Според заключенията на учените, публикувани в списанието на Clinical Psychiatry, повечето хора, приемащи антидепресанти могат да не бъде депресирани изобщо.
Учените са установили, че над две трети (69%) от хората, приемащи антидепресанти не отговарят на критериите за голямо депресивно разстройство, известно като клинична депресия.
Антидепресантите се предписват и за други психични разстройства. Но изследователите са открили, че 38 процента от тези, които приемат тези лекарства, не отговарят на критериите за обсесивно-компулсивно разстройство, паническо или тревожно разстройство и социална фобия.
Експерт по психични заболяване Howard Forman казва: „Ние всички имаме моменти на стрес, тъга или периоди на съмнение в себе си, но те не ни прави психично болни“.
Официално се препоръчва клиничната депресия да се диагностицира, ако човек има пет или повече симптоми на депресия за две седмици, в по-голямата част от деня или почти всеки ден.
Симптомите включват потиснато настроение; загуба на интерес или удоволствие от дейности; намаляване или увеличаване на теглото или промени в апетита; Безсъние или увеличава желанието за сън. Други симптоми: безпокойство или поведенческо инхибиране; умора или загуба на енергия; чувство за малоценност или прекомерна вина; затруднения при вземането на решения, или затруднена концентрация, мисли за смърт или самоубийство.
Данните също така показват, че най-често се предписват антидепресанти в Исландия, Канада, Дания, Швеция и Португалия, най-слабо в Чили и Южна Корея.

Днес науката потвърждава това, което Библията е учила много отдавна, че между съзнанието и тялото на човека съществува тясна връзка.
Но съществува тясна връзка между психическото и физическо здраве, от една страна, и нашето духовно здраве от друга.
Чувството за вина, страх, завист, огорчение, вътрешна празнота, бягство от реалността, тези и безбройно много други проблеми са болест на духа, пораждащи се от заразата на греха. Те подобно на отрова, унищожават нашата душа и тяло.
Когато Христос влезе в живота ни, Той ни избавя от вината, освобождава ни от страховете, дава ни любов към ближния, разкрива ни смисъла на живота.
Неговата радост и мир неутрализират отровата на греха, донасят ни емоционално и физическо изцеление.
Означава ли това, че нашите емоционални и физически разстройства ще изчезнат напълно? Не е задължително. Но подобно на чист източник, сърдечният мир от Бога очиства и освежава душата и тялото.

Когато дойде времето, непривлекателна гъсеница пълзи нагоре по дървото и се превърнат в какавида, покрита с копринено було. Тя заспива и се събужда след няколко седмици като красива пеперуда.
Същото е и с нас, ние сме унили, нещастни, притиснати от чувството за вина, объркани и разбити, напразно търси изход, но можем с вяра да дойдем при Христос и да се променим. Ние отнова се раждаме.
Звучи абсолютно невероятно, но именно това става. Ние ставаме членове на Божието семейство.
Чувствате ли се като в пашкул?
Обърнете се към Христос и поискайте от Него прекрасни криле, за да летите победоносно над всички житейски проблеми.

В село Локомотив край Челябинск по вина на местен бизнесмен е паднал сладък син сняг. Природната аномалия сериозно е уплашила жителите на селото.
При направената проверка се установило, че снегът наистина е бил син на цвят и малко сладък на вкус. Открили, че сините замърсявания са се появили по вина на местни фирми, които не се контролират.
За сега причината за аномалията все още не е изяснена. Предполага се, че снегът е посинял от традиционна боя за великденски яйца, които се произвеждат в местни предприятия. За сега тази версия и други възможни се проверяват.
Говорителят на Министерството на околната среда Марина Александрова, е обещала да не се бавят с разследването на инцидента и че резултатите публично ще се оповестят.

Много често чуваме за караници и кавги между децата в някое семейството. Нека си припомним историите за Ромул и Рем, Каин и Авел …..
За да избегнем тези кофликти се стремим да накараме децата си да се обичат и да си помагат. Но как постъпваме?
При недоразумение при децата казваме: „Тя е твоя сестра, ти трябва да я обичаш“, „Нима не обичаш брат си?“ или „Братята не се бият, а се обичат“.
И веднага след като те чуят подобни изказвания, веднага ще се постарават да направят точно обратното: ще се карат и бият. Или ще демонстрират, това, което искате, обучавайки се на лицемерие и умение да лъжат, за да изглеждат добри и послушни пред вас.
А причината за това е, че децата имат право на различни чувства.
И ако те не могат да се справят с конфликта, то в тях клокочи гняв, заради извършена несправедливост спрямо тях и той естесвено излиза навън. За това на повърхността съвсем не „избликват“ нежност и любов. Те са обидени и желаят да се възтанови справедливостта.
Наместа на възрастните в конфликта, с цел да възстановят мир и любов между сбилите се, още от самото начало е провалена. Даже е вредна. Изискването децата да изразяват чувства, които в момента изобщо не изпитват, обезценява любовта и я прави нещо малко и незначително.
Любовта е нежно чувство, която се подхранва от щастливите мигове, когато се прави нещо заедно, а също и от грижата, и добротата проявена един към друг. Но тя се убива със заповедта от родителя: „Обичай!“
Никак не е лесно да обичаш брат си или сестра си, такава любов не идва изведнъж. Тя много се различава от любовта към родителите, бабите и дядовците.
А чувството за вина: „Аз трябва да ги обичам, но чувствам съвсем друго“ е способно да създаде много беди при самооценката на детето. Искате ли това да се случи с вашите деца?