Вървяха бавно към главната врата на Царевец. Бяха трима приятели, решили да разгледат стария град. Станислав много обичаше историята, често се ровеше в разни ръкописи, участваше в разкопки. Сам бе открил старинни статуетки и стара гръцка ваза. Мечтаеше да стане археолог. Приятелите му имаха по-скромни знания за историята на града, но им беше интересно да разгледат руините останали от него.
– Кой е основал Търново? – попита Васил.
– Свръх човеци, които са довършвали Божието дело, – усмихна се Станислав.
– Казват, че първите заселили се тук били великани, – обади се Станимир. – Те били защитавани от някакви досадни дребосъци, които нападали нощем селищата. С един скок великаните прескочили Янтра. Дълго време им трябвало, за да направят хълмовете високи.
– Една сутрин на върха, ей там горе, – посочи с ръка Станислав, – се появили конници. На дългите им копия, вместо знаме, се развявали конски опашки. Те огледали баирите и великаните. После дошли още конници. Начело бил огромен войн с ризница, шлем и щит.
– И какво да не са преговаряли с великаните? – засмя се Васил.
– Да преговаряли са, – подчерта Станислав, – но не стигнали до споразумение.
– Интересно, как са разговаряли? – попита Васил. – Навярно са имали, как им казваха, ….. тълмачи.
– А, не. Ръкомахали са само с ръце, тъй като не знаели езиците си, – обясни Станислав.
– И навярно са се били тогава? – полюбопитствува Васил.
– Конницата се устремила напред, – продължи разказа си Станислав. – И въпреки че великаните мятали скали от укрепленията си, все пак били победени.
– И как се е казвал предводителят на тези коница? – попита Станимир.
– Хан Крум, – с гордост каза Станислав,- един от великите ханове на българите.
– А тези дворци отсреща? – попита Васил.
– Там са живеели болярите, – каза Станислав. – На Трапезица са се намирали и повечето от църквите, пълни със светите мощи на чудотворни мъченици.
Станимир си представи как по зъберите стоят леко разкрачени, замръзнали на мястото си войни, с копия и големи мечове на пояса си. Щитовете им лъщят на слънцето
„Това е била доста добре защитена стена , – помисли си Станимир. – Много войни са си блъскали главите в тази крепост и тя е устояла. Но уви, предател е отворил вратите на Търново и градът е паднал“.
Сякаш отгатнал мислите му, Станислав каза:
– Той е бил защитен от Бога, докато човеците не са се покварили от жажда за власт. Именно разцеплението е довело до падането на България и то не веднъж в историята ни.
Има изоставени недвижими имоти, от обикновени къщи и промишлени сгради до финни стари имения и хотели, които са привлекателни и съблазнителни.
