Дългоочаквания сняг заваля. Снежинките се спущаха плавно в някакъв непредвидим танц, но щом стигнаха земята изчезваха.

– Не е достатъчно студено, – каза баба Пена, – затова се разтопяват толкова бързо. Ето и локвите не са замръзнали.

– Колко са красиви, – пошепна с възторг малката Мая, прилепнала носле в стъклото на прозореца.

Изведнъж малкото момиче изтича до гардероба и облече палтото си. Нахлупи шапката си и нахлузи на краката си топлите ботуши, които скоро майка ѝ бе купила.

Преди да усети баба ѝ, че излиза, отвори вратата и изскочи бързо навън.

Мая протегна ръка, но снежинките достигайки дланта ѝ, която бе топла, изчезваха за миг.

Брат ѝ Борис тъкмо се връщаше от училище.

– От къде идват снежинките? – попита го Мая.

Той погледна сестра си и започна да ѝ обяснява:

– Снежинките се зараждат в облак. Когато температурите в него са минусови, се образуват кристалчета лед, които имат шестоъгълна форма.

– А защо са толкова различни? – попита Мая, вглеждайки се внимателно в падащия сняг.

– Снежинки се концентрират на определени места – отбеляза Борис – и започват да растат на дължина, ширина и височина. Температурата и влажността влияят на качеството и растежа им.

Мая бе широко ококорила очи и внимателно слушаше брат си.

Борис усещайки, че е привлякъл вниманието ѝ, продължи да обяснява „авторитетно“:

– Когато времето е сухо и студено, снежинките растат на височина.

– Тогава ще приличат на пръчици, – бързо съобрази Мая.

– Да, – кимна брат ѝ, – но ако растат на дължина и ширина, те правят това по посока на лъчите на шестоъгълната си форма.

– Трудно ми е да разбера на къде растат, – недоволно отбеляза Мая.

– Как ще разбереш това? – усмихна се Борис. – Влажността и температурата винаги са различни, а разликите им са много малки. Така една снежинка може в даден момент да расте на ширина, а в друга в непосредствена близост до нея на височина.

– Но винаги има едно основно правило, – отбеляза баща им Светослав, който се връщаше от работа. – Кристалите лед, които имат шестоъгълна форма се съединяват по между си по страните си, а не с ъглите си.

– Тогава снежинките ще растат на шест страни, – досети се Борис.

– Освен това от всеки лъч, може да се отклони ледено клонче под ъгъл 60 или 120 градуса, – прибави бащата.

– За това, че климатичните условия се различават, те ще се отразяват на външния вид на снежинката, – обобщи Мая, която добре бе разбрала това, което бяха ѝ обяснили Борис и Светослав.

–  Ето защо всяка снежинка е индивидуална и уникална, – заключи Борис.

Тримата се любуваха на падащия сняг, а за това не им трябваха много обяснения.

Колко често се прегръщате? Харесва ли ви да седите един до друг и да държите ръцете?

Скорошно проучване е показало, че това е добро за вашето здраве.

Невроекономистът Пол Зак, известен също като „доктор Любов“, препоръчва да се прегръща поне осем пъти на ден, за да се чувстваме щастливи и да се наслаждаваме на отношенията си.

Терапевтът Вирджиния Сатир има отлична фраза за прегръдката:

„Да се прегръщаме четири пъти на ден ни е необходимо за да оцелеем, осем – за да се поддържаме в добра форма и 12 – за растеж“.

Напълно възможно е тези прагови значения на прегръдките, да дават възможност на мозъка да произвежда достатъчно количество окситоцин,  който се освобождава в хипоталамуса в отговор на физическия контакт.

Окситоцинът има мощни лечебни свойства, така че това простото действие, като прегръдката, не само ни свързва с други хора, но засяга нашето физическо и емоционално здраве.

В централната ботаническа градина СО РАН, корените на женшена притежават уникална антивирусна активност. Но за да ги получат в достатъчно количество за фармакологията в последно време е станало проблематично, особено след като много лечебни растения са класифицирани като застрашени от изчезване.

Биотехнолозите са намерили начин да се увеличи основната коренова маса с помощта на технологията “ брадатият корен“, за която се използва почвената бактерия аgrobacterium rhizogenes. Тя се среща в генома на растението и предизвиква бурен растеж на корените му.

В лабораторни условия учените заразяват с бактерии листата на лекарственото растение, поместено в специален мини биореактор, за да се получи увеличено количество на биомасата.

След отделянето на прораслите корени, те допълнителни се подхранват в специална среда, което води до чиста суровина за производство на естествени природни лекарства. При този метод за увеличаване на корените учените могат да увеличат и съдържащите се в тях полезни свойства.

Когато лабораторните изследвания приключат, ще се премине към производство на „брадати корени“ в промишлени мащаби.

От няколко дни само валеше, но днес слънцето радостно се усмихна. И Гео реши да посети приятелят си Пламен.

Когато влезе в двора на Пламен, Гео завари приятелят си да се труди в градината.

– Какви хубави цветя са израснали в градината ти, – каза Гео.

– Красиви са, но са плевели, – махна с ръка Пламен. – Изсмукват хранителните сокове, които са необходими за подправките ми, които отглеждам.

– Човек би се подмамил по красотата им, – каза Гео, все още загледан в красивите цветя.

– Да, но нарушават баланса в градината ми, – вдигна рамене Пламен.

Двамата приятели се замислиха за малко. Настъпи неловко мълчание.

– Грехът понякога идва в живота ни в „луксозна опаковка“ и привидно изглежда безопасен, – засмя се Гео.

– С времето той изсмуква духовните и жизнените ни сокове, – добави Пламен.

– Питал ли си се понякога? – каза Гео. – По какъв начин съм навредил в живота си, като съм допуснал грехът да пусне корени в мен? И как съм го допуснал изобщо до себе си?

– Установих, – каза Пламен, – че всичко започва, когато се почувствам достатъчен и удовлетворен от постигнатото. И тогава не търся Божието водителство. Не ми се чете от Библията. Нямам желание да се моля.

– Хубавото е, – каза Гео, – че Божията прошка и щедрост се подновяват всяка сутрин.

– Също както и аз изкоренявам тези красиви цветя, за да осигуря пълноценен живот на останалите растения в градината си.

– Ние можем с Божия помощ да се поправим и да не допускаме греха да пуска корени в нас, – възкликна Гео.

– Аз се грижа за полезните растения в градината си, – каза съвсем сериозно Пламен, – но трябва да се погрижа и за себе си. Да изкореня греха от ума и сърцето си и да бъда добър свидетелства с думи и дела за Господа.

Двамата приятели, всеки сам за себе си, бе взел важно решение, което по-нататък щеше да определи духовния им растеж.

Болката не е враг. Тя се проявява навсякъде – болка от провал, от загуба, физическа болка, …. Без тъмнината ще спрем да ценим светлината.

Тъмнината, болката и провала са отлични възможности за растеж. Именно провалите се превръщат в стимул за продължаване на борбата и по-нататъшно развитие.

Болка дава възможност да се развие издръжливост и сила на характера. Тези две качества позволяват на хората да станат силни, да творят велики дела и да постигат още по-големи висоти.

Издръжливостта и силата на характера помагат на човек да разкрие потенциала си.

Не е необходими да разглеждаме тъмните моменти от живота си като край на всичко. Запомнете, че след нощта идва утро и вашите усилия ще дадат резултат, ако проявявате настойчивост и виждате в болката възможност за растеж.

Радвайте се на провалите си и когато животът ви предлага проблеми. Преодолявайки ги, можете да разберете още какво можете.