Ицхах го позна веднага. Трудно можеше да сгреши, всеки ден го бе виждал в лагера. Издебна момента, когато беше сам и доближи до масата.
След това му се представи официално:
– Аз съм Ицхах Щерн. Бях в „Заксенхаузен“ през последната година от войната.. Сега съм се включил към организация за разкриване на нацисти.
Мъжът го изслуша внимателно и с жест го покани да седне на стола срещу него. Наля му шампанско, но Исхах отказа любезно:
– Не ми понася.
– Съжалявам, че е трябвало да преживеете всичкко онова, – каза мъжът.
– Наистина ли съжалявате, – попита Щерн с непринуден и приятелски тон.
За околните двамата изглеждаха, като стари познати, които спокойно си разговаряха.
– Човешкото страдание никога не е било моя цел, – каза мъжът. – Аз се борех за един по-добър свят. А светът става по-добър, ако група хора грабнат юздите и предвождат останалите. Масите не знаят какво точно искат.
– Да, но тези маси, – започна малко язвително Ицхах, – не искаха същото, което желаехте вие и за това загубихте.
– Загуби човешкия род, – натърти думите си мъжът. – Ние искахме да премахнем посредственото и да направим скок към съвършенството. И в много неща го постигнахме, независимо че загубихме войната.
– Вие грабехте, – Исхах едва владееше нервите си, – Крадяхте усилията и талантите на другите. Отнемахте живота на хората, въпреки че не го наричахте живот, а човешки материал.
Тези думи не бяха приятни на мъжа, но той не реагира. Реши да изслуша бившия концлагерист, не искаше да прави скандал в ресторант.
– Вършеха се лоши неща, които аз не одобрявах, – каза мъжа.
– Лоши неща ли наричате унищожението на милиони хора? – Исхах го погледна право в очите.
– Вие знаете ли кой съм? – попита мъжът. – Да не би да се заблуждавате?
– Не не се лъжа. Такива като вас, трудно се забравят, Себастиян Бернхард, – тихо каза Исхах.
– Сега ви е лесно да ни съдите, – каза Себастиян, защото загубихме. А я си представете, ако бяхме спечелили?
– Търсех те дълго, – каза Исхах
Себастиян кимна с глава и скръсти ръцете пред себе си.
– Няма връщане назад. Това е моментът на истината, – Щерн впи очи в мъжа пред себе си. – Искам да разбера дали осъзнаваш, унижението и болката ми, че бях третиран като „човешки материал“.
– Чесно казано, не се наслаждавам от това, че сте страдали, – каза Себастиян, – но когато се извършват важни преобразования, няма време да се отделя зърното от плявата. Исках да направя действителността по-различна. Вярвах, че съм дошъл на този свят да го променя, а националсоциализма ми даде тази възможност.
– Търсил си идеален свят и красота, – гласът на Щерн звучеше заядливо, – но в лагера, където ние бяхме, нямаше никаква красота. Или може би смяташ експериментите на Хаим за красиви?
– Бях в лагера, – измести погледа си малко в страни Себастиян, – гледах ви, но изобщо не съм мислил за страданието ви. Аз бях облечен в униформата на СС, а вие в карирани дрехи. Имаше установен ред и той не можепе да се наруши. Разбирате ли ме?
– А сега, какво мислите за всичко това? – попита Ицхах.
– Това, което съм ви направил, не беше по някаква моя прищявка, а заради много по-възвишени идеи.
– И не чувствате никаква отговорност за милионите убити? – Исхах беше потресен.
– Вината, угризенията и разкаянивто спират прогреса на човечеството, – Себастиян се поизправи, все едно щеше да държи реч. – Ти изпитваш ли някакви угризения, когато колиш кравата или стрижеш вълната на овцата? Ако ясно се вижда целта и се знае пътя, няма място за колебание.
– И мислиш, че това аз мога да възприема? – попита хладно Ицхах.
– Едва ли, ти си бил на страната на жертвите, – заключи спокойно Себастиян.
– Странно е, че никой от вас не се е побъркал от зверствата, които е извършил?
– Човек може да се побърка само от неща, които не е успял да направи.
Ицхах гледаше този едър и побелял мъж и си каза: „Човек винаги търси извинения, за да оправдае пороците си“.
Не знам как се случи, но един ден частите на тялото започнаха да роптаят против стомаха:
