Асортиментът от средства за пране е огромен. Трудно е да разбереш какво е качеството на праха. Едни правят повече пяна, но остават бели ивици върху тъмните тъкани. Други са предназначени за цветни дрехи и просто „освежават“, но не изпират добре замърсяванията.

Можете дълго да се измъчите, търсейки подходящи средства, харчейки не малко пари, ако не знаете един прост трик за определяне на качеството на перилния препарат.

За целта разтворете в чаша с вода една супена лъжица от праха. След това  в разтвора поставете част от белтъка на сварено яйце.

Ако белтъкът остане невредим, праха е с низко качество, ако стане мек дори започне да се разтваря, прахът е подходящ за пране на цветни дрехи и леки замърсявания, но ако се разтвори напълно, то това средство става за изпиране на бели дрехи и силно замърсени такива.

В периферията на вселената се намира един магазин. Табелата на магазина я няма от доста дълго време, след като я отнесе космически ураган, а собственикът не постави нова, защото всеки местен жител знаеше, че магазинът продава желания.
Асортиментът на магазина бе огромен. Тук може практически да се купи всичко: огромни яхти, големи коли, апартаменти в столицата, пост на вицепрезидент на корпорацията, пари, брак, деца, любима работа, красива фигура, победа на конкурс, футболни клубове, власт, успех, пръстени с диаманти много други неща. Не се продаваше само живот и смърт. С това се занимаваше друг офис, който се намираше в другия край на галактиката.
Всеки който идваше в магазина, а има и такива, които и един път не стъпваха в него, оставайки в къщи и оплаквайки съдбата си, най- напред узнаваше цената на своето желание. А цените бяха различни.
Например, любимата работа струва отказ от стабилност и предвидимост, готовност за разходи при планиране и структуриране на живота си, вяра в собствените сили и решение да се работи там, където е приятно и се харесва на човек, а не там, където трябва.
Властта струваше много повече: отказ от някои собствени убеждения, винаги да намираш рационално обяснение на нещата, да можеш да отказваш на другите, да знаеш цената си, а тя трябва да е достатъчно висока, да казваш „Аз“ заявавайки за себе си, независимо от одобрението или неодобрението на другите.
Някои цени се оказаха странни. Брак можеше да се получи практически даром, но щастливия живот стуваше скъпо. В цената му се включваше лична отговорност за собственото си щастие и способността да се радваш на живота, знаейки своите желания да се откажеш от сремежите съобразавайки се с околните, малко чувство за вина, умение да оценяваш това, което е, да разрешиш на себе си да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствените ценности и значение, отказ от бонуси „жертви“, риск да загубиш някои приятели и познати.
Не всеки, който идваше в магазина беше готов да купи желанието си.
Някои като видеха цената, се обръщаха и си тръгваха.
Други дълго мислеха, пресмятаха и размишляваха от къде да вземат още средства.
Някои започваха да се оплакват от високите цени и молеха собственика на магазина за отстъпка или питаха кога ще има разпродажба.
А имаше и такива, които вадеха от джоба спестяванията си и получаваха исканото желание, увито в красива шумоляща хартия.
На щастливците другите клиенти гледаха завистливо. Те си шепнеха помежду си:
– Навярно собственикът на магазина е техен познат и желанията са им дадени просто така, без всякакво затруднение.
На собственика на магазина често предлагаха да намали цените, за да увеличи купувачите си, но той винаги отказваше, казвайки:
– От това ще пострада качеството на желанията.
Когато питаха собственикът;
– Не се ли страхувате, че ще се разорите?
Той клатеше глава и отговаряше:
– Във всяко време ще се намерят смелчаци, които ще са готови да рискуват и ще променят живота си, отказвайки се от обикновенния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си и своите желания, имащи сили и средства за това, за да заплатят изпълнението на желанията си.
Излизайки от магазина може да видите обявление, което виси на вратата:
„Ако твоето желание не е изпълнено, значи то още не е платено“.

Пак е 8-ми март. Какво може да се случи на този ден? Каквото и да стане, то ще е без нашето мъжко съгласие.
В нощта на 7-ми срещу 8-ми на всички мъже, освен тези, които са в командировка им се вдига кръвното, но от здравеопазването мълчат, не предупреждават, че е опасно.
Според статистиката, повечето от мъжете, които са почнали да поздравяват жените преди 70 години, сега имат блед вид и отпусната кожа.
Къде е този поет, който е крещял: „не може да се живее без жени на света“? Жените ги има, но не и него.
В първобитната мезозойска ера относно подаръците е било къде по-лесно. Натурална кожа, костенурски гребени, слонови кости, широк асортимент.
Какво щеше да стане ако жените ги нямаше?
Въздухът щеше да стане по-чист, защото парфюмерията нямаше да съществува.
И златото ще получава повече златни и валутни резерви в Националната банка. Златоносните вени, между другото, вече намаляват! А златоносни жени? !
И все пак, ако не са жените, картинката щеше да бъде много тъжна. Няма да има на кого да си даваме заплатата, а в градския транспорт всички щяхме да сме седнали.
Добре де, нека има 8-ми март, нека е празник. Но трябва ли да се празнува изобщо?
Може би не ние, а те трябва да ни поздравяват. А може би празниците трябва да се редуват, днес женски, утре мъжки и т. н., за да привикнем. Възможно е, не идеята да е виновна, а самия процес.
Не може ли по-просто и по-спокойно да се живее? Например, цялата година да е празник и всеки живот да е празник. Може би това е истинският празник, а не международения.

В немския Институт Хассо Платнер е преставен опитен образец на устройство, което може да телепортира обекти на разстояние с помощта на 3D-печат.
Устройството е наречено „Скоти“ в чест на оператора на телепортационата система от сериала „Star Trek“.
Принципа на работа на системата е много прост. Първият 3D-принтер MakerBot Replicator цифровизира обект с помощта на фотокамера, унищожава го и изпраща криптирани инструкциите на втори принтер, който отпечатва обект на друго място. „Скоти“ действа на пластове. Фрезмашината в принтера разрязва обекта на слоеве само след като се изпраят снимките на втория принтера.
Потребителят трябва само да постави обекта в системата, да избере получател и да натисне бутона „премести“. Инженерите подчертават, че целта на проекта е запазване на уникалността на нещата. Унищожаването на обекти, които приятели споделят помежду си, повишава тяхната емоционална стойност.
Една от главните технологични задачи на системата е борбата с пиратството. Развитието на 3D-печата води до това, че схемите на направените обекти могат нелегално да се разпространяват, а вещите да се възпроизвеждат. Унищожаването на оригинала гарантира, че дадената вещ при продавач веднага изчезва, щом тя попадне при купувача.
Възможности да се съхрани прототип за сега са ограничени. „Скоти“ работи само с пластмаса, и е боядисан в черно, за увеличаване на контраста. Напредъкът в областта на 3D-печата ще бъде разширението на асортиментите на обектите, подходящи за такава телепортация.

Юбилейният рожден ден на мокасините флорентинска модна къща е решила да отпразнува със специална изложба в музея на Флоренция Gucci и ще остане отворена за публиката до ноември 2013.
Познатите на всички мокасини са изобретени през 1953 г., когато синът на основателя на Guccio Gucci – Алдо е решил да разшири семейния бизнес, добавяйки към съществуващите асортименти и обувки.
Тъй като обувките „за безделници“ са станали много популярни, носят ги с удоволствие навсякъде по света. На изложбата се представени мокасини, създадени от най-различни материали, като се почне от 50-те години до наши дни. Те са с неизменната метална закопчалка и символ Gucci. Тук можете да видите мокасини на знаменитости като Мадона, Брат Пит, Джоди Фостър.