Космическият апарат New Horizons изпрати на Земята висококачествени снимки на планетата джудже. Публикуваните снимки са първите висококачествени цветни изображения на Плутон.
Мисията на New Horizons е започнала на 19 януари 2006 г. Космическият апарат се придвижва към отдалечената планета в Слънчевата система Той се приближава все по-близо и до юли 2015 г. ще бъде на минимално разстояние от 12 500 километра.
Експерти заявяват, че светлинната зоната, която се вижда на един от полюсите на Плутон, може да е полярната шапка на планетата.
Мисията на НАСА, на стойност около 0.6 милиарда долара е предназначена за изучаване на Плутон и неговите спътници Харон, Никта и Хидра, както и изучаването на геологията и атмосферата на планетата.
Повърхността на Плутон е нееднородна и се състои предимно от скали и лед.

Отговорът съвсем не е тревиален.
За да се получи правилният отговор приемаме, че вълната и пироните се измерват във вакуум.
Мисля, че повечето се сещат, за какво става дума.
А за останалите, които не са се досетили ще обясня.
На всяко тяло, което се намира в атмосферата, действа силата на Архимед и тя е толкова по-голяма, колкото е по-голям обема на обекта.
Тъй като плътността на пироните е значително по-голяма, отколкото на вълната, то Архимедовата сила, която действа на вълната ще бъде по-малка.
Следователно, при притегляне на теглото на пироните и вълната в атмосферата, ще излезе, че вълната е по-лека от гвоздеите.
И така правилният отговор е, че пироните са по-тежки.

Боклукът, който се върти в орбитата, винаги представлява опасност за космическите кораби и спътниците. Разработени са множество технологии, които до някаква степен решават този проблем. Но те уловят едри отпадъци, оставяйки малки парченца в орбита.
За да се реши този проблем, международен екип от учени е разработил система, която ще свали парчетата от отломки с лазер. Системата ще има два компонента: мощен оптичен лазер и телескоп с много широк ъгъл на оглед.
Телескопът първоначално е бил разработен да определя ултравиолетовите лъчи, които навлизат през нощта в земната атмосфера. Тосикару Ебисузаки ръководителят на проекта, осъзнал, че телескопът може да се използва и за откриване на части от космическия боклук.
Когато системата забележи частица, тя ще даде команда на лазера да ѝ нанесе интензивен импулс на светлина. Боклукът ще бъде изгорен с помощта на плазмената аблация, т.е. от едната страна на частицата ще се нагрее и ще се превърне в плазма. Когато плазмата се добере до другата страна, тя може да създаде импулс, който ще изтласка боклука в атмосферата на Земята, където той окончателно ще изгори.
Следващата стъпка е изпитване на системата. Концептуалният модел е вече инсталиран на МКС.

След няколко месеца на обнадеждаващи прогнози, топлото течение Ел Ниньо в Тихия океан се е появило тази година. То ще доведе, до рекорди в ръста на глобалното затопляне.
Ел Ниньо е един от най-силните климатични сигнали в света, имащ способност да изменя времето в планетарен мащаб. Обикновенно това течение се появява 2 или 3 пъти на 10 години.
Веднъж появило се Ел Ниньо обикновено продължава няколко месеца, което води до дългосрочни промени в климата.
Ел Ниньо предава голямо количество топлина от океана към атмосферата, а това на общия фон на затопляне на океанските води може да доведе до нова фаза в глобалното затопляне през следващите 5-10 години.
През 2015 г. Ел Ниньо може да предизвика голямо количество климатични ефекти по целия свят, но те няма да станат веднага, защото за сега течението е слабо.
В САЩ това явление е усилило и без това обилния снеговалеж в североизточната част на страната. Освен това, на юг прогнозират много влажна пролет и много горещо и сухо лято в цялата страна.