Знаеш ли един от начините за да проведеш по-добър разговор? – попита Васил.

– Може би да изслушваш добре другия, – предложи Живко.

– Често, когато другият човек говори, ние всъщност не го слушаме, а си оформяме в съзнанието какво искаме да кажем, – сподели Васил.

– Улавял съм се, че не слушам с намерението да разбера, а да отговоря, – призна си Живко.

– По-добре е да държим ушите си отворени, а устата затворена, – усмихна се Васил.

– Така е, – съгласи се Живко, – глупаците не намират удоволствие в разбирането, а се наслаждават в изказването на собственото си мнение.

Какво означава това за нас?

Когато се молим пред Бога, добре би било да отделим време наистина да Го слушаме, а не само да бърборим списъците си с притеснения и тревоги.

А когато днес разговаряме с другите, може да се изненадаме как се задълбочават взаимоотношенията ни, когато наистина ги слушаме, а не просто се опитваме да разберем какво искаме да им кажем.

Местната група, която се събираше на обед в някои дни от седмица, изгони Галя.

– Тя не оправдава очакванията в групата, – каза организаторката на събиранията. – Когато сме заедно, всяка от нас има сблъсъци в семейството и ние очакваме това да бъде споделено. Тогава Галя става и казва: „Наистина обичам съпруга си. Той е страхотен човек, дрън-дрън-дрън“. Наистина убива настроението на всички останали жени.

Когато Галя разбра, че я гонят от групичката за това, че харесва съпруга си, тя въздъхна:

– Толкова съжалявам, че ви разочаровах. Просто мисля, че съпругът ми е страхотен и не обичам да казвам ужасни неща за него. Искам да кажа …. той не е перфектен, но все още съм най-големият му фен. Иска ми се дамите да могат да говорят за книги или забавните неща, които децата ни правят или каквото и да е, а не колко са нещастни със съпрузите си.

Групата реши да изгони Галя на един от скорошните обеди.

– Тя няма какво да добави към едночасовия разговор за това как съпрузите на жените не отговарят на стандартите, които дамите са им поставили, – заяви категорично една от жените.

– Галя обикновено е мълчалива, а когато я попитаме за мъжа ѝ, тя казва:“Миладин не е перфектен, но и аз не съм такава. Той е страхотен съпруг и аз съм благодарна за него, – разказа друга.

– Нямахме друг избор, освен да я изгоним, – трета се опита да оправдае жените от групата.

Сърцето не винаги заспива внезапно.

Често, това се случва бавно. Ние пазим нашите съчетания. Оставаме заети.
Правим това, което трябва да се направи, но вътре нещо отслабва.

Дамян се чувстваше в тъмнина. Вярата му стана механична, а страстта му към Бога намаляваше.

Една вечер Дамян чу тих глас:

– Бъди нащрек! Защото не знаеш, кога ще настане времето.

Тези думи не бяха заплаха, а покана човек да остане духовно жив.

– Възможно ли е да се правят много неща… докато губя това, което има най-голямо значение? – запита се Дамян.

Днес отделете малко време, за да погледнете честно сърцето си. Не да се осъждате, а да се връщате.

Признаването на това, което е станало сънливо, често е първата стъпка към пробуждането.

Мъж се настани в хотелска стая за една нощувка. Интересното е, че той използва стаята в продължение на пет години, без да плати нито стотинка.

Този човек използваше неясните закони за наемите, за да я запази.

Отказът му да напусне в крайна сметка доведе до потенциална присъда в затвора за него.

Подобно на хазяин, който изгонва незаконен наемател, с Божията сила можем да откажем да позволим на изкушението на дявола да ни завладее.

Когато му се съпротивляваме, Бог обещава победа, както твърди Яков: „Той ще побяга от вас“.

Когато отхвърляме греха и влиянието на дявола ние „се приближаваме до Бога“.

Така ние позволяваме на Неговия мир, радост и цел да живеят по-пълноценно в нас.

Врагът не може да остане там, където Бог царува!

Петър се възмущаваше:

– Колко е лошо да си неискрен.

– Взаимоотношения изградени на доверие се рушат от лъжи, – добави Симеон.

Мая се засмя:

– Любещите думи са като прекрасни подправки смесени с дните.

– Но лъжите са като земетресения в ума и отрова за душата, – тръсна глава Славчо. – Те създават хаос и човек вече не може да се довери на никого.

Данчо подскочи:

– Разпространяват се като чума от този, който не може да каже истината.

Рени повдигна вежди:

– Има много причини да бъдем изкушавани да лъжем или да изопачаваме истината. Понякога може да си мислим, че това е най-добрият начин да защитим себе си или другите.

– Но чрез Христовата любов, чрез Неговия Дух, който действа в сърцата ни, ние се учим на различен начин, който е преобразен от състрадание, благост, смирение, кротост и дълготърпение. Учим как прошката и любовта могат да създадат онзи вид доверие и мир, които носят покой на душите ни, – заключи Кольо.