Катедралата Нотр Дам в Париж беше впечатляваща сграда. Архитектурата ѝ пленяваше от пръв поглед. Нейните витражи и красиви ѝ елементи оформящи вътрешността на зданието,  спираха дъха на всеки.

Много векове тя се извисяваше над Париж, но се нуждаеше от обновяване и ремонт. За съжаление той започна едва след възникналия опустошителен пожар, който нанесе много щети на старото здание.

Хората, които обичаха тази осем вековна забележителност, жертваха милиони долара, за да я възстановят.

На каменната структура трябваше да се поставят допълнителни бетонни и метални колони, които да поддържат цялата конструкция. Повреденият интериор и неговите ценни артефакти трябваше да бъдат ремонтирани.

Усилията си заслужаваха, защото за мнозина тази древна катедрала стоеше като символ на надеждата.

Това, което е вярно за сградите, е вярно и за нас. Телата ни, както тази стара църква, в крайна сметка изглеждат доста износени след определен период от време.

Но има добра новина за всеки от нас. Докато губим физическата си жизненост и младост, нашата духовна същност непрекъснато се подновява и расте.

И как можем да постигнем това?

Облягайки се на Светия Дух, Той ни изпълва и преобразява. Нашата духовна нужда от растеж никога не спира, независимо от това, как изглеждат нашите „къщи“.

„Затова ние не се обезсърчаваме, но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“.

На 29 март 1962 г. на плажа близо до Зандвоорта, Холандия била намерена статуя от остров Пасха.

След няколко дни на 1 април от Холандия долетял експерт, за да огледа фигурата. Той заявил, че тя е истински артефакт от Южния Пасифик.

Статуята била поставена в центъра на града, за да я гледат всички хората.

Към края на деня се намерил създателят на скулптурата, холандския художник Едо ван Тетероде. Той признал, че той е създал „артефакта“ на плажа.

В Линкълншир археолози от Университета в Шефилд са открили следи на аглосаксонски град. Находката е намерена чрез детектор.

Graham Vickers се натъкнал на сребърна писалка от 8 век, богато украсен инструмент за писане.

Той е съобщил за своята находка на други учени, които по-късно намерили още стотици артефакти, сред които 20 писалки, около 300 брошки за рокли и много монети от 7-8 век, а също и необичайно малка оловна табличка, на която е написано на аглосаксонски женското име Кадберг.

Освен това, студенти от университета след това са открили голямо количество керамика и животински кости.

Смята се, че по-рано на това място се е намирал неизвестен манастир или център на търговски пътища, но на изследователите им предстои до проверят предположенията си.

В момента учените провеждат целенасочени геофизични и магнитни измервания, а също така с помощта на 3D-моделирането визуализират ландшафта.

Археолозите са особени хора. Те месеци работят на разкопките, с надежда да намерят някой артефакт, който би позволил да се повдигне завесата на някоя тайна от древността. Понякога това им се отдава.

Някои археологически открития са направили сериозни промени в науката.

През 2011 г. в югозападна Монголия била открита неизвестна до сега крепост на Чингис хан. Тя е смятана за един от предните постове за разширяване на империята на запад.

Нейната площ е  приблизително равна на три футболни игрища.

Археолозите се надяват, че по-нататъшните разкопки ще помогнат да се научи повече за развитието на една от най-големите империи в света.

Почти 70 години са изминали от края на Втората световна война, но и днес по целия свят се намират артефакти от това време, понякога трогателни, а други животозастрашаващи.
Такава е била и японската мега-подводница изчезнали през 1946 г. Тя е била намерена близо до югозападния бряг на остров Оаху на дълбочина от 700 метра.
I-400 е най-голямата и най-технологично напреднала подводница за времето си. Тя е могла наполовина да измине пътя около земята без да се зарежда и е носила на борда си три огромни 1,800-килограмови бомби, които е можело да се заложат за няколко минути.
В края на Втората световна война подводницата е била заловена от американските военни и е отведена в Пърл Харбър за инспектиране.
Когато започнала Студената война, Съветският съюз поискал достъп до подводницата в съответствие с условията на споразумението, но от САЩ не пожелали да споделят технологиите ѝ отричайки, че знаят къде се намира тя.