи, отново отиде в това село. Една жена от неговия екип се заговори с човек от селото.

– Аз съм християнин, – каза мъжът.

– Чудесно, – каза жената. – А от колко време?

– От три седмици.

– Наистина ли? – попита изненадано жената. – А как стана християнин?

Мъжът посочи с пръст Румен:

– Този човек дойде и ни каза за Исус ……

Румен трепна.

„Какво излиза? – помисли си той. – Когато мислех, че урокът се е провалил, този човек е повярвал.  Явно успехът в християнското служение не зависи от моите възможности, а от това да съм на разположение на Божия призив“.

Румен се усмихна и радостно възкликна:

– Реколтата е в Божията ръка, Исус ме е призовал да посея семето на вяра. Единственото, което трябва да направя е да Го следвам.

Верността е по-важна от успеха и нашата готовност от възможностите ни.

Глобализацията е проникнала и в земята на изгряващото слънце. Сега жителите на Япония се обличат като европейци в дънки и тениски. Въпреки това уважението към традициите е в кръвта им.

Да разберем, че в Япония има празник е много просто. Хората се държат в съответствие с древни традиции. И това става по един и същи начин, както в столицата и в провинцията.

Към празниците японците се отнасят искрено като децата. Повечето от тях вярват, че ако спазват правилно обредите, това ще им донесе щастие.

Когато момиче навърши пълнолетие и купуват традиционно кимоно. За сравнение, много даже за сватба  не се готвят така, а взимат под наем облеклата. Момчетата се обличат в традиционни костюми.

Общинските власти се канят на всеки празник, на който се празнува за младеж или девойка, които навършват 20 години. Смята се, че така тези хора прекрачват прага на „зрелия живот“. Независимо от това, че между младежите е разпространено мнението за излишната сложност на традиционния етикет и церемония, към този празник се отнасят много сериозно.

Интересното е, че в Япония не се дават подаръци на общите празници, с изключение на Нова година. Хората се поздравяват помежду си, като изпращат картички. Но по-често те се събират на групи по интереси и отиват сред природата.

За производството на хартия ежегодно се използват десетки тона дървета, а те са „белите дробове“ на нашата планета. За това намаляване на употребата на дървета е от съществено значение за нашето съществуване. Рециклирането е само частично решение на проблема.

Една група от учени от Университета Шандонг (Китай), Калифорнийския университет  в Ривърсайд и Националната лаборатория Лорънс (САЩ) е разработила нов тип хартия за многократна употреба, на която можете да пишете с помощта на светлинни вълни.

В тази хартия се използват специални наночастици които могат да променят цвета си под въздействието на ултравиолетовата част на светлинния спектър. Тънкото покритие съдържащо тези наночастици, може да се нанесе на повърхността на всеки материал.

Изтриването на написаното върху такава хартия става чрез нагряването ѝ до температура от 120 градуса по Целзий.

Това е разработка на нов клас фотографски материал, който променя цвета си при излагане на светлина.

Изобретението има много предимства за икономиката и околната среда. То ще елиминира необходимостта от утилизация и рециклиране на милиони тонове отпадъчна хартия.

Тази хартия е отлично решение, ако информацията върху нея е за кратък период от време, като в чернови, вестници или списания.

Тя може да се използва за писане на ръка, използвайки особена светлинна писалка, така също и на светлинни принтери, специално създадени за този вид хартия.

Презаписващата хартия може да бъде успешно използвана за изготвянето на вестници, списания, плакати и други печатни информационни материали, на които има малък срок на актуалност.

Освен това хартията може да се използва и в други области. Например в различни датчици, стикери със срок на годност на продуктите и други.

В столицата на Мексико се е появила една от най-необикновените библиотеки в света.

Тя представлява огромна стъклена кутия напомняща за зданията от книгите на писателите фантасти, описващи града на бъдещето.

Библиотеката буквално лети във въздуха, тъй като преградните стени, стълбищата и всички стени са направени от стъкло.

Тази библиотека е едно от най-съвременните съоръжения в Мексико и отговаря на последните технически изисквания.

Значителна част от зданието е отведена под книгохранилището. Навсякъде са устроени малки читални зали за различните групи от населението.

Всеки, въпреки особеностите си, може да подобри интересна книга. Например, в библиотеката има достатъчно голям избор на издания за слабо виждащи и слепи.

Петър Незнакомов е геофизик. Един ден бе поканен да отиде на геофизическо парти.
Навървиха се три джипа. И хората се качиха по местата си.

Петър седна във втората кола отпред, а зад него седем души седяха върху сгъваеми пейки.

Пътя бе спокоен и много рядко срещаха коли. Все пак това бе в планината.

Изведнъж пред тях се появи безкрайно море от овце, края му се не виждаше. И докато овчарят да се усети, двама слязоха от първата кола, хванаха един овен и го набутаха в колата.

– Ще падне голям ядене, – каза Камен, които наблюдаваше нещата от третата кола.

Изведнъж овцете се разделиха и се отвори път да минат. Те продължиха пътя си, без повече нищо да ги безпокои.

След няма и половин минута от предния джип изскочиха хората като луди и хукнаха да бягат, сякаш някой бе хвърлил граната в колата.

В останалите коли започнаха да се споглеждат.

– Какво им стана на тези?

– Да не са полудели?

– Какво ли ги е уплашило“

Въпросите валяха, но никой не смееше да слезе от колата, за да провери, какво става.

Накрая Мито се престраши, слезе и се отправи към изоставената кола. Надникна плахо в нея…. Това, което последва изненада всички.

Мито се хвана за корема и започна да се смее неудържимо.

Няколко души наскачаха от колите и отидоха да видят на какво толкова се смее старият им приятел.

Когато го наближиха, той сочеше нещо в колата и продължаваше да се смее.

– Бай Мито, какво става?

Възрастния човек прекъсна смеха си и обясни:

– Нашите глупаци са качили в джипа не овен, а вълкодава, които пази овцете….

Сега цялата група се заля от смях. Хората започнаха да се тупат по раменете и непрекъснато да се смеят.

– Това са само Симеонов и Кривошиев, те не могат да различават овен от куче, – каза Стоил.

Още дълго време се смяха по пътя след като всички се прибраха по колите.