Откакто бяха дошли, Огнян постояно беше с тях. Надяваше се да ги предразположи добре към себе си, а това беше добре за хората около него.
Огнян беше широкоплещест, но имаше приветлив глас. Очите му неспокойно следяха гостите.
– Какво предпочитате заешко или яребички? – попита Огнян.
– Може би яребички, – усмихна се Хасан.
– Виното ни също е хубаво, – предложи Огнян.
– Алах ни забранява тази наслада, – заяви Исмет.
– Всички богове са милостиви, – засмя се Огнян.
– Тогава защо вашият ви изостави?
– Не Христос довежда хората до нищета и беди, а бягството от Него.
– Няма значение това, – възрази Хасан, – важни са последствията.
– Но и това не е решаващо за крайния изход, – каза Огнян.
– Какво искаш да кажеш? – попита Исмет.
– Държавното падение, не се отнася за народното съзнание и разум, – подметна Огнян.- При нас само отстъпниците и неверниците бягат от Бога.
– Да страдаш за истина, в която си убеден в наше време, е голям подвиг, – засмя се Хасан. – Хубаво е човек да страда, но всички хора са различни. Човек е устроен така, че мисли първо как себе си да запази.
Огнян избягваше да спори, но осъзнаваше, че сега не можеше да отстъпи.
– Явно не познавате нашите закони по вероучение, – меко каза Огнян, – не сте чели житията на нашите мъченици. Едни са били хвърляни на лъвовете, а други в пустинята са яли само корени заради Христос. Всички те са били душевно чисти, победители над недостойните си желания. Но не само те отиват в рая. Достойни да отидат там са всички покаяли се и потърсили спасението си при Господа. Ние християните имаме в сърцата си любов към Бога и така се доближаваме до Неговата същност. Смисълът на нашето учение е себеотрицание в името на доброто.
– Себеотричането е най-тежкия вид самоубийство, – преглътна сухо Хасан. – Ето защо то не може да бъде разрешение във видимия свят.
Огнян реши повече да не спори. В случая той реши, че най-подходящия отговор е една добре премерена усмивка и пожелание за приятна почивка.
