Телефонът продължи да звъни настойчиво. Накрая Мирон допълзя до него и вдигна слушалката.
– Миро, Елена е. Днес не ми се обади, а е понеделник, притесних се за теб.
– Елена, ела моля те, – простена Мирон.
След половин час тя беше при него, след като измина целия път с превишена скорост.
Когато Мирон ѝ отвори, тя разбра, че е много разстроен. Опита се несвързано да ѝ обясни:
– Боли ме главата, гърдите, гърба, ….. – разтвори некоординирано ръце, – просто навсякъде.
Елена му облече някакво яке, хвана за ръка сина му Стоил, свали и двамата пред блока, и ги набута в колата си. След това с бясна скорост потегли към болницата.
Там веднага поеха Мирон, сложиха го на носилка и му наложиха кислородна маска.
– Татко ще умре ли? – попита настръхнал, готов да се разплаче, Стоил.
– Да, ако не заспиш веднага, – свирепо му отвърна Елена.
Със спящото дете, подпряло глава на коленете ѝ, Елена посрещна утрото в чакалнята. В раните часове на деня кардиологът излезе и съобщи:
– Извън опасност е. Не е от сърцето, не се тревожете, просто е получил панически пристъп. Пациента може да си тръгне, но трябва да го види личния му лекар.
След като се прибраха и тримата в апартамента, Елена помогна на Мирон да се изкъпе, сложи го да легне и му свари кафе. Облече Стоил, направи му закуска и го закара на училище.
Елена се обади по телефона, че не е в състояние да отиде на работа и се върна при Мирон.
Седна до него на леглото. Мирон беше отпаднал и замаян от успокоителните, но дишаше много по-леко и бе леко огладнял.
– Какво се е случило? – попита Елена.
– Майка ми умря.
– Защо не ми се обади?
– Стана много бързо. Не исках да тревожа никого, а и нищо не можеше да се направи.
Мирон започна да разказва без ред. Това беше водопад от откъслечни фрази, спомени, образи, страхове, целият му живот изпълнен с несполуки. През цялото време стискаше ръката на Елена. За него тя бе повече от сестра.
– Аз съм голям неудачник, – едва не се разплака Мирон, – всичко обърках. Чувствам се като кулата в Пиза. Май оста ми е накриво, за това правя всичко наопаки.
– Няма успехи без провали, Миро. Човек живее по възможно най-добрия начин. Избий си тези измишльотини от главата. Все някога трябва да се спреш и да се огледаш.
– Нима трябва да стигна до дъното, за да се отскоча и да изплувам отгоре.
– Кризите са хубаво нещо, само така човек израства и се променя. Кой ти е казал, че животът е лесен? Винаги има болка, страдание и трудности. Спри да се вайкаш и се вземи в ръце. Не можеш да избягаш от живота си. Дошло е време да се спреш и да се изправиш срещу себе си.
