Дълго време  се твърдяло, че единственият обект, който се вижда от космоса е Великата китайска стена.

Но тази стена е трудно да се види, особено ако не знаеш къде да я търсиш. Това е потвърдил даже и първият китайски тайконавт Ян Ливей.

Що се отнася до други обекти, то от космоса добре се виждат египетските пирамиди.

Ако астронавтът погледне по-внимателно, може да различи  много големи градове, шосета, летища и язовири.

Времето бе хубаво. Но Младен не го забелязваше, защото с нетърпение очакваше Пенка. Тя беше в отпуск и скоро си бе дошла у дома.

Младен крачеше нервно напред назад, Пенка закъсняваше.

– Какво я е задържало, – сърдито мърмореше Младен. – Жалко, че няма телефон, иначе до сега да съм ѝ се обадил.

Младен започна да губи търпение и ….изведнъж тя пристигна.

– Извинявай, – каза Пенка. – Наложи се да говоря с една жена. Тя имаше голям проблем. Не можех да я оставя така. Беше много отчаяна.

– Ти си позволила тази жена да вземе от „нашето“ време? И се надяваш аз да те разбера?

– Но, Младене, тя бе в нужда, а аз бях на точното място. Нима не трябва да ѝ помогна?

– Добре, Пепи, ти си като добрия самарянин, но как се чувстваш, когато закъсняваш за среща? – попита Младен с лека ирония в гласа.

– В такива ситуации съм се научила да се доверявам на Бога и Той винаги е промислял за това, – отговори твърдо Пенка.

– Тогава щом закъснея, – сбърчи нос Младен, – ще моля Бог да ми помогне да се справя с последствията.

– На всеки може да се случи да закъснее, – вдигна рамене Пенка, – но ние имаме избор как да реагираме. С раздразнение или с увереност, че Бог ще ръководи нашите стъпки.

– И какво? – засмя се Младен. – Нека си закъсняваме, няма значение, че някой ни чака и си губи времето заради нас.

– Когато се доверим на Бога, сърцето ни се изпълва с мир, – заяви Пенка. – А как е твоето сърце след като роптаеш и негодуваш?

По-късно Младен сам установи, че когато накара хора да го чакат, ако той е имал основателна причина, те му прощаваха за неудобството, което им е причинил.

Дамите от висшето общество винаги били обличани от прислужница. Това е започнало още от епохата на корсетите, които такива е трябвало да се затягат на гърба на жената, а това можела да направи само прислужницата.

Самата дама била напълно безпомощна, когато ставало въпрос за обличане на корсет или рокля.

Тази традиция се запазила до използване на копчетата. Когато на роклите на аристократките се появили копчета, било съвсем естествено да се пришиват от ляво. Така прислужницата, която стояла пред нея удобно можела да ги закопчава.

На мъжките дрехи копчетата се пришивали отдясно, защото дори знатните господа се обличали самостоятелно.

Описани обичаи са съществували в продължение на толкова дълго време, че постепенно се превърнали в стабилна традиция. И до сега, копчетата на женски дрехи се шият в ляво и на мъжкото – отдясно.

По-голямата част от Австралия е безводна. На изток от централната част има няколко реки, които са пресъхнали през повечето време.

Ако на север паднат повече дъждове, те пълнят реките и водата бавно тръгва на юг към езерото Еър.

Където мине водата всичко се съживява. Дърветата се разлистват, полетата стават зелени, разцъфтяват цветята, появяват се много животни и птици, особено езерните, които започват да гнездят.

Бог обеща на Своя народ, че ще излива вода в пустинята, а Исус дойде на земята, за да предложи жива вода на всеки, който Го приеме. И животът на такъв човек се променя. Ако някой повярва в Него, сам става извор на жива вода..

Когато Святият Дух ни води и ние постъпваме с милост, вяра и любов, изобилният живот, който ни е дарен, достига до другите.

По време и след Първата световна война Великобритания връчила на роднините на всички загинали паметен медальон с надпис: „Той умря за чест и свобода“. Народът го нарекъл „пени на мъртвеца“.

На него била изобразена жена олицетворяваща Британия заедно с един друг символ на страната – лъвът.

Два делфина отстрани символизирали морската мощ на държавата, а вторият лъв отдолу разкъсва германския орел.

Уникалността на тази награда е в това, че на всеки от над един милион сечени медальони било издълбано името и фамилията на конкретен човек. Освен това званието и длъжността на загиналия не се споменавали и не влияели на формата или размера на наградата.

По този начин се наблягала на равностойността на всяка жертва, за достигане на общата цел.