Уникален е проектът на архитектите от фирмата Gould Evans, който е бил реализиран в Канзас. Преди няколко години тук се е появила женска Духовна академия с малък параклис с оригинални и символични решения на фасадата.

Дизайнерите са създали невероятен проект с „дантелена“ фасада и това не е случайно. Католическата академия „St. Teresa academy“ представляваща комплекс с параклис е наречен на св. Тереза ​​- покровителка на дантелата.

Пред дизайнерите на този проект е стояла доста трудна задача: да създадат сграда съответстваща на предназначението ѝ и да „достигнат хармония“ между светския и духовен живот, посредством архитектурен дизайн.

Авторите са успели да създадат архитектурно съоръжение, напълно отразяващо основната концепция. Освен това, се създава впечатление за скромност, като се избягва показната пищност на църквата.
На някои прозорци за сигурност са инсталирани пердета и щори.

Фасадата като бяла „дантела“ и големия бял кръст издигащ се на целия комплекс, поема основния замисъл.

Дупчестата фасада има не само естетическа, но и практическа задача. Тя разсейва пряката слънчева светлина и предпазва помещението на параклиса от палещото слънце на Канзас.

Въпреки очевидната простота на сградата, нейната вътрешна украса е подчинена на лаконичност, сдържаност и елегантност относно линиите, формите и цветовете.

Преобладаващото бяло и прозрачно създава усещане за „по-голямо пространство“, за сдържаност на чувствата и емоционално освобождение.

Японската фирма „Kotobuki Konbu“ основен производител на комбу и други водорасли за консумация, е предложила оригинален начин за изразяване на чувства чрез водорасли.

Това  е по-здравословно и по-екологично от шоколада и бонбоните.

Компанията е пуснала набор от сухи водорасли, които при разпадане възвръщат първоначалната си форма и образуват думите: „Обичам те“, „благодаря“ и „извинявай“, написана с красив почерк.

Такива водорасли могат да се добавят към бульон, в супата или просто да се изсипят в гореща вода. Възможно е, да се използват за украса на салати или сандвич за любимия човек.

На вратата се позвъня. Милена обърса ръцете си в престилката и отиде да отвори. На прага бе застанал Минчо. Тодор като го видя, веднага го подхвана още от вратата:

– Ти защо не дойде на погребението?

– Какво погребение? – стъписа се Минчо.

– На чичо ти, – каза Тодор.

– Шефа на фирмата ме изпрати на другия край на България, – оправда се Минчо.

– Нали ти изпратихме известие навреме? – не отстъпваше Тодор. – Хората от чужбина идват за погребение … Ами синовете ти, те защо не дойдоха?

– Нали ги знаеш младите, – засмя се Минчо, – интересува ги повече живота, а не от смъртта.

– Знаеш ли колко хора питаха за вас? – начумери се Тодор. – Чудех се какво да им кажа …

– Човек се почита и уважава докато е жив, умре ли …… – махна с ръка Минчо.

– Докато чичо ти беше жив и имаше власт, ти многократно използва името му за да се настаниш удобно, – нападна го отново Тодор, –  а като умря, не дойде на погребението му. Не е ли подло от твоя страна така да постъпиш?

– Е, хайде, какво толкова е станало? – Минчо се чудеше как да успокои положението. – Тия дни бях при леля, нацяло е грохнала жената. И на нея обясни, че бях в командировка. Братовчеда обеща да поговори с един приятел, да ми направи безплатно план за гаража. Нали знаеш, че купихме още една кола и няма къде да я сложа.

– Браво, бързо напредваш, – иронично подхвърли Тодор.

– Който е умен и работлив, печели и става богат, – едва не се потупа по гърдите Минчо. – Колкото повече българи станат богати, толкова държавата е по-силна и богата. След година две бая хора ще забогатеят и тогава ще учудим света!

– Интересна философия – вдигна вежди Тодор – и как мислиш, че ще стане това…..

– Ти си като котката, – засмя се Минчо, – на гърба си не падаш., но ще дойде време и ще разбереш, че съм бил прав.

– Очаквах друго от теб, – Тодор погледна Минчо в очите.

– Какво си очаквал? – наостри уши Минчо.

– Да се покаеш, да искаш прошка, – недвусмислено намекна Тодор.

– От кого и защо? – наостри се Минчо.

Добре, че влезе Милена да ги покани на вечеря, в противен случай щяха да си извадят очите.

Когато една съвест е закоравяла, колкото и да я изобличаваш, тя не ще разбере вината си. Каквото и да се случи все другите са виновни ….

Две испански фирми Oleum Viride – за производство на зехтин и Suralgae – за събиране и преработване на водорасли са обединили усилията си и са пуснали на испанския пазар нов продукт – зехтин подправен с водорасли.

Новата мазнина е наречена Oleum Viride Mare. Тя има не само вкус на зехтин, но и аромат на лайка и морски водорасли – ogonori и aonori.

Главната ценност на водораслите е в това, че те насищат зехтина с минерали, като калций, магнезий, литий, витамини и аминокиселини, като метионин.

Производителите препоръчват зехтина с водорасли за салати и приготвяне на азиатска кухня.

Специалистите на фирмата Escape Dynamics успешно са тествали прототип на фундаментално нов двигател за орбитални апарати, който използва микровълнова енергия, предавана от наземната станция. По ефективност той превъзхожда химичните ракетни двигатели.

Апарат с такъв двигател се движи благодарение на изтласканият от дюза водород, който се нагрява от микровълни. Когато достигне орбитата и се освободи от товара, той може отново да се върне на Земята и отново да пусне повторно.

Ако отделянето на импулс за ракети с течен двигател са необходими 460 секунди, то при предложения двигател Escape Dynamics двигателя, който използва хелий, му трябват за същата дейност 500 секунди. Ако се използва водород са необходими 600 секунди.

Според компанията, технологията позволява няколко пъти, за да се намалят разходите за разтоварване в орбита на товари с тегло до 200 кг. В момента стартирането на малък спътник струва от 25 хиляди до 50 хиляди долара за килограм.

В Escape Dynamics  се използва електроенергия за стартиране на апарата. С помощта на гиротрон става преобразуването на енергията в микровълново излъчване, което се предава на двигателя на апарата.
Компанията заяви, че разработен двигател е в състояние да преобразува 90% от получената топлина в микровълнова енергия.