Представете си, ние сме заспали в картината галерия на нашия Бог. Небето е Неговото платно, а човека – Неговият шедьовър.

Погледнете, ние сме обградени от произведенията на великия Майстор. Талази вълни.Огнени залези …..

Човешката душа е като едно художествено студио. Ражда се любовта. Дар на благодатта. Около нас стават чудеса във въздушното царство. Те избухват като светлинки и от тяхното докосване се разкрива душата, променят се сърца.

Но ние се прозяваме и нищо не забелязваме. Потънали сме в дълбок сън.

Трудно се носи тежестта на вчерашния ден. Една голяма чанта напълнена с тревоги, реже рамото, на което сме я преметнали. Страхът от смъртта е готов да ни счупи гръбнака, а това ни отнема радостта. Много от нас я губят в неделя, дори в църквата да седят, добре изглеждащи и порядъчни. Стараят се да не заспят като са застанали на пръсти.

Какво губим? Ние не виждаме как Бог отваря небесата, за да послуша песните ни…..

Вдигаме ли взор към небето? Заставаме ли на пръсти, протягайки ръце нагоре?

Бог ни среща със Словото Си . Време е да отворим очи и да не влачим сандъка с проблемите си.

Защо заспиваме на неделната служба? Защото дълго се въртим в кревата премисляйки тревогите и разочарованията си.

Хайде да се избавим от това тежко бреме. Нека се хванем за Словото Му и всички ние отрудени и обременени да се успокоим.

В края на 90-те години, живеещите на яхти в Калифорния, започнали да чуват странен тътен от морската вода, шум наподобяващ канализационни помпи.

Някои американци възприели този звук като военен експеримент, други като действия на извънземни.

Оказало се, че дразнещия шум идва от вид риби. На биолозите им се е удала възможността да разкрият механизма на издаване  на подобни звуци.

Тези риби пеят, когато изработват хормона мелатонин, който при хората участва в механизма на съня.

Самците строят „гнезда“ край бреговете на морето и с такива нощни песни привличат женските през нощта. Шумът, който създават тези риби, контролира циркадните ритми на сън и бодърстване. Когато е светло, рибите престават „да пеят“.

Изследователите въвели в рибите нещо, което заменя мелатонина и морските обитатели продължили бръмченето си по всяко време на деня.

Библията казва за мъдростта: „Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание. Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си и да бъдат всякога готови върху устните ти“.
Забележете четирите действия в това изречение: чуйте, вземи присърце, пази ги, готов да ги изкажеш. Това са белезите на мъдрост.

Не може просто да научиш нещо и да стане по-мъдър, ти трябва и да го запомниш. И не може просто да го запомниш, ти трябва и да го приложиш. Защото, ако не си го спомняш и не го използваш, в крайна сметка се налага да учиш същия урока отново и отново.

Хората казват: „Аз не мога да си спомня нищо!“ О, можете. Спомняте си винаги това, което е важно за вас. Спомняте си това, което обичате.

Например много от вас казват: „Аз не мога да запомня Библията“,  но можете да цитирам текстове на популярни песни, любимата си рецепта или нещо друго, когато ви е грижи за него.

Ако истината, Библията е важна за вас, ще я запомните, ще си я спомните, ще я репетирате. Тя ще ви укрепи и ще я приложите в живота си. Освен това Библията може да промени живота ви.

„Приклони ухото си към беседите ми. Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си. Защото те са живот за тия, които ги намират и здраве за цялата им снага“.

Данаил попадна в приюта с деца като него, невиждащи, загубили зрението си. Той носеше очила, за да не разберат хората, че е сляп по рождение.

Данаил много обичаше музиката. Той се опитваше да нагласи чутата мелодия на клавишите на мобилни телефон. Това учуди много учителите му.

– Данаил иска да се научи да свири на пияно, – каза Василев на директорката на приюта.

– Дайте го на Даря, може би тя ще измисли нещо по случая, – каза директорката.

Така започна неговото обучение. Учителката му по музика Даря Николова, слагаше пръстите му на клавишите, като му показваше как най-лесно може да извлича тоновете от тях.

По-късно Данаил не само свиреше, но и сам съчиняваше музика, пишеше песни. Той е много критичен към себе си и някои от творбите си унищожаваше веднага щом не му харесваха.

На един конкурс Данаил порази журито и зрителите със свиренето си.

Стана студент в института по социални технологии и рехабилитация.

Всеки ден изминава пътя от дома до института. Пътят не го плашеше. Той не се страхува, че ще се заблуди.
Освен в своя град Данаил се движи така и в околните селища, дори ходеше и на екскурзии и по-надалече.

Често го питаха:

– Как се ориентираш в града?

А той отговаряше:
– Прекрасно разбирам как е изграден един града. Знам, че се състои от квартали, които се разделят на разни участъци. И във всеки квартал има кръстовища със светофар и пешеходна пътека.

Когато Данаил се движи в града, той скрива бастуна си в чантата, но слага задължително очила, които отчасти скриват слепотата му.

Веднъж учителят му се скара:

– Защо не се движиш с бастуна си?

– С този бастун само предизвиквам съжаление, – глухо изропта Данаил. – Не могат ли хората да разберат, че да си сляп, това не е повод да те съжаляват? Инвалидността е непосредствена причина, човек да се усъвършенства и да развива своите умения.

Своите навици Данаил развиваше ежедневно. Неговата главна задача бе, да бъде полезен на хората.

Питаха го:

– Когато завършиш института, с какво ще се занимаваш?

– Ще уча хора, като мен, които не виждат да се ориентират в града, да скачат с парашут и разбира се да се усъвършенстват в музиката.

Изливаха се летните дъждове. До прозореца седеше поет. Той наблюдаваше как безпощадните потоци заливаха земята.

Но поета в своето въображение виждаше милиарди чудни цветя, които скоро щяха да се покажат от влажната почва, обличайки я с неописуема красота и изпълвайки я с аромат.

И поетът твореше своите песни влагайки звуците на музиката, която той чуваше, независимо от бушуващата природа.

Някои деца на Бога, под ударите на изпитанията си казват:

– О, Боже, каква силна буря ме настигна, бях поразен от градушка. Заля ме разочарование, окончателно се разрушиха моите най-добри планове. Вълните на скръбта заляха живота ми. Моето сърце изпитва непоносима болка. Потоците на несгодата заляха душата ми.

Почакай, ти грешиш! Не те заля дъжд.  Над теб се изляха благословения. Ако не се усъмниш в Словото на Бога, това лошо време ще ти донесе духовни цветя с чуден аромат и красота, които не са расли в твоя живот до сега.

Ако виждаш само дъжда, ти си сляп за цветята, които го следват. Навярно си опечален от изпитанията и би искал изобщо да ги няма, но Бог вижда в тях зараждащото се в сърцето ти съчувствие към другите.

Не се излива дъжд над теб, а се изсипва нежност, състрадание, търпение и множество други дарове на Святия Дух, които обогатяват живота ти.