През 2007 г. японски учени са установили под микроскоп работата на един от „молекулярните двигатели“ на живата клетка.

Протеинът миозин V се движел по актинова нишка, „влачейки“ към него прикрепен „товар“.

Всеки етап миозин V започва с това, че един от така наречените крак (задният) се отделя от спиралата на актина.

След това, вторият крак (по-горе), се навежда напред, а първият е свободен да се върти на „шарнир“, свързваща краката на молекулата дотогава, докато случайно не докосне актиновата спирала.

Крайният резултат на хаотичното движение на първия крак се оказва строго детерминиран благодарение на фиксираното положение на втория.

Сега не е необходимо да се накисва боб и грах преди готвене за цялата нощ

Достатъчно е да залеете боба с вода и да го сложите в микровълновата печка за десет минути на средна мощност, а след това включете за цял час.

Невероятно е, на какво е способна микровълнова печка?!

В болницата млад баща фотографирал новородения си син от едната страна, след това от другата.

За кратко време изщракал цялата лента.

Гинекологът го попитал:

– Това първо дете ли ви е?

– Не, детето ми е вече трето, но фотоапаратът е първи.

Има архивни документи, в които се казва, че древните гърци и първите олимпийци преди състезанието са били подкрепени с няколко лъжици смачкан чесън.

В средновековието на хора занимаващи се с тежка работа, давали чесън, за да могат да се преборят с умората.

И всичко това, защото чесънът има способността да забавя сърдечната честота, като позволява повече кръв да стигне до мускулите и в резултат на това тялото ви работи по-добре.

Дружество по изследване на сърцето отбелязва, че у пациенти със сърдечни заболявания, които приемат чесън за шест седмици, се снижава пиковата честота на сърдечния ритъм и се подобрява физическата им работоспособност.

Така че преди следващото бягане или тренировка в зала предварително добавите малко чесън към храната си и да обърнете внимание на разликата.

На Паганини предстоеше поредния концерт. Той винаги се вълнуваше, когато свършваше изпълнението си. Страхът, че не е успял и хората не са го харесали, често смущаваше мислите му.

Николо застана на сцената и всички замряха в очакване. Музиката, която се изтръгваше от струните на цигулката му, покоряваше слушателите.

Замряха последните акорди, които се посрещнаха с бурни овации. Цигуларят само наведе глава, покланяйки се на публиката, държейки в едната си ръка цигулка, а другата притиснал до сърцето си в знак на признателност, че са оценили майсторството му.

Изведнъж той се загледа внимателно в цигулката си и трепана.

– Това не е моята цигулка, – извика великият музикант към публиката. – Къде е цигулката ми? Тук е станала някаква грешка. Това не е моят инструмент. Къде е моята „Страдивари“?

За миг той се почувства като парализиран.
Малко след това Паганини изтича зад кулисите с надежда, че ще намери любимият си инструмент.

„Колко подло, – помисли огорчен цигуларят, – някой я е откраднал и я е заменил с тази“.

Той постоя зад кулисите, а след това бързо се върна на сцената. Там го чакаше любопитната публика, жадна за сензации.

Паганини се изправи и каза:

– Господа, ще ви докажа, че музиката не е в инструмента, а в душата!

И той засвири така, както никога до сега не го бе правел в живота си.

От старата, но запазена цигулка, звучеше неповторима музика, която предизвика у слушателите възторг.
Хората бяха толкова възхитени от изпълнението, че ръкоплясканията им щяха да съборят покрива на сградата, където се намираха.

Паганини успя да им докаже, че причината за прекрасната музика не се крие в инструментът, а в неговата собствена душа.

Това бе един невероятен урок.