Архив за етикет: волан

Изненадващ отговор

Стефан бе мисионер и пътуваше от църква на църква и от място на място.

Една дъждовна вечер той бе сам зад волана, а му предстоеше дълго пътуване.

Притеснен от ситуацията, той се помоли:

– Господи, помогни ми да остана буден през целия път и да стигна безопасно до мястото, където ще служа.

След няколко минути на пътя му помаха човек край шосето. Стефан обикновено не взимаше стопаджии, но този път си каза:

– Вън вали. Този човек ще се намокри, а после може да се разболее. Я по-добре …

Той спря колата и покани човека да се качи.

Стефан много се зарадва, когато разбра, че непознатия е християнин, който имал приятели, които като него вършили Божието дело.

Двамата се смееха и споделяха различни истории.

Изведнъж Стефан извика изненадано:

– Зазорява се. Изобщо не усетих как мина времето.

Непознатият мъж каза:

– Трябва вече да слизам. Стигнах …

– Преди да се разделим нека изпием по едно кафе, – предложи Стефан.

Непознатият се съгласи и двамата влязоха в крайпътното кафене. На раздяла си обещаха да се молят един за друг.

Дъждът бе спрял и слънцето ярко осветяваше всичко.

Стефан тръгна към колата и спря:

– Забравих да го попитам за името и да му взема телефония номер, – плесна се по челото той и се върна обратно в заведението.

Изглежда човекът си бе тръгнал.

– Извинете, – Стефан се обърна към келнера, – на къде отиде мъжът, който беше тук с мен?

– Мъж ли ? – изумен го погледна келнерът. – Тук бяхте само вие. Дори се изненадах, че поръчахте две кафета.

Стефан погледна към масата, където бе седял и видя, че другата чаша бе все още пълна.

Докато се връщаше към колата си, той изведнъж си спомни:

– Вън валеше, а човекът, когото качих в колата си не бе мокър, а чадър нямаше.

Безразсъдност

Владислав караше бързо.

– Не можеш да ми избягаш, – той стискаше здраво волана и се заканваше. – Ще те настигна.

Владислав се опитваше да следва приятеля си по шосето. Колата пред него бе по-мощна и се движеше много по-бързо спрямо неговата тромава бричка.

Валеше силен дъжд. Това налагаше допълнителни усилия от страна на Владислав при управлението на колата, но въпреки всичко той не успяваше.

Изведнъж чистачките му изчистиха предното стъкло.

Владислав забеляза колата на приятеля си спряла на два метра пред него.

Натисна спирачките.

Пътя бе хлъзгав и колата на Владислав поднесе, след което се удари в едно голямо дърво край пътя.

Колата бе смачкана.

Владислав дойде в съзнание в местната болница.

По Божия милост той оцеля, но последствията от безразсъдното му действие се оказаха много скъпи.

Когато вземем необмислени решения, резултата в повечето случаи не е много добър, понякога дори плачевен.

Желание без знание не е добро, а когато прибързваме можем да пропуснем пътя.

Нека търсим Божията мъдрост и напътствия в изборите и решенията, които вземаме всекидневно.

Празен

Не беше горещо. Облаци пазеха сянка, а Тотьо караше колата си и даже си подсвиркваше.

По едно време погледа му попадна на таблото в автомобила. Удари с юмрук по волана и възкликна:

– Как така празен?! ….. Аз заредих ли колата, когато тръгнах?

Щеше да се плесне по-челото, заради пропуска си, но видя наблизо една колонка, сякаш поставена точно за него.

Тотьо спре колата пред нея. Постави накрайника в резервоара, пъхна картата си и влезе в магазинчето, което бе малко по-отзад.

Купи си газирано, поговори с магазинера, след това отиде до колата и сам изми предното ѝ стъкло.

Едва тогава Тотьо погледна към таблото на колата и се изненада:

– Пак празен ….

Той бе доста разсеян, но започна да търси причината, поради която пак бе пропуснал.

Накрая разбра, въздъхна дълбоко и добави отчаяно:

– Навярно съм забравил да натисна лоста ….

Когато го направи, забеляза, че индикаторът за горивото започна да се покачва.

Вдигна ръце и изпухтя:

– Ще чакам, като не внимавам.

Не ви ли се е случвало и на вас да очаквате Божията намеса, но не сте се включили към Духа Му?

Предизвикателства ще идват в живота, но не е необходимо те да го определят.

Помощта е много по-близо, само не забравяйте да се включите към Божия Дух.

Не можа да се примири с препятствието

Валеше и не спираше. Лошото време често предлага не особено приятни сюрпризи.

Тези дъждовете предизвикаха свлачища и на места пътищата бяха препречени от паднали дървета и камъни.

Мирослав седеше зад волана на колата си. Караше много внимателно заради дъждът. Водната пелена блокираше всякаква видимост.

Изведнъж Мирослав наби спирачките.

– Какво е това? – извика той.

Изневиделица пред него се появи голям камък. Той не се двоуми. Бързо слезе от колата и с ръце се опита да изтласка камъка настрани.

Дъждът не преставаше и обилно обливаше Мирослав. Той целият подгизна.

– Много е тежък, – каза си той.

Няколкото поредни опитите на Мирослав да премести камъка, останаха безуспешни.

– Не, така няма да стане. Имам по-добра идея.

Той отиде до колата и извади въже от багажника си. Стегна го около упорития камък и седна отново зад волана.

Моторът на колата затрещя. Гумите буксуваха, но Мирослав не се отказваше и натискаше още по-силно газта.

Най-накрая успя да придвижи камъка на няколко сантиметра. Попадна на по-твърд терен и го закара в тревата край пътя.

– Най-после. Вече си мислех, че няма да се справя.

Мирослав с облекчение въздъхна и се усмихна. Той събра и по-малките паднали камъчета по пътя и ги хвърли в близкото дере.

Това е пример за човек, който не стои настрана от проблемите, а се хваща здраво, за да ги разреши.

В живота на всеки от нас се случват големи и малки неприятности. Те са като този голям камък, който се бе изпречил на пътя на Мирослав.

Готови ли сте не само да се преборите с тях, но да помогнете и на други застрашени от това, което ви е застигнало?

Има само един път

Дойде края на работния ден и всички се готвеха да си тръгват.

Телефона иззвъня.

– На кого сме потрябвали по това време, – недоволно измърмори Петров и натисна бутона:

– Да, моля.

– Татко, – Петров позна гласа на Милена, неговата по-голяма дъщеря, – когато тръгнеш към къщи на излизай на магистралата ……

Връзката прекъсна.

– Какво ли е станало? – изтръпна той, но чувството за безпокойство премина бързо.

Въпреки предупреждението Петров тръгна по магистралата. Бързаше по-скоро да се прибере у дома.

По пътя за в къщи трябваше много пъти да спира по една или друга причина. Опита алтернативни маршрути, но пак попадаше в задръствания.

– Така до в къщи ще пътувам цяла нощ, – раздразнен удари с ръка по волана.

Изведнъж му хрумна нещо, засмя се и продължи в противоположната посока.

– Днес има спортно събитие, в което участва внучката ми. Като ме види ще ми се зарадва.

Подтиснатостта и отчаянието бяха заменени с радост.

Разсъждавайки по въпроса, че че никакви пътища няма да го доведат до дома, го накара да се замисля за хора, които казват, че всяка път водят до Бог.

– Някои вярват, че пътят на добротата и доброто поведение ще ги отведе дотам, – размишляваше на глас Петров. – Други избират пътя на религиозните дела. Разчитането на тези пътища води до задънена улица. Има само един път към Бог. Не напразно Исус каза: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мен“.

Когато Христос умря на кръста, Той отвори пътя към дома на Неговия Отец, към Неговото присъствие и реалния живот, който Той осигурява днес и във вечността.

Пропуснете блокираните пътища, които не водят до Бог. Вместо това се доверете на Исус като Спасител, защото „всеки, който вярва в Сина, има вечен живот“. А за тези, които вече вярват в Него, следват пътя, който Той е подготвил.