Николай бе възмутен:

– Имат ли право съседите да слушат силна музика?

Любо вдигна рамене:

– По закон е разрешено до 23:00 часа.

– Но аз не мисля така, съседите ми не могат да нарушават пространството ми с акустични вълни, – сбърчи нос Николай. – Защо проникването през акустични полета не се счита за нарушение на моите граници?

– Няма го в закона, – усмихна се Любо.

– Да кажем, че съседите имат право да слушат силна музика, но тогава и аз имам право да усиля високоговорителите и да ги насочвам в тяхната посока, – повдигна вежди Николай. – Ще им пускам мантри или молитви. А защо не? Логично е.

Николай се завъртя и подскочи:

– Нека да отидем още една крачка напред. Тогава имам право да се намесвам не само в акустичните полета на другите, но и в техните електромагнитни полета. Следователно, мога да включа заглушител у дома, който ще потисне Wi-Fi и Bluetooth на съседите ми.

Той се почеса по главата:

– Все още не съм пробвал това, но имам право да включа безжичните източници в дома си от 7:00 до 23:00 часа. Значи имам право да заглушавам техния Wi-Fi? Да, имам!

– И така, стигаме до заключението ….

Николай го прекъсна веднага:

– Съседът всъщност няма право да се намесва в пространството на друг човек с акустични или електромагнитни вълни, нарушавайки свободата му.

– Но това не се отнася, – Любо вдигна дясната си ръка, – за ремонти, стъпки на съседите, писъци на малки деца или лай на кучета.

– Освен това музика може да се слуша в рамките на ограниченията за силата на звука в стаята или през слушалки, – добави Николай. – Вярвам, че слушането на силна музика през деня трябва да бъде забранено със закон, в противен случай всякакви заглушители и алтернативни методи за въздействие върху съседите ще станат по-популярни.

– Всеки има право на мир и тишина, – съгласи се Любо.

Неда бе много разсеяна. Не помнеше къде си е сложила слушалките, а толкова много искаше да чуе този подкаст.

– Тони, моля те, дай ми за малко твоите, – обърна се тя към съпруга си. – След като чуя подкаста, веднага ще ти ги върна.

Тони показа Христова, жертвоготовна любов и ѝ позволил да вземе неговите слушалки.

Внезапно Неда трепна и започна нервно да рови около себе си.

– О, къде съм ги оставила, – тревожно викаше тя.

Слушалките на Тони също бяха изчезнали.

Започна отчаяно претърсване на къщата.

Напрежението се повиши.

По-лошо не можеше и да стане.

– Виж, – извика Тони, – малкия Дани току що сложи нещо в устата си. Заприлича ми на една от моите слушалки.

Но не беше …

По- късно и двата комплекта слушалки бяха намерени на дъното в чантата на Неда до червилото ѝ заедно с ключовете за колата, които бе загубила миналата седмица.

Това бе обикновено изглеждаш ресторант със столове и маси покрити с бели покривки

Когато Тони и Милена отидоха до гишето, за дадат поръчката си, защото никъде не видяха келнер, им казаха:

– Съжаляваме. Приемаме само онлайн поръчки.

Двамата бяха поразени, но изтеглиха приложението и дадоха поръчката си.
Избраха си място и изчакаха да пристигне храната.

Тони се размисли:

– Представи си този опит да дойде в църквата.

– И къде в църквата би се почувствало едно пълно цифрово църковно изживяване? – попита Милена.

– Сега го виждам, – прехапа устни Тони. – Влизаш през вратата на църквата и изваждаш телефона си, за да избереш как искаш да те поздравят. След това се появява холографски поздравител, който протяга ръце …

– Да, но няма ръкостискане, защото това изображение няма ръце, – усмихва се предизвикателно Милена.

– След това сядаш на едно място, – продължи Тони, – пъхаш слушалките и любимата ти музика за поклонение започва да свири.

– А проповедта? – нетърпеливо подметна Милена.

– Сваляш слушалките си и плъзгаш пръста си към „любими проповедници“. Например, тази сутрин бих искал да слушам Петър Василев.

– А ако се нуждаеш от молитва? – смръщи вежди Милена.

– AI аватар ще създаде персонализирана молитва от твое име.

– Но това е по-лошо от ресторанта, който посетихме, – възкликна Милена.

– По-добре ще е, да се придържам към скучната стара човешка църква, – въздъхна дълбоко Тони.

– Мисля, – заканително поклати глава Милена, – следващия път да постъпя като Исус.

– Какво ще направиш? – попита изненадан Тони.

– Ще преобърна масите, – тържествено обяви Милена.

Когато Таня водеше децата си на училище рано сутрин, по-малкия Кольо сочеше с ръка и съобщаваше:

– Пак онова момиче.

А Надя му пригласяше:

– Колко смешно бяга. Сякаш нещо я спира да прави това.

Това младо момиче всяка сутрин се движеше по същия начин в парка. То имаше огромно слушалки на главата и ярки чорапи, които достигаха коляното.

Девойката редуваше движенията на ръцете и краката си, като винаги докосваше земята с един крак.

– Този спорт е различен от бягането и джогинга, при който се натоварват само коленните стави, – поясняваше за кой ли път Таня.

– Какво е това джогинг? – питаше Кольо.

– Забраванко, – плезеше му се насреща Надя, – това е бягане при, което хората си почиват.

– А това? – продължаваше неуморно Кольо, като сочеше по посока на момичето.

– Това е силово ходене, – обясняваше отново и отново Таня,

Тя всяка сутрин се опитваше да внесе по-голяма яснота на думите си, за да я разберат децата.

– То е умишлено сдържане, ограничаване на естествената склонност на тялото да бяга. Този вид движение дори да не иска да включва толкова енергия, съсредоточеност и сила, колкото и обикновеното бягане, все пак ги изразходва. Но при него всичко е под контрол.

„Това е ключът, власт под контрол – помисли си Таня. – Библейското смирение, както и силовото ходене, често се разглеждат като слабост, но това съвсем не е така. Смирението не отслабва нашите сили и способности, а по-скоро позволява да бъдат укротени, както ръцете и краката ръководени от ума, когато прохождат рано сутрин“.

Когато чуем призива „върви смирено“, нужно е да ограничим желанието си да вървим напред пред Бога.

Понякога се налага да направим нещо и то бързо, защото ежедневната несправедливост в нашия свят е огромна, но ние трябва да бъдем контролирани и насочени от Бог.

Такова нещо не може да се види всеки ден, но когато настъпи води до бурен смях.

Бе краят на работния ден. Всички бяха изморени и всеки си мечтаеше час по-скоро да се прибере и да се заеме с любимите си занимания.

Маршрутката бе пълна. Жена държеше на коленете си дете. До нея седеше младеж, около 24 годишен, със слушалки на ушите. Той бе притворил очи и се наслаждаваше на музиката, която си бе пуснал на смартфона…..

В колата влезе бременна девойка с голям корем. До нея пристъпяше възрастна жена, навярно бе майка ѝ.

И двете се огледаха, но празни места за сядане нямаше. А и никой не даваше вид, че ще отстъпи място на бъдещата майка.

– Какво ще правим? – попита тихо бременната.

Възрастната жена отново огледа хората и си избра „жертва“ – най-младия пътник. Хвана бременното момиче за ръка и го помъкна към дремещия младеж.

Двете застанаха пред него, но той не реагира.

Тогава възрастната жена го докосна по рамото и той отвори очи. Тя му показа с кимване големия корем на момичето, като се надяваше, че ще разбере какво иска да му каже.

Младежът премигна сънено. Без да разбира какво става изобщо, скочи, погледна уплашено момичето и ужасен каза:

– Не съм аз! Честно, ….. нищо не съм ѝ направил! За първи път я виждам, ….. въобще не я познавам!

Хората в маршрутката едва не паднаха от смях.

Младежът се изправи. Момичето така се смееше, че трябваше да придържа големия си корем, за да не падне.

Младежът изгледа смеещата се аудитория, махна с ръка и извика:

– Вие сте луди!

А на следващата спирка бързо се изниза от вратата.