Мишо бе много радостен:

– Вчера установихме една важна истина. Дали умишлено или не, нещо ни оформя. Трансформацията следва вниманието ни, – заяви той.

– Промяната е резултат от това, което задържа вниманието ни с течение на времето, – подкрепи го Стойчо, – а това оформя вътрешния ни живот.

– Не това, на което се възхищаваме за кратко, или сме съгласни интелектуално, а това, към което се връщаме отново и отново, – допълни Мишо.

– Човешкото сърце отразява това, което многократно вижда, – добави Стойчо.

– Фиксираме очите си, настройваме умовете си, но това надхвърля един поглед, – разсъждаваше на глас Мишо. – Трябва да останем достатъчно дълго, за да може истината да премине от информация към трансформация.

– Забелязал ли си, двама души могат да чуят едно и също послание и да живеят много различен живот? – попита Стойчо.

– Не ставате промяна от това, което не си чул изобщо. Ти се превръщаш в това, което преразглеждате последователно, – заяви Мишо.

– Забележи, – кимна с глава Стойчо, – важно е как сърцето се пази или пренебрегва. Когато умът е претъпкан и неспокоен, истината рядко остава достатъчно дълго, за да се вкорени. Разсейването е опасно не защото е драматично, а защото е постоянно.

– На много хора вниманието им е разпокъсано, – смръщи вежди Мишо. – То е привлечено в твърде много посоки, за да може истината да се утаи.

– Когато погледът ти е закотвен върху Христос, върху Неговото Слово, промяната започва тихо, – надигна се на пръсти Стойчо. – Няма да забележиш веднага промяна. Трансформацията рядко е силна, но с течение на времето действията ти се променят. Просто спираш да цитираш Писанието и започваш да Го живееш.

– Нещо важно, което трябва да се отбележи, – вдигна ръка нагоре Мишо. – Гледането не е пасивно. Ти взимаш участие в него. Така даваш съгласие да бъдеш оформени от това, което гледаш пред себе си.

– Човек е благословен не, когато взема проби от Словото от време на време, – плесна с ръце Стойчо, – а когато остава ден и нощ с Него. Така животът му е стабилен, защото погледа му непоколебим.

Запитайте се днес честно, към какво се връща умът ви, когато е неохраняем? Защото посоката на вашето внимание оформя начина на вашето вървене.

Коментираха поведението на Слави:

– Представя се, все едно играе пред публика, – каза Цвятко. – Няма почтеност в него.

– Нали го гледам, – завъртя глава Цветан, – държи се по един начин в една обстановка и напълно различно в друга.

– Ходи на църква в неделя, но се държи грубо и арогантно през седмицата на работното си място, – осъди го Борис.

Петър прибави:

– Казва неща, които звучат консервативно на традиционно мислещи хора, а либерални на по- младите.

Стоян се усмихна:

– Като човек онлайн е голямата работа, но ела го виж в реалния му живот.

– Това никой няма да изненада, – обади се Дочо. – Разполагаме с технологии, чрез които създаваме образи, представяйки ги в интернет за нас самите.

Стефан се съгласи:

– Така е, надуваме автобиографиите си, добавяме факти, които не изобщо не съществуват. Фалшифицират се академични изследвания. Освен това правим всичко необходимо да продадем стоките си.

– Но мъдрите се ръководят от честност и от последователност в характера, – отбеляза Огнян. – Те са на показ във всяка обстановка. При тях няма нищо скрито, това което се вижда, е това, което наистина са.

Тодор примирено махна с ръка:

– Съдим Слави, защото не му вярваме, но ние не правим ли същото в една или друга обстановка с оправданието, че такива са обстоятелствата или, че в случая е необходима „бяла лъжа“, за да не обезсърчим някого.?

Останалите наведоха глави. Всеки можеше да си спомни поне един в случай, в който не е бил честен.

Виктор бе стрелец бомбардировач по време на Втората световна война.

Самолета му бе свален, а той бе заловен. Няколко месеца Виктор бе военнопленник.

Той рядко говореше за преживяното, но тези, които го познаваха преди войната казваха за него:

– Виктор безгрижен младеж с лъчезарна усмивка.

Но военните му преживявания го бяха превърнали в капризен и затворен човек.

Синът му Марко не го разбираше, но един ден му попадна книга, в която се разказваше за въздушните битки.

Едва тогава Марко разбра физическата и психологическата цена, платена от такъв тип летци.

От тогава състраданието към баща му се засили.

Така и Исус не просто разбираш нашите борби, Той знае как се чувстваме във всяка ситуация.

Помислете, Исус знае какво изтърпяваме. Той е бил изкушаван, както сме и ние.

Да се ​​научим да имаме състрадателно сърце като Исус е чудесен начин да покажем любов към онези, които се нуждаят от Него.

Нека Бог ни даде, чрез Светия Си Дух, разбиращо сърце, което протяга ръка към другите с любов и милост.

Милан се учеше да се грижи за кошери. Посети го стар пчелар. Милан поиска съвет от него.

Пчеларят надникна в кошерите, за които се грижеше Милан.

– Затвори го. Видях достатъчно, – поклати глава възрастния човек. – Движенията ти са бързи и енергични. Те причиняват вибрации, които дразнят пчелите.

– Грижех се за тях, – сведе поглед Милан, – но изглежда само съм ги ядосвал. Ето защо се въртят като рояк около главата ми, щом отхлупех кой да е от кошерите.

Старият пчелар го посъветва:

– Много е важно да се движиш „тихо“, като използваш нежни движения, такива по-малко смущават пчелите.

С годините движенията на Милан станаха много по-плавни.

Жена му, която го наблюдаваше се усмихваше и казваше:

– Сякаш танцуваш между кошерите.

Понякога трудните разговори са като танци с пчели. Когато другите са разстроени и емоциите са напрегнати, гневната реакция само влошава нещата.

Да отговаряме любезно и мирно на онези, които са раздразнени или неразумни, може да отнеме време, докато се научим.

Кротостта е плод на Светия Дух, който действа в нас. За това с Божията помощ можем да постигнем напредък в нея.

В наши дни е необходима мъдрост и нежност, когато сме край кошер или попаднем в труден разговор.

Когато ходим с Бога в напрегнати моменти, нашата „помощ в беда“ никога не е далеч.

Знаеш ли един от начините за да проведеш по-добър разговор? – попита Васил.

– Може би да изслушваш добре другия, – предложи Живко.

– Често, когато другият човек говори, ние всъщност не го слушаме, а си оформяме в съзнанието какво искаме да кажем, – сподели Васил.

– Улавял съм се, че не слушам с намерението да разбера, а да отговоря, – призна си Живко.

– По-добре е да държим ушите си отворени, а устата затворена, – усмихна се Васил.

– Така е, – съгласи се Живко, – глупаците не намират удоволствие в разбирането, а се наслаждават в изказването на собственото си мнение.

Какво означава това за нас?

Когато се молим пред Бога, добре би било да отделим време наистина да Го слушаме, а не само да бърборим списъците си с притеснения и тревоги.

А когато днес разговаряме с другите, може да се изненадаме как се задълбочават взаимоотношенията ни, когато наистина ги слушаме, а не просто се опитваме да разберем какво искаме да им кажем.