Бай Манол цял живот се занимаваше с мазилки и мозайки. Той бе ревностен християнин, но трудно разбираше Библията, когато я четеше. Дори това, което чуеше в църквата не оставаше в него. Сякаш някой го помиташе от главата му за броени минути.

Ако се опиташе да обясни на някого за Бога, много се тревожеше, за това заекваше, запъваше се и накрая млъкваше.

Бе на 60 години и всички го уважаваха и ценяха, за уменията в професията му.

Въпреки напредналата си възраст, Манол продължаваше да работи.

Околните му казваха:

– Имаш всичко: жена, деца, дом, …. Успокой се най-сетне и си почини.

А той навеждаше глава и кротко отговаряше:

– Как мога да спра да работя? Нали трябва да помагам на децата.

Много от познаващите го християни казваха за него:

– Той силно е привързан за материалното.

– От там идва и желанието му да печели още повече.

Един ден бай Манол падна от скелето и си счупи крака.

Тогава всички си рекоха:

– Е, сега навярно ще му дойде ума в главата и най-накрая ще спре.

Но когато се възстанови Манол отново бе на работа.

Един ден се бяха събрали група християни и споделяха помежду си, какво Бог е направил за тях. Сред тях бе и Манол.

Дойде и неговия ред. Повечето го изгледаха скептично, но очите му искряха.

– Бог много силно се проявява в работата ми. Такова нещо никога, никъде не съм виждал. Цял живот мажа. Станах професионалист в това. Знам всички тънкости на занаята. Но когато се предам на Бог и стана инструмент в ръцете Му, стават чудеса. Слагам мазилката и само с едно движение я заравнявам. Гледам и очите ми се пълнят със сълзи, защото знам, че не аз съм го направил, а Бог чрез моите ръце….

Изведнъж присъстващите разбраха, че Манол не бе тичал само за пари, а за да се изяви Божията сила чрез него.

Нощта бе прихлупила малкото селце, сгушено в диплите на планината. Малко момче, тичаше разплакано и чешеше усилено едната си ръка.

– Димо, какво се е случило? Защо плачеш? – загрижено попита дядо му.

– Дядооооо, – хълцаше малчугана, – виж как ме нахапаха комарите.

И той протегна малката си ръка. Тя цялата бе покрита с червени петна.
– Ела, Димо, да намажем ръката ти и няма да те сърби толкова, – кротко задърпа дядо Дончо внука си.

Старецът сипа в една паничка малко оцет и го поръси със сода за хляб. Сместа засъска и се образуваха мехурчета.

Дядото взе едно парче плат топна я в паницата и мина през поразените места на детската ръка.

– Ох, олекна ми, – усмихна се Димо.

– Дядо знае две и двеста, – стареца перифразира думите на таралежа от любимата приказка на внука си.

– Дядо, – Димо сбърчи вежди и се наежи, – защо Бог е създал комарите? Виж колко лошо хапят.

Старецът се засмя и удари с ръка по коляното си, а след това съвсем сериозно продължи:

– Комарите са важна част от хранителната верига. Ако изчезнат, нашият свят значително ще се промени.

– По-хубаво, – заяви войнствено Димо. – Няма да има кой да ме хапе.

– Така говориш, защото не знаеш, че яйцата и ларвите на комарите служат за храна на някои животни.

– Голяма работа, – тропна с крак малчугана, – ще ядат нещо друго.

– Да, но ларвите на комарите филтрират добре водата. За един час през един индивид преминава един литър течност.

Димо отвори уста изненадано.

– Освен това, – продължи старецът, – те помагат да се очистят водоемите, защото се хранят с разложилите се животни и растения.

– За какво друго още служат комарите? – попита Димо с голям интерес.

– Комарите са полезни и след смъртта си…..

– Дори и тогава?! – Димо ококори очи.

– Мъртвите им тела обогатяват почвата с голямо количество микроелементи. Освен това мъжките индивиди опрашват растенията и спомагат за развитието им.

– Еха, – възкликна Димо. – Знам че жабите си похапват комари.

– Не само те. За рибите, някои видове костенурки, саламандри, змии, и птици са прекрасна храна, защото са източник на протеини за тях.

– Не съм знаел това.

– Какво би представлявал света без комарите? – дядо Дончо погледна хитро внука си.

– Ще изчезнат животните, които се хранят с тях, – бързо съобрази Димо.

– А какво ще стане с растенията?

– Да, но много лошо хапят, – наведе глава Димо.

– Вярно е, – въздъхна старецът, – че хората няма да умират от малария и жълта треска, причинители, на които са комарите, но трябва да се вземе предвид и проблемите, с които ще се сблъскаме утре, ако ги няма.

Димо погледна ръката си. Червените петна от ухапванията бяха завехнали, а и вече него сърбяха така ужасно като преди.

– Нека си живеят, – каза Димо. – Ще се справим някак си с неудобството, което ни причиняват.

– Е, това е мъдро решени, – засмя се старецът .

Петър и Дамян бяха съседи. Бостаните им бяха един до друг. Петър бе добър, услужлив и трудолюбив човек, а Дамян караше как да е, но най-големият му недостатък бе завистливото му око.

Тази година дините на Петър станаха много едри. Кората им бе тънка и той имаше успех на пазара.

Дамяновите бяха дребни. Той бързаше и ги береше още недоузрели. Разрежеш ли ги сърцевината им едва се червенееше.

Завидя Дамян на съседа си и реши да помрачи радостта на Петър.

– Ще види той, – закани му се Дамян. – Дали ще може да продава едри дини на пазара?!

Една нощ въоръжен с брадва, Дамян унищожи бостана на Петър. Каквото не можа да съсече стъпка с краката си. Дините изглеждах, като разсечени глави след битка.

Когато на другия ден Петър видя погрома, сърцето му се сви. Натрапчиви мисли върлуваха в главата му:

„Сега ти вземи брадвата и унищожи неговия бостан. Заслужава си го. Като го мързи да полива, а само завижда, нека и той да няма“.

Петър тръсна глава:

– Той може да прави, както намери за добре, но аз трябва ли да му подражавам? Нали е писано: „Побеждавай злото с добро“.

Петър се усмихна, а когато се стъмни, той се примъкна към бостана на съседа си и обилно го поля. Така той редовно взе да полива чуждия бостан.

Очите на Дамян се ококорваха още повече, когато виждаше как дините му растат не с дни, а с часове. Не знаеше какво да си мисли вече.

Една вечер Дамян закъсня, беше се вече стъмнило. Изведнъж той дочу шумолене в бостана си. Наостри уши и си каза:

– Няма да позволя да ми унищожиш хубавите дини….

И се впусна напред. В тъмното улови нечия ръка и я задърпа силно. Не усети никаква съпротива.

Щракна запалката и пред него изникна съседа му. Беше веднага готов да му извика: „Дините ми ли дойде да унищожаваш?“

Но внезапно спря, когато забеляза маркуч в ръцете на Петър, от който се изливаше мощна струя вода.

– Петре, ти ….. – срам от спомена за позорната му постъпка върза езика му. – Аз ти унищожих дините …. Защо?

– Знам, че ни си лош човек, – добродушно каза Петър, – за това реших да ти помогна.

Дамян едва сдържаше сълзите си. Той пристъпи напред и прегърна съседа си.

От следващия ден до края на сезона двамата продаваха дините на Дамян на пазара, а парите деляха помежду си.

Радослав се чувстваше несигурен в този период от живота си. Всичко му изглеждаше рисковано и непредсказуемо.

Един ден той сподели тревожните си мисли с Михаил, възрастен мъж, който бе му давал добри съвети в живота.

След като го изслуша Михаил каза:

– Бог използва трудните сезони, за да ти разкрие нови възможности. Животът не е само това, което живеем в момента. Бог те формира през това трудно време за мечтата, която има за теб.

– От къде си сигурен в това?

– В живота си човек се сблъсква с огромен натиск и големи трудности. Това са важни моменти, които ни оформят.

– Не разбирам, защо трябва да премина през всичко това?

– Бог е добър и знае какво прави. Той е в пълен контрол на нещата.

– И какво да правя сега?

– Попитай Бог какво е предвидил за теб.

– Да, но до сега всичко, което изживявам е толкова болезнено за мен…

– Именно това Бог превръща в нещо изключително за теб. Трудните моменти играят важна роля за живота ти. Чрез тях Творецът вгражда голяма мечта, която специално е предвидил за теб.

– Нужно ли е да рискувам?

– За да не се плашиш от голямата мечта, ти е нужна смелост. Просто се довери на Бога.

– Как мога да Му се доверя?

– Знаеш, че Бог никога не греши. Няма да те остави да увиснеш безпомощно. Той никога не нарушава обещанията Си.

Радослав въздъхна и се загледа напред.

– Не се измъчвай, а виж какво прави Бог през това смутно време за теб. Забележи, как те оформя. Добрите неща идват при тези, които чакат Господа.

Деница бе много натоварена. Скоро бе станала майка и детето ѝ заангажираше почти цялото ѝ време.

Докато спеше детето ѝ тя пускаше телевизора и продължаваше да шета. Така ден след ден се пристрасти към сериалите, които буквално я всмукаха.

Дойде и второто ѝ дете, но ежедневната и програма не се промени. Натоварването ѝ стана по-голямо, но тя не се отказа от привичката да пуска телевизора.

Един ден по-големият ѝ син я попита:

– Мамо, това добро шоу ли е?

Деница трепна. Тя сякаш се събуди от дълбок сън и призна на сина си:

– Не, не е добро.

От този ден тя спря да гледа „любимите“ си сериали.

Бог чрез сина ѝ бе изрекъл думи, да привлече вниманието ѝ, за да достигне до сърцето ѝ.

Не трябва да се учудваме, когато се случват подобни неща.

Родителството е партньорство, ако го позволим. Можем да се поучим от децата си, ако сме отворени да приемаме техните мисли и думи.
Това взаимодействие между родител и дете спомага много повече да научим за нас и Исус, отколкото всичко останало.

Днес аз все още се уча от вече порасналите ми деца. Те са ми най-близките приятели. Те ме обичат и насърчават. Често ми се случва да се вслушвам в мислите и идеите им.

Бог използва тези взаимоотношения, за да ме оприличи все повече на Себе Си. Желанието ми е да стана по-добра заради моите деца.