В продължение на много векове, семките от диня са били използвани в китайската народна медицина за лечение на камъни в бъбреците.

Те съдържат магнезий и калий, които са известни като много ефективни компоненти в лечението на заболяването.

Смелете 4 супени лъжици пресни семки от дини. След това ги сварете в 2 литра вода за 15 минути.

Динята е с ниско съдържание на калории и съдържа много минерали и витамини. За да подобрите здравето си, трябва редовно да я консумирате през лятото.

Най-добре е динята да се яде студена. Хубаво е да комбинирате сок от диня със сок от други плодове.

Може да използвате динята за приготвяне на десерти.

В магазина се бе образувала малка опашка пред касата. Соня стоеше зад дребна бабичка, чийто ръце трепереха, а погледа ѝ се рееше нанякъде,

Тя силно притискаше към гърдите си малка чанта, много интересна, плетена.

Когато на бабата ѝ дойде реда, жената на касата ѝ се скара:

– Не ти стигат седем лева и по-бързо, виж каква опашка ме чака.

Бабата бе взела хляб, мляко, пакет зърнени храни и парче черен дроб. След като ѝ подвикнаха на касата, тя стоеше като изгубена.

На Соня ѝ стана жал за възрастната жена. Тя направи забележка на жената обслужваща касата:
– Бъдете по- внимателна,та  тя е възрастна жена, – а след това сложи пред касата 10 лева.

Соня хвана бабичката за ръка и я поведе обратно към към залата с продукти в магазина. Напълни една кошница с продукти само за нея. Тя взе само най-необходимото, което смяташе, че е нужно на бабата: месо, яйца и пакети със всякакви зърнени храни…..

Бабата вървеше със Соня мълчаливо, а хората край тях се обръщаха и ги гледаха любопитно.

Когато дойдоха до плодовете Соня попита:

– Какво най-много обичате? – и Соня посочи с ръка плодовете.

Бабата мълчаливо я погледна и премигна изненадано с очи. Соня взе от всичко по малко и си помисли:

„Това навярно ще ѝ стигне за известно време“.

Соня отиде на касата. Хората се отдръпнаха и я пуснаха без ред. На касата Соня разбра, че парите ѝ едва стигат, за да плати продуктите в кошницата за бабата. За това тя остави своята кошница, плати и държейки през цялото време бабата за ръка, най- накрая излезе с нея на улицата.

В този момент Соня забеляза как по бузата на бабата се търкулна една сълза. Тя качи възрастната жена в колата си и я попита:

– Къде трябва да ви оставя?
– Да отидем у дома, – каза възрастната жена, – да изпием по един чай.

Соня посети дома на бабата. Такъв тя не бе виждала до сега. Беше малък, но уютен.

След като кипна чая, бабата сложи на масата пирожки с лук. Соня състрадателно изгледа обстановката и разбра как живеят старците.

Двете побъбриха малко. След това Соня се качи в колата си, но не потегли веднага. Тя постави глава на ръцете си и се разплака.

– Колко е тъжен живота на възрастен човек, за който няма кой да се погрижи, – заплака още по-силно Соня. – Тя не е единствената, която живее сама без подкрепа, съчувствие и разбиране…..Не мога да помогна на всички, но поне нея зарадвах.

Всички сме способни да направим някому малко добро и да стоплим душата му ….

Добре е казал Айнщайн: „Умът създава проблеми и трудности, но не е в състояние да ги реши сам“.

Тази мисъл много ми допада. Ние се объркваме в нашите собствени мисли мисли, но не можем да решим проблемите си, защото то генерира вътре в нас.

Следователно решението трябва да дойде отвън. Откъде по-точно? От Христос.

На нас ще ни помогне ум Христов, християнски ум, умът на някой приятел, който може да бъде в този момент находчив или да съобразява бързо.

Мавритания е последната държава в света, където властите не преследват робовладелците.

Въпреки официалното премахване на робството, първо през юли 1980 г. и след това през 2007 г., де факто от порядъка на 1/5 от населението, около 600 000 души през 2011 г., са роби.

Повечето роби са черни и принадлежат на берберската класа.

На борда на един самолет имаше трима пътници: умник, скаут и свещеник.

Изведнъж един от двигателите на самолета отказа. Пилотът изкрещя:

– Трябва да скачате.

И той взе един от трите парашута и скочи.

Останалите трима, трябваше да решат, кой ще остане без парашут, тъй като бяха останали само два парашута.

Умникът каза:

– Аз съм необходим на страната, така че трябва да се спася.

Той грабна един от парашутите и скочи.

Свещеникът погледна скаута и каза:

– Сине мой, достатъчно си поживях на този свят и мисля, че ще бъде справедливо, ако ти се спасиш. Аз съм готов да се срещна с Господа.

– Това не е необходимо, отче, – каза скаутът. – Ние имаме два парашута. Умникът скочи с моята раница.