В началото на април 1933 г. станало известно, че банковите сметки на Айнщайн в Берлин били конфискувани. Загубата на 30 хиляди марки не натъжила учения. Той се оказал достатъчно прозорлив, защото очаквал такова развитие на събитията.

От финансовата помощ на холандските си колеги Айнщайн се отказал, защото всички свои приходи извън Германия той превеждал по сметка в Лайден и в Ню Йорк, така че особени материални затруднения не изпитвал. Всеки, който го е познавал, знае, че ученият малко се интересува от битовите си проблеми.

Икономичната му съпруга Елиза убеждавала мъжа си да протестира и да привлече световното внимание към безчинствата на нацистите, за да получи някаква материална компенсация, но физикът решително се отказал, той не искал чрез влиянието си в света, да решава личните си неуредици.

Отнасяйки се към много житейски проблеми с хумор, Алберт и в този случай намерил повод да се пошегува:

– В Берлин оставих яхтата и приятелите си. Хитлер взе само първата, що се отнася до последните, явно е оскърбително.

Не можем да си представим живота на нашата планета без слънцето. Всеки от нас е виждал прекрасни залези и изгреви, от които човек не може да откъсне поглед.

Но можете ли да си представите как изглежда небесното светило на Сатурн?

Сатурн е може би една от най-разпознаваемите планетите. Слънцето отстои от Сатурн на 1,5 милиарда километра, 9.5 пъти по-далеч отколкото Земята се намира от Слънцето, но свети не по-малко ярко.

Лъчи, дължащи се на кристали вода и газове, се пречупват, създавайки невероятни оптични ефекти като ореоли и фалшиво слънце.

Минаващите по улица на оживен индийски град виждаха 15 месечно момиченце, чийто крак бе привързан с връв към бетонен блок, като животно. Детето прекарваше тук цял ден на 40 градусова горещина.

За това момиченце, никой не се грижеше, но всички минаващи от там възприемаха това като даденост.

Загрижени хора минаха от там и решиха да разберат, кой и защо така лошо се отнася към това дете.

Елена и Станислав се срещнаха с родителите на момиченцето.

– Защо държите така детето вързано по цял ден на жегата? – попита възмутено Елена.

– Това правим за нейно добро, – каза майката.

Елена и Станислав се спогледаха изненадано.

– Вижте, – каза бащата умиротворяващо, – двамата с майка ѝ по цял ден работим на строителната площадка. Парите, които получаваме едва стигат за храна, нямаме възможност да наеме човек, който да се грижи за дъщеря ни.

– Защо тогава не я оставите в дома си с други деца? – предложи Станислав.

– Ние постоянно се местим от град на град заедно със строителната бригада. Обикновено нощуваме в палатки. Ние нямаме роднини, които биха се погрижили за детето ни, – обясни бащата на момиченцето, – затова сме принудени да го вземем със нас.

– През деня няма време да погледна детето си, – каза майката, – защото ще загубя работата си. През целия ден виждам дъщеря си само на обедната почивка, която стига само колкото да я нахраня.

Елена се просълзи, тя бе трогната от историята на това бедно индийско семейство.

– Сега прокарваме кабел в близост до оживена магистрала – каза майката – и аз се страхувам детето ни да не попадне под колелата на някой автомобил. За това сме я вързали.

Това семейство не бе единственото, което имаше такъв проблем. Може да ви звучи невероятно, но това става в XXI век.

Христос определя правилата на поведение за тези, в които е Неговия Дух.

Просто и убедително Той ни призовава да не забравяме, че Бог държи всичко под Своя контрол.

Това за ученика на Христос означава, да Му имаме пълно доверие, да се стремим към Него и да Го търсим.

Нужно е да помним, че Бог не оставя децата Си. Ако тази мисъл се запечата във вас, когато се сблъскате с трудности, ще си спомните, че Бог знае всичко и ще ви стане леко и по-спокойно.

По-рано се обръщахте към един или друг човек, а сега мисълта, че Бог вижда и знае всичко, ви кара да се обръщате към Него и да споделяте всичките си проблеми.

Понякога може да ви се струва, че Бог не ви е приятел, но това не е така. Не забравяйте, че Бог вижда и знае абсолютно всичко и когато си спомните това, ще станете по-твърди и силни.

Нищо дори най-незначителното не може да се случи, ако не в Божията воля, така че можете да се доверите на Бога напълно.

Две жени се разхождаха по крайбрежната част на града. Обикновена разходка, с участие в шеговит конкурс и спечелена играчка, за постигната победа в него.

Жените бяха спечелили огромен мечок, който приеха със смях, като награда за ловко хвърляне на стрелички по балони.

Радвайки се по детски, жените започнаха да се оглеждат за някое дете, така че играчката да си намери свой господар.

Скоро те видяха малчуган на около пет години, който здраво стискаше ръката на баща си, а в същото време риташе гладко камъче, което със звън се удряше в бордюра и отново се връщаше в краката на момчето.

– Виж какво мече, – без да се уговарят двете жени отидоха при детето. – Харесва ли ти? Взимай го, твое е! Радваме се, че можахме да те ощастливим с тази играчка.

След известно мълчание, момчето изрече обичайната дума за такива случаи:

– Благодаря.

В тази внезапно оформила се компания всички се усмихваха, освен бащата на момчето, който гледаше към пода и за изненада на всички в очите му се появиха сълзи.

– Това е първата дума, – каза бащата, – която синът ми произнася след дълго мълчание. Когато баба му почина той спря изведнъж да говори.

Благодаря, обикновена дума, която за много се оказва доста сложна по различни причини. За някои тя е просто вежливост, други и придават религиозно значение, а тя е просто съкращение – благо даря на някого.