Студена и мразовита нощ. Ането и майка ѝ стояха на топло в стаята край печката и тихо разговаряха.
– Мамо, разкажи ми някоя интересна история, – помоли Ането майка си.
– Добре, – засмя се майка ѝ. – Живял някога един пастир. Той имал сто овце.
– Толкова много! Как е успявал да се грижи за всичките?
За Ането сто бе доста голямо число. Тя трудно можеше да си го представи. В съзнанието си виждаше безкрайно много гърбове покрити с вълна, които пасат на поляната.
– Да, той бил много добър пастир. Водил ги на зелени пасбища и ги поил с бистри води.
– Сигурно никак не му е било лесно, – поклати „мъдро“ глава малкото Ани.
– Той е бил готов да даде живота си за тях.
– Навярно, защото много ги е обичал, – заключи Ането. – Аз обичам теб, татко, баба, дядо, моята приятелка Весето и братчето ми Тони, и не бих дала на никой да ви стори нещо лошо.
– Наистина, Той ги обичал много и се грижел за тях. Не отделял поглед от стадото си. Овцете слушали гласът му и го следвали.
– Какъв грижовен пастир!
– Един ден той открил, че една от овцете я няма. Забелязал, че е избягала през един отвор на оградата и веднага тръгнал да я търси. Пребродил планината, заничал зад всяко храстче, нямало място, в което да не погледне.
– И намерел ли я? – затаила дъх, попита Ането притеснено.
– Да, в един къпинак, цялата покрита в бодили, оплетена в дългите „пипала“ на храстите. Прегърнал я и я отвел у дома. В чест на завръщането ѝ бил устроен голям празник.
Майката сложи дъщеря си в леглото, добре я зави и каза:
– Време е да спиш. Лека нощ!
Малко преди майка ѝ да изгаси лампата, Ането попита:
– Мамо, овчарят поправил ли е дупката в оградата? Тя трябва да се ремонтира, в противен случай може да избяга и друга овца!
– Разбира се, – майката погали главата на Ането. – Нали е добрият пастир, нима ще допусне да се случи нещо лошо на овцете му?
