Когато Никола се събуди. Усети желание да изпие една чаша чай или кафе.

Внезапно го осени мисъл, която произнесе на глас:

– Това, което правя като първо нещо сутрин, когато се събудя, е показателно за това, какво наистина жадувам. Дали хващам смартфона си и активирам социалните медии или се наслаждавам на топла напитка? … Сутрин умът ми е свеж и трябва да го посветя на най-ценното в живота си.

Никола си спомни за едно посещение на село.

Когато беше още тъмно, той видя дядо си рано сутринта на колене. След това той се молеше с баба му, а накрая призоваваше всички в къщата на молитва.

– Това беше често срещано в много християнски домове преди, а сега някак си този дълбок копнеж и искреното търсене на Бог са се изчерпали …… Колкото повече нашите удобства и луксове се увеличават, толкова търсенето на Бог като първото нещо сутрин намалява, – каза си Никола.

Той стана и закрачи из стаята.

Зората още не бе пробила нощния мрак.

– Господ не се е променил, – продължи да разсъждава Никола. – Той продължава да ни излива милостта Си всяка сутрин.

Изобличен Никола падна на колене и се помоли:

– Господи, признавам, че съм дал първото си внимание на други приоритета, без да осъзнавам Твоето присъствие, което ме подкрепя всяка секунда. Помогни ми да Ти дам първото и най-доброто от себе си.

Имаше хиляди зрители, но Николета и баба ѝ стояха близо до финалната линия. В този маратон участваше Боряна, майката на Николета.

Преди десет години Боряна бе претърпяла автомобилна катастрофа. Тогава си задаваха въпроса:

– Дали Боряна ще запази всичките си крайници?

Тя претърпя шест операции и след двадесет и един ден се прибра в къщи.

Последва едногодишна терапия.

А сега Боряна отново се състезаваше.

Когато финишира и дъщеря ѝ я засне.

– Не мога да повярвам, – възкликна Боряна, – когато видя резултата си, – подобрила съм предишното си най-добро време с две секунди.

Това бе лично състезание до напрегнат финал и с нов рекорд.

Укрепете слабите си ръце и колене, и куците си крака.

Тази физическа метафора заповядва на духовно слабите, слабите и куците да се укрепят.

Духовно изтощените ръце може да отразяват отслабване на стремежа на човек да изпълнява задължения си.

Слабите колене вероятно са свързани с отслабването на волята.

А какво да кажем за куцащите крака? Забавяте ли темпото, за да спрете, когато трябва да продължите да бягате и да се движите, за да завършите добре?

Само, когато се укрепим в Господа, ще увеличим капацитета и способностите си да бягаме с маратонска сила.

Бети гледаше ту голямата кутия, ту малкото нещо, което извади от нея.

– Когато видях подаръка си, красиво опакован с червена панделка, си мислех, че вътре има нещо голямо, а то … – разочаровано повдигна рамене тя.

Баба чу думите ѝ, усмихна се и я попита:

– Бети, ами ако вътре нямаше нищо?

– О, бабо, това би било пълна подигравка.

Старицата погали внучката си и добави:

– Понякога, когато гледаме външната форма, очакванията ни са големи….

– А защо не? – намръщи се Бети.

– Това е като човек, който е добре облечен, държи се прилично, но от вътре ….

Бети пак я прекъсна:

– Така е. Мислех си, че Сашо е добър, но се оказа завистлив и зъл, особено ако му направиш забележка.

Бабата се засмя:

– Човек без Бога, колкото и да се представя външно, отвътре е празен. Попадне ли в проблемна ситуация, излизат наяве най- лошите му черти.

– Празен?! – като ехо повтори Деси.

– Само Бог може да запълни тази празнина в човека и да го промени към по-добро, – поклати глава бабата.

– Бабо, като си помисля и аз не винаги съм добра, – въздъхна тежко Деси.

– Иди при Исус и Го помоли да те обнови, така че да бъдеш пример за подражание.

Деси заяви твърдо:

– Ще го направя!

Днес тя празнуваше десетия си рожден ден.

Тошко престъпяше от крак на крак притеснено и обясняваше на учителя си:

– Съжалявам, но не го написах, защото не се чувствах много добре.

Учителят се усмихна и добави:

– Тошко, знаеш ли, че по-голямата част от работата по света се върши от хора, които не се чувстват много добре. Срещал ли си някой, който е направил всичко възможно, въпреки че се е чувствал по-малко от сто процента?

Тошко засрамен наведе глава.

Баба му бе болна, но сама вършеше домакинската работа в къщи.

Брат му си счупи крака, но не се отказа да ходи и посещава различни мероприятия.

Липсва ли ви мотивация и енергия, не се доверявайте на чувствата си.

Действайте и вижте дали няма да се почувствате по-добре.

Упорит труд, това е цената, която трябва да платим, за да достигнем определена цел.

Румен се въртеше около баща си и мърмореше под носа си

– Нашето “Да” да бъде “Да” ….. Нашето “Да” да бъде “Да”. Татко, какво означава това?

– Честно казано понякога казваме „Да“, но всъщност означава „Не“.

– Как така? – ококори очи Румен.

– Всеки път, когато нарушим дадено обещание, закъснеем, не завършим даден проект навреме или не се обадим най-скоро, сме казали „Не“. За съжаление често не успяваме да спазим дадената дума.

– Е, това може да се случи на всеки, – повдигна рамене Румен.

– Ние сме Божий образ, представители на Христос за изгубените в света. За да бъдем отражение на Исус, ние трябва да държим на думата си, – дообясни бащата.

– А ако не можем да спазим всеки поет ангажимент? – присви вежди Румен.

– Има разрешение на проблема, – усмихна се бащата. – Просто си правиш списък на задачите, които си приел спрямо някой. След това решаваш, кои да оставиш и кои да промениш.

– А ако съм обещал да се обадя на баба още миналата седмица? – гласът на Румен звучеше отчаяно.

– Отдели време и ѝ се обади по-скоро, – посъветва го баща му. – Нека твоето “Да” да бъде “Да” дори и със закъснение. Тогава ще почувстваш голямо облекчение.

– Да, прав си, татко. Отивам веднага да ѝ се обадя.