Едно семейство вървеше по главната улица, мъж и жена с момче на седем и момиченце на четири години. На тротоара бе седнала жена с малко дете и просеше.

Синът се обърна към баща си:

– Татко, дай ми една монета, за да дам на тази жена.

Мъжът даде не само на него, но и на дъщеря си, която безмълвно протегна ръка.

Момчето отиде до жената, даде ѝ парите и каза:

– Нека Бог да ви благослови!

Момиченцето също изтича до жената с малкото дете, подаде парите и тържествено каза:

– Нека Бог да ме благослови.

Малката бе чула, какво каза батко ѝ, но не бе доразбрала май нещо ….

Както знаете, роднините се събират по няколко пъти в годината, за да празнуват нечие ново раждане или смърт.

На едно такова събиране на семейство Иванови забелязали, че на масата присъстват баща и майка, син и дъщеря, леля и чичо, братовчед и братовчедка, племенник и племенница, но всичко на всичко те били само 4 човека.

Как е възможно това?

Време е да се включите в загадката. Помислете, кои от изброените роднини можете да изключите, като ги обобщите като един човек.

Понякога брат, баща и чичо, може да бъде един единствен човек. Кога ли е възможно това?

Какво? Май голяма каша стана в главата ви.

Няма повече да подсказвам, за да не объркам начина ви на мислене.

Ако не сте се досетили, предлагам ви отговора:

На събирането са присъствали брат и сестра, а с тях са били децата им от различен пол.

Мирон седна зад волана и тресна вратата. Ядоса се на себе си, защото и този път не можа да устои на привлекателността на една жена.

Още не се бе успокоил, когато някой потропа на стъклото от другата страна на колата. Той се изненада и отвори.

В колата бързо се вмъкна Ася. Мирон нищо не каза, само я погледна за миг. След това подкара колата.

Когато излязоха на главния път, Мирон,  усети, че Ася е разочарована и ядосана . Той се зачуди докъде ще доведе всичко това, но тайно се зарадва, че го е последвала.

– Мразя го почти толкова, колкото го обичам. – Ася говореше за баща си. – Понякога той е толкова добър и грижовен, но не мога да не му противореча. Фанатик е на тема здравословния начин на живот, затова започнах да пуша на четиринадесет години. Надявах се да ме хване, но той така и не забеляза. Дори още не знае, че пуша. И тъй като всичките си пари влива в петролния бизнес, реших да стана защитник на околната среда.

Ася нервно чупеше пръстите си.

– Понякога се питам дали изобщо забелязва какво правя. Не е ли странно тогава, че той видя отчаянието на майка ми едва, когато стана много късно.

Мирон усети, че Ася иска да говори, затова продължи да мълчи.

– Тя се самоуби, докато учех в университета. Разбрах за това едва, когато ме повикаха за погребението. С мама не бяхме близки. Плаках на погребението и понякога все още плача, но не заради това, че вече я няма, а от съжаление.

Ася не помръдваше, очите излъчваха студен блясък. Гласът ѝ бе слаб и приглушен:

– Най-ярките ми спомени за нея са когато беше пияна. Веднъж, точно преди да се самоубие, я хванах в леглото с друг мъж. Мислех да обвиня баща си, но каква полза имаше от това? Той отсъстваше много време от дома ни.

Ася махна с ръка, сякаш пъдеше от себе си някакъв кошмар.

– Майка ми подсъзнателно се стремеше към самоунищожение. Тя злоупотребява с алкохол и любовните връзки. Щеше да се самоубие дори, ако бе напуснала баща ми. Щом майка ми бе решила да умре от собствената си ръка, нищо не можеше да я спре.

Мирон погледна към Ася. Ръцете ѝ трепереха, но гласът и остана спокоен. Не беше нужно човек да е психолог, за да разбере емоционалните конфликти, които формираха личността ѝ и мотивираха действията ѝ.

Гневът към баща ѝ я бе накарал да защитава кауза, само и само, за да му се противопоставя. И това раздразнение не произлизаше от смъртта на майка ѝ, а от това, че не можа да я предотврати.

Двамата не разговаряха до края на пътуването. По предното стъкло барабаняха едри капки дъжд, а вятърът се усилваше още повече.
Мирон спря до входа, където живееше Ася. Тя се разплака:

– Не исках тази вечер да се заяждам с теб, по-скоро исках да те съблазня. Когато те видях за първи път реших, че си много добър и благороден човек. Изглеждаше ми по-различен от другите.

Мирон не смееше да помръдне. Не знаеше какво да ѝ каже.

Ася отвори вратата и слезе. Преди да влезе в сградата се обърна и му помаха с ръка.

Павел заедно с шестгодишният си син подстригаха тревата пред дома им. Когато свършиха двамата се оттеглиха да си починат.

След известно време синът попита:

– Татко защо сме тук?

Павел си помисли, че му се отдава прекрасно време за обучение и възпитание на сина му. И той започна да разказва на сина си:

– Небесният Баща е измислил план за спасение, защото много ни обича и иска да получим възможност да станем като Него. Тук на земята ние трябва да се учим да се обичаме един друг, да си служим един на друг и да си помагаме. Семейството служи именно на тази цел …..

Когато свърши своята тирада, Павел доволен се обърна към своя син:

– Успях ли да отговоря на твоя въпрос?

– Не съвсем, татко. Аз попитах защо сме тук, защото преди един час трябваше да отидем да срещнем мама….

Това се е случило в иракския град Мосул. За това съобщава прес- секретарят на Кюрдската демократическа партия в Мосул Саид Мамузин.

По неговите думи, „бойците са отвлекли 127 деца на възраст от 11 до 15 години. Децата се изпращат в специални лагери, където ги обучават, как да се справят с различни видове оръжия и да организират атаки“.

Мамузин е отбелязал, че бащата на едно от децата бил убит, когато се опитал да защити сина си.

„Като цяло в последно време стотици деца са отвлечени от бунтовниците. Всяко едно от тях е било тренирано за терорист-самоубиец“ – добавил Мамузин.