Лили виждаше баща си за пет минути всеки месец. Тази връзка с баща ѝ бе сложна.

С течение на времето Лили разбра, че баща ѝ има друго семейство.

– Сага разбрах защо срещите ни на практика са тайни, – каза си тя. – Той ме бе крил от другото си семейство 15 години.

Случи се така, че Лили се срещна с чичовците си.

Когато баща ѝ научи това, скара се на Лили:

– Защо се запозна със семейството ми без мое разрешение? Не можеш да влезеш в живота ми така. Трябва да разбереш, че си грешка.

Лили се почувства несигурна.

Всеки ден си казваше:

– Аз съм грешка. Но как бих могла да съм грешка? Не съм искала да се раждам.

Лили започна несъзнателно да мрази баща си, Бог също. Чувстваше се необичана, забравена и никому ненужна.

– Как може Бог да ме обича и в същото време да позволи това? Нима Бог е добър, ако земният ми баща може толкова лесно да ме забрави? – негодуваше Лили.

– Бог не те е забравил. Не си грешка, – казваше майка ѝ. – Бог има план и цел за теб, дори ако обстоятелства ти се опитват да кажат друго.

Минаха доста години.

Връзката на Лили с баща ѝ, както небесната, така и земната бяха възстановени.

Пътуването беше трудно, но Бог още в началото имаше план за възстановяване.

Дори ако обстоятелствата ви са непосилни, Бог е добър баща. Той все още има план за вашия живот, който е добър.

Дори да се чувствате сами сега, можете да си починете, защото Той знае точно къде се намирате и е готов да ви помогне.

Дядо Стойко отглеждаше животни и се грижеше за земята останала още от баща му. Той от нищо не се оплакваше. Не му бяха нужни нито лекари, нито лекарства.

Една студена сутрин стареца се почувства малко недобре.

Жена му го посъветва:

– Иди на лекар.

Той поклати упорито глава и отговори:

– По-добре да си купя малко змийско мляко от търговците.

Старецът отиде в плевнята, за да нахрани животните си. Той бе поставил електрическа жица, за да не бяга добитъкът надалече.

Случайно се спъна и докосна електрическия проводник. Ток премина през цялото му тяло и той падна на земята. Когато стана забеляза нещо интересно:

– Чувствам се обновен, пълен с енергия.

Дядо Стойко завърши цялата си работа в стопанството си и забрави за изпитанието.

Мина време.

Една сутрин се задъха.

За пореден път се спъна и докосна електрическия проводник. Тока го разтърси и той отново се почувства добре.

Шокът му даде енергия. Помогна му да диша нормално и дядо Стойко се почувства с двадесет години по-млад.

Тази странна практика продължи доста време, докато старецът не бе хоспитализиран за първи път в живота си.

Кардиологът погледна невярващо електрокардиограмата му:

– Чувствали ли сте се уморен? Изпитвали ли сте задух?

Дядо Стойко разказа всичко на лекаря за самопредписаните си шокови терапии и обновеното му чувство за енергия.

– Имате нарушен сърдечен ритъм, т.е. болното ви сърце изкача от ритъм.

Самолечението на старецът с електрически шок бе въвеждало сърцето му отново в ритъм.

Но натискането на бутона за нулиране на електрическата система на сърцето може да бъде опасно. Понякога шокът може да накара сърцето да спре да тиктака завинаги.

Ако сме честни със себе си, трябва да признаем, че много приличаме на дядо Стойко.

Усещаме, че нещо не е наред, но не можем да определим проблема.

Докато ние си самопредписваме собствени средства, нашите болни сърца изкачат от ритъм.

Нека поставим сърцата си в компетентните ръце на Този, Който може да ни направи цялостни.

Бог е нашият велик лекар.

Той познава нашите нужди. Има отговорите и вижда най-добрия начин да излекува заболяванията ни.

Боян гледаше безпомощно пламъците, които обгръщаха медицинската сграда.

– Защо се случи това? Защо сега? Защо на мен? Защо, Господи? – кършеше отчаяно ръце той.

Когато вече можеше да изследва щетите, Боян влезе в сградата.

Стълбището, водещо до офиса на горния етаж бе оцеляло. На него той се бе научил да говори с Бога.

Димът даде на износената му лекарска чанта лъскав черен лак и я направи отново да изглежда нова.

Въпреки че нямаше офис, все още имаше практика. Не всичко бе загубено.

Една Библия лежеше на стълбището, където по-рано същия ден бе коленичил, за да се моля.

Изтри саждите и видя, че съдържанието е невредимо. Думите все още се четяха.

– Огньовете на живота не променят вечните истини. Божите цели, принципи и обещания остават, – каза си Боян.

Намери снимки на петте си деца. Спомни си за хората, които Бог бе поставил на пътя му, за да му влияят, насърчават и подхранват.

В горната част на стълбището се виждаха останките от обезобразения кръст върху овъглената стена.

Боян премахна парчетата и на стената остана красив отпечатък от кръста.

Това му напомни една истина за страданието:

– Пламъкът може да изгори Божите деца, но никога няма да ги изяде. Бог никога не губи болката ни. Вместо това, ако Му позволим, Той оставя Своя образ зад себе си.

На Боян му бе дадена уникална възможност.

Имаше още един шанс да оправи живота си и да стане по-силен и по-добър от преди.

Боян въздъхна дълбоко:

– Ако дишаме, все още имаме цел. Бог ни е дал нова възможност да покажем Неговата любов и сила в нашия живот.

Калина бе на интервю.

Попитаха я:

– Защо напуснахте предишната си работа?

Изглежда знаеха за конфликта с бившия ѝ работодател.

– Имахме разлики в стила на работата, – отговори Калина.

– Какво точно е станало? – полюбопитствува интервюиращият.

– Би било погрешно да говоря лошо за предишния си шеф, – каза Калина.

Отговорът ѝ бе харесан:

– Впечатлен съм от вашата почтеност, – отбеляза мъжът, който я наемаше на работа. – Рядко се срещат хора, които не биха се оплаквали от бившия си шеф. Това означава, че ако искате да смените работата си при мен, също няма да кажете нещо лошо.

Когато повярва в Бога Калина се чудеше как да живее по- благочестив живот на практика.

Един ден бе осъзнала, че е необходимо да бъде почтена, честна и етична.

Докато Бог ни помага, нека Му служим така, че да прославя Неговото име.

Тони завърши обучението си в Университета. Сега трябваше да си намери работа по специалността и да приложи знанията си на практика.

Всичко това не става с магическата пръчка, за това брата на Тони, Захари му предложи:

– Докато си осигуриш известна финансова стабилност, ела да живееш в моята къща.

Измина половин година и Захари каза на брат си:

– Сега вече финансово си добре. Време е, да започнеш да ми плащаш наем.

Тони се съгласи. Той не искаше да лежи на гърба на брат си.

Мина още една година.

Тони сподели с брат си:

– Харесал съм си една къща и мисля, да си я купя.

– Много се радвам се теб, – прегърна го сърдечно Захари. – Преди да се разделим имам малък подарък за теб.

– Ти толкова много ми помогна до сега, – очите на Тони се насълзиха.

– Този подарък е специално за теб, – потупа го Захари по рамото. – Наемът, който ми плащаше, съм внесъл в спестовна сметка. Доста голяма сума се е събрала. Давам ти я за новия ти дом.

Тони се разплака.

Бог е показал любов към нас. И сега желае и ние да показваме такава към другите и да отваряме домовете си за тях.

Чрез жертвата на Исус сме получили пълнотата на тази щедра любов.

И докато Той ни помага, ние можем да я даряваме на другите.