Архив за етикет: посока

Бъдете готови да правите добро

Людмил обикновено не носеше пари в себе си или ако имаше такива, те бяха много малко.

Днес преди да излезе от къщи, постоянно и натрапчиво се въртеше в главата му мисълта:

„Вземи със себе си 35 лева“.

Първоначално Людмил не обърна внимание на това, но когато мисълта се повтаряше многократно, той взе със себе си исканите пари и ги пъхна в джоба си.

По време на обяд в столовата на училището, където работеше, въпреки силният шум, той ясно чу:

– Марко, пак ли вашите не са ти дали пари за да си платиш обедите до края на седмицата?

Когато Людмил се обърна в посоката, от където идваше гласа, видя малко момче, което виновно бе навело глава.

Той веднага изтича и плати вместо Марко. Сумата бе точно 35 лева.

Людмил изпита радост в сърцето си, че е помогнал на това малко дете.

Животът ни е изключително натоварен и забързан.

Грижата за нашето собствено благополучие може да бъде непосилна, но като вярващи в Исус, ние трябва да сме готови да вършим добри дела.

Вместо да се измъчваме за това, което нямаме или не можем да направим, нека помислим за това, което имаме и можем да извършим, докато Бог ни ръководи.

Като правим това, ние помагаме на другите в техните нужди и така почитаме Господа.

Нека не пренебрегваме възможностите да вършим добро.

Позволете да бъдете по-достъпни за разбиране на Божията воля, за да помагате навреме на другите.

Сега виждам ясно

Алекс вървеше през непозната сграда. Множеството коридори го объркваха, но имаше упътвания и това донякъде му помагаше.

Внезапно светлините угаснаха.

Алекс абсолютно нищо не виждаше.

Не смееше да пристъпи напред. Страхуваше се да не се спъне, да не събори предметите пред себе си или да се блъсне в тях.

Той замръзна на едно място.

Не знаеше какво да прави.

Изведнъж светлините светнаха.

– Сега мога да виждам ясно, – с облекчение въздъхна Алекс.

Светлината бе прогонила тъмнината.

Ако живеем в мрак трудно ще следваме пътя, по който вървим. Няма да можем да виждаме ясно проблемите си.

Приемем ли Божията воля, ще усетим, все едно някой е запалил лампите.

Не виждаме края на пътя, но съзираме посоката, която трябва да следваме.

Какво иска Бог от нас

Недко седна до дядо си и попита:

– Какво иска Бог от нас? Какво очаква Той от нас?

Старецът само се усмихна, а Недко продължи:

– Някои казват, че това е неразбираемо. Наистина ли е така?

– Когато пораснеш, – започна дядото, – ти ще се ожениш. Ще имаш семейство. Какво би искал от децата си?

– Бих искал да живеят мирно и да се отнасят приятелски със всички членове на семейството. Да си помагат. И така да учат и техните деца.

– Това е добро, но какво е още необходимо, за да не отлетят децата ти всяко в своята посока? Кое тогава ще бъде най-важното? – попита старецът.

След като помисли известно време, Недко отговори:

– Да се обичаме взаимно. И тази любов ще обедини семейството ни още по-силно.

– Така е, – съгласи се дядото. – А сега на въпросът ти, който постави в началото …

– Разбрах, – Недко прекъсна старецът, – сам си отговорих на въпроса.

Тежките емоции

Могат ли емоциите да бъдат прекалено тежки?

О и още как!

Това се случи на Тони. Майка му бе тежко болна.

И изведнъж той не можа да съпостави две неща:

– Молих се за изцерението на майка ми, а сега мястото, там където обикновено седеше, бе празно.

Тони поговори с баща си за своята болка, а той му отговори:

– Всеки би се чувствал така, ти не си изключение, но трябва да запомниш едно, чувствата нямат интелект и за това трябва да се подчиняват на истината в Писанието като тази, където се казва, че Този, който е започнал добро дело в теб, ще го усъвършенства до деня на Христос Исус.

– Това ми напомня, че трябва да вървя в правилната посока, знаейки и разбирайки, че чувствата ми в крайна сметка ще стигнат до краката ми, – усмихна се тъжно Тони.

Той реши да напише още песни, с които да прослави Бога, а на себе си каза:

– Надявам се чувствата ми да наваксат …

Доверете се на Господа, Който прави всичко за наше добро, независимо от обстоятелства, в които се намираме.

Без хитра стратегия

Бобчо знаеше, че не трябваше да ги дъвче. Постоянно го хокаха за това. Дори го перваха по носа и гърба.

Но кучето си е куче. Когато реши нещо да предприема, измисляше поредната хитра стратегия.

Бобчо забеляза малко настрани обувка без надзор. То небрежно я захапваше и бавно продължаваше към вратата, очаквайки безпрепятствено да се измъкне през нея навън, а после …

Бавно и тихо вървеше в посока, където щеше да си ръфне сладко. Никой не го виждаше, но то и не бързаше.

Успя и весело замаха с опашка.

За беда Сара видя радостната реакция и се досети какво е станало.

Погледна към обувките на майка си и откри, че едната я няма.

Тогава тя повиши тон:

– Мамо, Бобчо току що бавно изкара едната ти обувка през вратата навън.

Какво последва, сами може да се досетите.

Странното е, че и ние понякога си мислим, че можем незабелязано да минем с греха си и Бог няма да забележи.

Какво толкова, не е кой знае какво?!

Като кучето знаем, че тези избори не са угодни на Бога, но продължаваме да се промъкваме тихо, надявайки се да ни се размине. Дори понякога можем да се преструваме, че нищо не се е случило.

Не е нужно да се опитваме да загърбим греха си и да се надяваме, че никой не го е забелязал.

Когато си признаем грешният избор, можем при Бога да намерим свобода от вината и ще се отървем от срама спотайващ се в тайния ни грях.

„Който крие престъпленията си няма да успее, а който ги изповяда и оставя ще намери милост“.