Милан отсече:

– Има добри и лоши хора, за това се случват такива неща.

– Обикновено, – леко наклони глава Слави, – злият, крие падението си, а има и такива, които излъчват доброта и любов.

– Всеки от нас крои нещо, – отбеляза Милан. – Ако мотивите ни са зли, ще бъдем подведени по грешния път. В противен случай, когато са добри, ще намерим любов и вярност. Нужно ли е изобщо да говорим за това?

– Често сме слепи за това, което живее в сърцата ни, – възрази Слави. – Забравяме, че ежедневните решения, които вземаме, ни водят в определена посока. Те никога не са изолирани действия, а са вплетени в историята, която наричаме „нашият живот“.

– Когато се поддадем на болните и изкривени желания в сърцата ни, тогава решението ни е като преграда положена на правилния път, по който вървим, – отбеляза Милан.

– Това може да ни отклони от правилната посока и ако не коригираме това, – допълни Слави, – не бива да се изненадваме, ако животът ни води там, където не бихме искали да бъдем.

– Всеки път, – повдигна вежди Милан, – когато избираме любовта пред омразата, саможертвата пред самореализацията и нежността пред гнева, ние си проправяме път на вярност, който ни води към Божието царство.

– Не трябва да подценяваме значението на малките и невидими дела на вярност, – наблегна Слави, – защото те са път, който води към живот.

Двамата приятели отново се бяха събрали, да обсъждат и да споделят мислите си по един или друг въпрос. Днес на дневен ред бе ангажираността.

Марко наперено заяви:

– Ако не разбираме Божието дело в нашето творение, тогава нямаме истински смисъл в човешкото си съществуване.

– Ако нямаме истински Създател, – ухили се Митко, – ние сме някаква космическа случайност, дошла от нищото, отивайки за никъде.

– Все едно сме никой, без крайна отговорност или вечна ценност, – повдигна се на пръсти Марко.

– Е, това е депресиращо, – сбърчи нос Митко. – Хубаво е, че не е истина.

– Може да намерим временно удовлетворение в нещата и хората, но постоянно, дълбоко и пълно такова се намира само в правилната връзка с Бога, за Когото сме създадени, – добави Марко.

– Забележи, – отбеляза Митко, – не само нашето същество е създадено за Бога, но и делата ни са за Него. Ти и аз сме създадени, за да се посветим в служение на Господа.

– Това е така, – съгласи се Марко. – Например, Едемската градина не беше само място, където човек да живее, но и да служи.

След години на борба и молитва Филип най-после спря да пие.

Това не бе всичко.

Той отдаваше продължаващата си трезвеност на Божието дело в живота си.

Направи и няколко важни промени.

– Няма да държа алкохол в дома си. Ще внимавам в мислите и настроенията си. Ще се облягам на Господа. Не трябва да оставям място за изкушения или грях.

Филип знаеше, че трябва да бъде бдителен, защото атаките на дявола често са неочаквани особено, когато изглежда, че животът може да бъде по-добър или човек си мисли, че никога няма да бъде изкушаван в определена област.

По-добре да се подчиняваме на Бога и да „се съпротивляват на дявола“.

Най-добрият начин да му се съпротивляваме е, да стоим близо до Бога чрез молитва и време в Писанието. Когато го правим, Бог се приближава до нас чрез Своя Дух.

Димо държеше теста на сина си Тони. Резултатите бяха задоволителни.

Димо въздъхна:

– Поне е издържал.

Той помагаше на сина си по математика.

В последно време бе затрупан с домакински задължения, а и началникът му му даваше допълнителна работа, която носеше в къщи.

Така, че все по-трудно му се отдаваше и почти не му оставаше време, да помага на сина си по математика.

Обезсърчен, мислейки за починалата си жена, си каза:

– Нели, ти щеше да знаеш как да се справиш с нещата. Не съм толкова добър, колкото ти беше.

Може да се чувстваме обезкуражени в задача, която Бог ни призовава да изпълним, сравнявайки резултатите си с тези от друг сезон.

Нека се съсредоточим върху Господния план сега, защото делото и Неговата цел са Божи, а не наши.

Хората се променят и задачите се променят, но Божият план и цел за нас не се променят.

Пламен обясняваше:

– Огънят е химическа реакция, която освобождава енергия под формата на светлина и топлина. Ако има достатъчно въздух, гориво и топлина, огънят ще продължи да се разпространява.

– Това ме навява мисълта за Светия Дух, – отбеляза Павлин. – Ако Го оставим да върши работата си, Той няма да бъде угасен. Освен това този пламък няма да ни навреди.

– Ти всичко свързваш с Бог, – въздъхна недоволно Пламен

– Огънят има пречистваща сила, а Светия Дух най-добре може да ни пречисти, – продължи уверено Павлин.

– Огънят си е огън, а твоя Свети Дух е друго нещо, – сбърчи нос Пламен.

– Всеки от нас се нуждае от очистващото действие на Божия Дух, – настоятелно говореше Павлин. – Покани този Пречистващ огън да извърши делото Си в сърцето ти.

Пламен махна с ръка възмутено, а Павлин заключи:

– Макар и външно да тлеем, вътрешно се обновяваме ден след ден.

Двамата бяха на различно мнение относно огъня на Светия Дух, но Павлин крепеше надежда в сърцето си, че приятелят му Пламен някой ден ще откликне на Божия призив.