Никола бе едва на двадесет години, когато изпадна в дълбока депресия. Започна да пие антидепресанти и се почувства като старец.

Когато отиде на преглед, неговият лекар му заяви:

– Имате осемдесет и две язви.

– Какво трябва да направя? – отчаяно попита Никола без капчица надежда.

– Нужно е да направите някои сериозни промени в начина си на живот или ….

– Или? – бързо го прекъсна Никола, той нямаше никакво намерение да променя нещата в живота си.

– Или да се отстранят част от червата или дебелото черво, – лекарят довърши репликата си.

Не, това не бе добър вариант за Никола. Щеше да се чувства като инвалид.

По това време Никола нямаше никаква представа, каква бе причината за това разстройство на организма му.

Веднъж негов познат го попита:

– Кольо, чувстваш ли някаква вина?

– Да, – смутено отговори Никола.

– Чувството ти на вина, – заяви познатият, – буквално те е разяло.

Това чувство бе милостив призив за събуждане от Бога:

– Никола, отклонил си се в опасна територия. Твоите решения нараняват не само теб, но и тези, които са около теб.

Вината може да бъде безмилостен ръководител, който ни отдалечава от Бога, но може и да ни върне обратно към правилните взаимоотношения с Него.

Запрян имаше болнична охота да спори за всичко. Няма значение за какво, важното е да се противоречи.

Бе слънчев ден и хората радостно излизаха навън. Всеки се радваше на хубавото време и се стараеше да свърши нещо по двора.

Запрян вървеше намръщен и не обръщаше внимание на никого.
От сутринта се скара с баща си и бе тръгна към свещеника, за да разреши спора, който се бе възникнал помежду им.

Без да поздрави Запрян направо попита духовното лице, което срещна в двора на храма.

– Трябва ли непременно да ходя на църква ако имам Бога в душата си?

– Ако се смяташ за верен Нему, не можеш да не посещаваш Божия храм.

– И все пак ….. – измърмори нерешително Запрян.

– Тук в църквата се извършват Божите тайнства. Господ ни дава Своето Тяло и Своята Кръв за опрощение на греховете ни и за изцеление на нашите души, – каза свещеникът.

– Да, но …, – желанието да противоречи, не бе напуснало Запрян.

– Тъй като казваш, че Бог е в душата ти, едва ли се досещаш, че душата ти е покрита с язви от греховете ти. Тя кърви. Изкривена и покварена е, но ти не усеща това.

Запрян въздъхна дълбоко и погледна с укор свещеника

– Не искаш да се вслушаш в себе си и да разбереш, че си тежко болен, благодарение на греховете си, – свещеникът продължи наставлението си. – Разбери само Господ може да те изцери, .

– И какво излиза от всичко това? – Запрян недоверчиво се взря в очите на Божия служител.

– Храмът е духовна болница и тъй като няма човек без грях, който допринася за душевното му разстройство, всеки трябва да отиде в храма, включително и ти.

Запрян повдигна рамене и си тръгна. Не успя да надделее в този спор, но следващия път може и да успее.

Съществува психически феномен, обратен на дежа вю, наречен жаме вю.

Той се заключава във внезапно усещане за това, че се срещаш със ситуация или човек за първи път, но в действителност са ти добре познати.

Но ако дежа вю е изпитвал всеки от нас, жаме вю се среща много рядко и може да е признак за сериозно психическо разтройство.

Наред с тях може да се постави и феномена преске вю, добре познато състояние, когато не можеш да си спомниш позната дума, която ти „се върти на езика“.

Храброто 17 годишно момиче, родило се с рядко генетично разстройство, страда от това, че костите на черепа ѝ не растат равномерно, а това предизвика деформация на лицето и главата ѝ.

Хале Хофман е прекарала вече цели 17 болезнени  и трудни хирургически операции, които са помогнали да се подобри състоянието ѝ.

Според статистиката шансовете да се роди дете с подобни отклонения е едно на 300 хиляди.

Самото момиче е срещнало само един човек до сега със нейния проблем.

Хале отдавна е свикнала, минаващите по улицата да се спират или да се обръщат, за да я видят по-добре.

Но тя не губи позитивното си настроение и се надява, че нейният случай ще накара хората да се отнасят с търпение към тези, които са по-различни от тях.

Депресивните симптоми при жените по време и след бременността са свързани с намаляване на дебелината на кората на главния мозък, това е външният слой, който е отговорен за сложните мисловни процеси и поведението.

Оказва се, че настроението на майката може да повлияе на развитието на мозъка на нероденото дете.

Според експерти, около 18% от бременните жени изпитват симптоми на депресия. Тези симптоми се запазват при някои жените и след раждането.

Жените с по-високи депресивни симптоми имат деца с много тънки,  предни и високи корови области, участващи в изпълнението на задачи, свързани с контрола и вниманието.

При майки с дълбоки депресивни проявления се раждат деца с аномалии в структурата на бялото мозъчно вещество в челната област.

В бъдеще такива аномалии оказват влияние на обучаемостта на детето и предизвикват различни разтройства в поведението му.