Настанаха тежки години. Петър не бе мързелив, но парите не стигаха и той взе заем. В началото насмогваше да го изплати, но остана без работа и нещата се влошиха.

– Е, имам приятели, – каза си той, – не вярвам да ме оставят в беда.

Отиде при Крум и му разказа за неволите си. Приятелят му го изгледа недоволно и гордо отвърна:

– Аз вече не съм ти приятел. Сега имам други, те са по-важни за мен. Ето ти един лев. Сега не мога да ти дам повече.

Петър наведе тъжно глава и се упъти към Добромир, с нова надежда.

Когато двамата се срещнаха той му каза:

– Приятелю, знаеш, че винаги съм те ценял и съм държал на нашата дружба, но сега съм в беда. Помогни ми!

– Днес съм много зает, – каза важно Добромир, – сега съвсем не ми е до тебе. Всичко което мога да направя за теб е да те посъветвам, друг път да не теглиш заеми.

Петър отпусна безпомощно ръце, обърна се и си тръгна. Бе огорчен и сърцето му безпомощно пърхаше.

Изведнъж се сети за Спас. Той не му обръщаше много внимание, но се числеше към неговите приятели.

– Едва ли ще ми помогне, – каза си Петър. – Той има много деца. От къде ще вземе, за да ми даде?! Но поне ще ида да му се оплача, той винаги ме е изслушвал и ми е давал добри съвети.

Когато почука на вратата на Спас, Петър не смееше глава да повдигне. Бе съкрушен и отчаян.

– Какво се е случили с теб? – попита Спас, когато отвори и вида приятеля си.

– Не смея и уста да отворя пред теб, за да разкажа мъката си. Малко внимание ти обръщах, но ме сполетя голяма беда и вече няма към кого да се обърна за помощ.

– Аз те уважавам като мой приятел, – усмихна се Спас. – Не се безпокой, ще ти помогна.

Как мислите, кой от тримата се оказа истински приятел?

Мирон лежеше в кревата си, плътно обвит с одеяло. Някакъв грип бе хванал. Но вече му бе толкова лошо, че вече не можеше да издържа.

Едва се надига от леглото, присегна се към телефона и бързо набра номера:

– Пасторе, чувствам се много зле.

– Какво ви е?

– Лекарят каза, че грип съм хванал.

– Ще се помолим в нашия дом за вас, – обеща пастирът.

В стаята влезе Мишо и попита баща си:

– Защо се обади на пастира?

– Чувствам се много зле. Такъв малък бацил, а се задушавам, – изстена Мирон.

– Е, тогава не е един, а милион, – отбеляза Мишо. – И защо те са „обезпокоени и заговорничат напразно“?

Малкият имаше предвид не някой друг, а „гадните“ бацили.

– Наистина напразно заговорничат, – съгласи се Мирон, – молят се за мен!

Нели бе дребничка макар и вече на години да минаваше за младеж. Тя седеше на една пейка пред болницата и се чудеше:

– Какво правя тук?

Погледа ѝ бе привлечен от едро яко момиче, което излизаше от болницата. То псуваше и крещеше неприлично.

Нели не се уплаши от него, а го приближи и кротко попита:

– Неприятности ли имате? Мога ли с нещо да ви помогна?

Момичето я погледна гневно и изпсува. След това добави по-спокойно:

– Тук дойдох да прекратя бременността си, а те само ме мотаят … Помисли си добре. В напреднала бременност си. Абортът може да се окаже смъртоносен за теб ….Дрън, дрън, … ако ще правят нещо да го правят….

Нели не одобряваше абортите, но какво можеше да каже на това развилняло се момиче?! Тя се чувстваше безсилна за да спре това безумие.

Изведнъж Нели се усмихна на момичето и попита:

– Преди да си тръгнеш, мога ли да те прегърна?

Момичето бе изумено, но кимна с глава в знак на съгласие.

Нели пристъпи към нея и я обгърна с ръцете си. Момичето се разплака.

Хората непрекъснато се натъкват на тежките последици от постоянните нарушавания на Божите повеления, но Бог им говори:

– Наистина те възлюбих с вечна любов. Затова продължих да ти показвам милост.

Нели в този ден бе отразила Божието сърце изпълнено с любов.

Там пред болницата това нещастно и отблъснато момиче се сблъска с истинската любов.

Бог няма да пренебрегне греха ни, но Той ни обича. Отворил е обятията Си за всеки и ни чака. Спрете да бягате от Него!

Марко, макар и само тинейджър, изглеждаше уверен. Но тази устойчивост и непоколебимост бе само маска.

В действителност, той живееше доста напрегнат живот. Бе много уплашен. Жадуващ за постоянно одобрение, затова често се чувстваше отчаян.

Отделно се чувстваше виновен за проблемите в семейството си.

Той ставаше всяка сутрин и влизаше в банята. Оглеждаше се в огледалото и си казваше:

– Ти си грозен, глупав и виновен за раздорите в този дом.

Така течеше животът на Марко. Постоянно се измъчваше и жертваше всичко, само и само за да усети поне малка искра надежда.

Марко бе станал млад мъж на двадесет години, когато Бог го срещна.

Тогава той разбра кой е и каква е неговата идентичност в Христос.

Сега вече заставаше пред огледалото в банята и казваше:

– Бог ме обича безусловно и това никога няма да се промени. Той в никакъв случай не би ме отхвърлил или изоставил. Аз съм обичан, красив и надарен.

Божията любов освободи Марко от страха, че ще бъде пренебрегнат, отхвърлен и неприет.

Сега той се виждаше съвсем друг и мислите му бяха изпълнени с радост, мир и много любов към околните.

Полъхваше лек вятър, който освежаваше въздуха. Станьо заедно с жена си бяха предприели една приятна разходка с колата.

Двамата безгрижно наблюдаваха сменящите се картини, които прелитаха от дясно и от ляво. Времето бе хубаво и двамата изпитваха радост, че са заедно.

Изведнъж Лора извика:

– Станьо, знака!

– Какъв знак? – мъжът тръсна глава, сякаш се събуждаше от сън и се огледа, но нищо не видя.

– Току що минахме покрай червен знак, с бяла предупредителна лента.

– Без да искам, съм се насочил в грешна посока, – измърмори Станьо и наби спирачките.

Колата спря. Станьо излезе от нея и тръгна в обратна посока. Стигна до знака, който сякаш му крещеше в лицето:

– Не влизай!

Станьо се разтрепери, като се размисли, какво можеше да се случи.

– Ще нараня не само себе си, но и жена си, а нататък можеше да причиня вреда и на други хора…..

Той бе коригиран навреме. Бедата нямаше да се случи.

Помислете добре, ако някой от нас тръгне в грешна посока, вземе неправилни решения или се подведе по желанията си и никой не го спре и му обясни, че наврежда не само на себе си, но и на другите какво ще се случи?

„Който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове“.

Поправката е израз на Божията милост.

Нека нашата любов и загриженост за благополучието на другите ни принуждават да говорим и да действаме по начини, които Бог може да използва, за да „върне този човек“ от грешния му път.