Един човек няколко седмици правеше дървена ограда за градината си. Петгодишният му син му помагаше през цялото време и двамата успяха да свършат добра работа.

Докато гледах как сина подражава на баща си се запитах:

– Действията ми, решенията ми, … отразяват ли волята на моя Небесен Баща? Дали хората, които ме познават виждат Него в живота ми? Живея ли според Евангелието? Вярна ли съм , търпелива ли съм, обичам ли другите всеки ден, а не само, когато обстоятелствата са благоприятни?

Ако съм истинска християнка, ще се стремя да приличам на Христос. Това е предизвикателство и същевременно голяма отговорност.

Зимата бе тежка и много студена. Елена бе млада учителка, която скоро бе завършила учителският университет в близкия град. Това бе първата и зима след завършване на образованието ѝ

Тя много се стараеше. Та нали всяко начало е важно. От него зависеше, как ще бъдеш посрещнат от учениците и колегите си.

Докато Елена се подготвяше за работа в този мразовит сезон, звънна телефона. Директорката на училището ѝ съобщи:

– Училищата в нашия район се затварят поради лошите зимни условия.

Елена се зарадва:

– Хубаво е, че ученици и учители няма да пътуват по заледените пътища. Няма да замръзват и изстиват. Ще има по-малко болни.

Днес Елена нямаше да преподава на учениците уроците, за които се бе толкова старателно подготвяла. Изведнъж тя си спомни следният стих от Псалмите: „В твоите ръце са времената ми“.

И тя започна по много по-различен начин да гледа на днешния ден.

– Как най-ползотворно, мога да употребя ден си? – запита се Елена.

Можеше нещо да запише в дневника си, да прочете хубава книга, да се помоли, да свърши някои неща в къщи, които бе отложила за по-късно…..

Елена погледна снега навън и се зарадва на красотата, която се разкриваше пред очите ѝ. Това бе Божий неочакван дар.

Притесненията ѝ постепенно се стопиха и тя с радост се наслаждаваше на подарените ѝ моменти по време на неочаквана почивка.

Този ден за Елена не мина по обичайния начин. Тя следваше Божието водителство и оползотвори  времето си по най-добрия начин.

Времената ни са в Божиите ръце дори, когато животът ни изненадва.

По време на полет, белоглавият орел може да се обърне с краката нагоре и да продължи да лети в такъв вид.

Птицата прибягва до тази маневра по няколко причини.

Например, за използване на ноктите по време на защита от нападение отгоре или просто като ритуал на чифтосване.

Какво е ежегодното съотношение между хора, които убиват акули и акули, които убиват хора?

Според организацията на ISAF годишно в света официално са регистрирани 50-80 нападение на акули на хора. От тях най-много 10 са със смъртен изход.

В същото време хората убиват ежегодно около 100 милиона акули, най-вече за храна.

Трябва да се замислим сериозно, кои всъщност са потърпевшите. И чия численост ще намалява по-бързо.

Живеем във време, в което всеки от нас може да има електронно издание на Библията. За някои е смешно да четат свещената книга, написана преди много години, на електронно устройство.

Това ме кара да си спомня колко много изменения са претърпели библейските книги.

Шестдесет и шест книги са писани на пергамент или папирус на еврейски, гръцки, арамейски от много автори в различни времена. Техният път до нас е възпрепятстван много пъти.

Божието Слово е било забранявано, укривано, преследвано и дори изгаряно, но винаги е било съхранявано, превеждано и разпространявано. Днес всеки може да го прочете стига да иска.

Един ден електронното ми устройство за четене, ще е излязло от употреба, както каретите и парните влакове. Не се знае какви технологии ще ни предложи бъдещето.

Но Божието Слово, което носи спасение, ще бъде все така актуално, както е и днес.