Сутринта Румен стана рано и се отправи по дългите прашни пътища на страната. Той вече втора година посещаваше новообразуваните църкви в района.

Денят беше горещ и Румен загуби посоката, в която трябваше да върви, за да стигне църква, в която да изнесе поредния урок.

Макар че беше закъснял, се наложи още няколко часа да чака, докато вярващите да се съберат, под сянката на едно огромно дърво.

Изпяха няколко песни и урокът започна. Румен говореше, но имаше усещането, че всичко се проваля. Хората срещу него изглеждаха отегчени. Сякаш това, което говореше изобщо не достигаше до тях.

„Може би преводът на думите ми, не е достатъчно ясен“ – помисли си Румен.

Когато се прибра, той беше изтощен, но застана на колена и попита Господа:

– Боже, какво правя тук?

След няколко седмици Румен, с група вярващи, отново отиде в това село. Една жена от неговия екип се заговори с човек от селото.

– Аз съм християнин, – каза мъжът.

– Чудесно, – каза жената. – А от колко време?

– От три седмици.

– Наистина ли? – попита изненадано жената. – А как стана християнин?

Мъжът посочи с пръст Румен:

– Този човек дойде и ни каза за Исус ……

Румен трепна.

„Какво излиза? – помисли си той. – Когато мислех, че урокът се е провалил, този човек е повярвал.  Явно успехът в християнското служение не зависи от моите възможности, а от това да съм на разположение на Божия призив“.

Румен се усмихна и радостно възкликна:

– Реколтата е в Божията ръка, Исус ме е призовал да посея семето на вяра. Единственото, което трябва да направя е да Го следвам.

Верността е по-важна от успеха и нашата готовност от възможностите ни.

Март е преходен месец, в който пролетта настъпва, а зимата не иска да си отиде.

Появява се първата зеленина и цветя. Птиците запяват новите си песни, а слънцето грее по-силно с всеки изминал ден

Приготвяме се за пролетното садене и мечтаем вече за лятната реколта. Почистваме саксиите си, приготвяме инструментите си, подготвяме почвата и правим планове каква ще бъде градината ни тази година.

Цялото това вълнение ме прехвърля в духовната ми градина И се замислям сериозно. Използвам ли всички инструменти, които могат да ми помогнат, като размишлението и четенето на Словото, молитвата?

Откривам ли нови начини да споделям вярата си с хората? Подготвям ли почвата на своя живот, за да раста във вяра?

През този месец се усеща обещанието за нов живот по-силно, чийто извор е Христос. Преобразявайки се в ново творение, към което сме призовани, възприемаме новия живот, който носи радост и надежда на самите нас и хората наоколо.

Нека всички човеци да бъдат благодатна почва, за да приемем живота, който Бог е приготвил за всеки от нас.

Чрез вложеният в нас нов живот, Бог не спира да ни преобразява!

Нощта бе тиха. Не се виждаха звезди, защото облаците ги закриваха. Луната се показваше от време на време, а след това плътната тъмна маса на поредния облак отново я скриваше.

Температурата бе минусова, но не бе толкова студено. Студът бе толерантен и леко пощипваше само откритите части на хората, които се бяха престрашили да излязат по това време навън.

Меги се бе облегнала на перваза на прозореца, гледаше леко разклащащите се клони и разсъждаваше на глас:

– Когато бях по-малка лесно достигах до Бога. Открих Го в песните, които пееха в църквата, в детското неделно училище. Чувствах как вярата блика в мен докато се молех. А сега какво?

Меги вече бе пораснала и откри, колко лесно човек на такава възраст губи вярата си.

Припомни си историята за Тома и думите на Спасителят: „Не бъди невярващ, а вярващ“. Тя откри много прилики между себе си и този Христов ученик.

– Въпреки всичко аз му съчувствам, – каза си Меги. – Ето и Исус разбра съмнението на Тома. Това ме окуражава.

Тя въздъхна дълбоко и притвори очи.

– След всичките тези години усещам, че съм се загубила., но намирам утеха само при Бога.

Спомни си как майка ѝ я съветваше:

– Гледай на своите съмнения и страхове не като на проблем, а като възможност да търсиш Исус. Погледни колко много знаци е поставил в живота ти, че е с теб.

Очите на Меги се напълниха със сълзи.

– Господи, Татко мой, знам, че ме обичаш и ми прощаваш, – прошепна тя. – Ти си с мен, за да ми покажеш раните Си и да изцелиш моите. Боже помогни ми да използвам съмненията си, като начин да търся Твоето Слово и да раста в любов и във вяра.

Облаците плавно се пръснаха и луната се усмихна окуражаващо…

Там се пресичат вярвания и практики на много култури. Има будисти, християни и мюсюлмани, но повечето са индуси, изповядващи хиндуизъм.

Ето защо, на Нова година, известна като Гуди Падва при тях настъпва според индуския календар. Може тази година да се празнува на 26 март, но тази дата се мени всяка година съгласно лунния календар.

Хиндуиската нова година я празнуват няколко дни, в тези дни има карнавали, панаири, песни и танци.

Въпреки това, новогодишната традиция не се пренебрегва и традиционно започва на 1-ви януари. В Индия също обичат Дядо Мраз.

Композиторът и аранжорът Манфред Менн през 1960 г. построява кариерата си на сполучливо обработени чужди, малко известни песни.

Тази традиция той не изменил до 1970 г., но стилът си променил  кардинално.

През 1971 г., уморен от работа в жанра на три-минутни поп песни, той решава да реализира напълно своите амбиции, позовавайки се на плодородните жанрове като прогресив и хард рок.

За тази работа бил създаден нов проект –  MANFRED MANN’S EARTH BAND («Земният оркестър на Манфред Менн“, свирейки дълги, политически  и сложно аранжирани композиции.

Манфред Менн казал:

– За първи път от много години аз изляза на сцената с вдигната глава и без капка срам.