На въпроса:
– Какъв искаш да станеш?
Един млад човек отговорил:
– Искам да стана велик копиратър.
За да разберат какво точно има в предвид, го попитали:
– Какво означава велик копирайтър?
Младежът въодушевено разяснил:
– Искам да пиша текстове, които да въздействат на ума на хората, да докосват най-дълбоките им чувства, а понякога да крещят и даже да вият …..
Сега той работи в Microsoft и съчинява съобщения за грешки ….

В Тайван в едно от интернет кафенетата е намерено тялото на 32-годишен мъж, включил се в тридневен гейминг маратон. Това е вторият подобен смъртен случай в Република Китай през тази година.
Според членовете на персонала, починалият е бил редовен клиент. Той често е заспивал върху на място, където е играел. Поради това, когато е претърпял инфаркт, никой не му е обърна никакво внимание няколко часа. Мъжът е бил откаран в болница, но лекарите не могли да му помогнат.
Геймарът за дълго време е бил безработен и  Интернет-кафето било, единственото място, където можел да отиде. Роднините му твърдят, че човекът не се е връщал в къщи по 2-3 дни.
Полицаите отбелязали, че посетителите в залата продължили да играят така, сякаш нищо не се е случило, дори и след като пред очите им са изнесли трупа на човека.
В изявление на служителите на реда се казва, че причината за инфаркта е изтощението и ниската температура в помещението. Не е изключено да е имало влияние и на енергийни напитки.
На 1 януари в интернет кафе в Тайпе е намерено тялото на 38-годишен мъж, който е играл пет последователни дни.

Курса на еврото скача, на долара също. Хората бързо обменят валута, мнозина са в паника.
Хора създали бизнеса си през 90-те години на миналия век също са загрижени, но относно тези събития те звучат така: „Преживели сме доста кризи до сега ….., ще преживеем и тази“.
Какво отличава тези хора от другите, които изпадат в истерия. Те са разбрали нещо много важно през всичките тези години, че е важно колко си ценен за другите.
Например, вие сте хлебар, печете хляб. Без значение каква криза ще мине, продуктът от твоята работа, ще бъде търсен. Всичко останало е въпрос на техника – за хеджиране на валутния риск, коригиране на плановете …
Тъй като не можем да променим външните обстоятелства, можем да се приспособим към тях и то с минимални загуби през този период на нестабилност, който със сигурност завършват рано или късно.
В цялата тази истерия около парите, струва ми се, много често хората забравят този прост принцип. Това, което създаваш и произвеждаш, колко ценно е за другите хора?

Шумна компания от момчета и момичета вдигаше доста врява в заведението. Околните им се поскарват от време на време, те позамлъкнат, докато не се излее поредната вълна от мощен и неудържим смях. Какво да го прави човек, млади са още, кръвта им ври въе вените?!

Едно от тях, младо широкоплщесто момче, с буен рус перчем и святкащи сини очи разказваше за приключенията си в планината. Бил на ски миналата седмица с буйни глави като него.

По едно време се разкрещели и развикали, така не забелязали, че с виковете си предизвикали една малка лавина.

– Изведнъж, Виктор ме дръпна рязко в страни и тя прелятя край нас, – очите на Спас трепнаха при спомена.- На косъм бяхме.

– А знете ли на какво прилича шумът от падаща лавина? – попита многознайкото на групата Тотьо.

Изабела притвори очи мечтателно и каза:

– На морски прибой.

Рангел поклати глава:

– Това е нищо в сравнение с тази хала.

Тотьо се изперчи напред и почти издекламира:

– Звучи точно като гръмотевица, а звукът ѝ непрекъснато се усилва.

Катето смушка Изабела и двете едва въздържаха смеха си. Хубаво е, че момчетата нищо не забелязаха.

Изабела си представи Спас във виненочервен екип за ски, понесен от вълна сняг. Виждаше как снегът го поглъща, а той безпомощно размахваше ръце…. докато потъна във снеговъртежа. Настъпи тишина. Само стърчаща щека беше отбелязала мястото на злополуката.

Изведнъж Изабела трепна: „Какви глупави представи минават през главата ми. – помисли си тя. – Това, че не го харесвам, не означава, че мога да си го преставя в такива ситуации“.

И Изабела се присламчи към виковете и смеха на компанията.

През 1987 г. един ексцентричен бизнесмен от Хавайските острови Тери Стюард основал Международна асоциация на милионерите.
Той имал голямо желание да създаде банкнота от 1 000 000 долара.
Необичайната заявка изпълнила American Bank Note Company, печатаща сегашните пари. За това дизайна, цветовете и степента на защита по нищо не отстъпват от „законите“ ѝ събратя.
Само че с тази банкнота не бива да се купува.
Това е просто „членски билет“ за клуба на милионерите на Стюард и се продава на цена от 50 до 20 долара парчето (на едро е по-евтино).