Петьо стоеше в подножието на тъмно стълбище.

– Знам,че Бог е с мен, но все още се страхувам, – призна си той.

Майка му, която бе до него му каза:

– Ами ако татко те срещне на върха на стълбището, докато аз остана тук, долу?

Лицето на Петьо светна.

Щом чу стъпките на баща си отгоре, той хукна през тъмнината в чакащата прегръдка на баща си.

Забележете тъмнината не изчезна. Стълбите не станаха по-лесни за изкачване. Обстоятелствата не се измениха, но Петьо се промени.

Ето я и прогресията:

Първо идва страхът – тъмното стълбище.

След това идва утехата – знанието, че някой е с нас.

Накрая идва смелостта – бягането през тъмнината.

Както Петьо имаше утеха в двата края на своето пътуване, така ние имаме Отец, който ни обгражда със Своята утеха и присъствие. Светият Дух ни утешава долу, докато Исус ни очаква горе.

Тази Негова прегръдка ни дава смелост да преминем през каквато и да е тъмнина, с която се сблъскваме.

Всеки път, когато Бог ни утешава, Той не просто успокоява страховете ни, а изгражда смелостта ни за следващото предизвикателство.

Чрез Божията утеха можем да развием смелост, която не отрича наличието на страх, а побеждава властта му над нас.

Един ден Сашо бе се замислил. Нещо го глождеше.

Той отиде в кухнята и попита майка си:

– Мамо, от къде знаеш, че можеш да се довериш на татко?

Тя се усмихна. Отговорът бе очевиден за нея, но ѝ трябваше малко време, за да го облече в думи:

– Наблюдавала съм го как спазва обещанията си през двадесет годишния ни брак. Виждах как характерът му бе изпитван. Той никога не ме е разочаровал.

Така работи доверието в взаимоотношенията.

То расте чрез споделени преживявания, изпитана лоялност и вярност, доказана във времето.

Нашата връзка с Бога следва подобен модел.

Молитвата се превръща в разговор, четенето на Библията става лична кореспонденция, а житейските предизвикателства са възможности да изпитаме Божията вярност от първа ръка.

Доверието се развива чрез личен опит по следния начин. Започва с малки действия като спазване на обещания, появяване, когато е нужна помощ, проява на грижа при трудности.

Нашите взаимоотношения с Бога следват подобен модел.

Той не изисква сляпа вяра, а предлага безброй възможности да изпитаме Неговата вярност в малки неща, преди да Му се доверим в по-големи. Всяка отговорена молитва, всяко снабдяване, всяка утеха в скръбта добавя още малко към нашето доверие в Неговия характер.

Бог никога не се проваля в тези изпитания.

Той никога не е нарушил обещание, не е действал противно на природата Си, не се е оказал неверен на онези, които Го търсят.

Всичко това изгражда непоклатима увереност в Неговия характер.

Децата бяха настойчиви:

– Татко, позволи ни да гледаме този филм.

– Какво толкова само няколко нецензурни думи

– Е и малко неподходящи сцени със секс.

– Но това ще ви навреди, – каза баща им.

– Малкото няма да ни навреди, – настояваха те.

Баща им отказа и продължи да им дава примери, колко опасно може да бъде това „малко“, но те изобщо не го слушаха.

Накрая той изпече любимите им лакомства и им каза:

– Този път съм добавил нова съставка – кучешки лайна. Сложил съм съвсем малко, вярвам няма да ви навреди.

Никое от децата не искаше да опита новоизпечените лакомства.

Бащата бе успял да докаже какво може „малкото“.

Поставете си стандарти, живейте според тях и не правете компромиси, когато другите ви подтикват да го направите.

Не вярвайте на лъжите „само веднъж“ или „малко няма да навреди“!

Само защото някой друг прави нещо, това не го прави правилно за вас.

Не трябва да позволяваме на страха от това, което хората мислят за вас, да ви води до компромис с моралното ни поведение.

Ако вярата ни в Исус е истинска и искрена, тогава ще бъдем същите във всяка ситуация.

Спорът между Недялко и Спас бе свързан с Божия глас.

– Господ може да говори достатъчно високо, за да го чуваме, – заяви Недялко.

– Когато Бог иска да бъде чут и това, което има да ни каже е твърде важно, за да бъде пропуснато, Той го прави шепнешком, – изказа съвсем спокойно своето мнение Спас.

– Какво разбираш под шепнешком? – попита Недялко.

– При него говоренето е много тихо. Просто използваш дъха си, без да участват гласните струни, – обясни Спас. – Как създаде Бог Адам?

– Как? – нетърпеливо подметна Недялко.

– Той прошепна в праха и го нарече Адам, – тържествуващо вдигна палец нагоре Спас. – Така първият човек някога е бил шепот.

– И каква е връзката между шепота и нормалното говорене? – смръщи вежди Недялко.

Спас се усмихна:

– Когато някой говори шепнешком, трябва да се приближиш много близко до него, за да го чуеш. Всъщност трябва да доближиш ухото си до устата на човека.

– С каква цел? – продължи да пита Недялко.

– Бог иска да бъдем възможно най-близко до Него, защото ни обича, – уточни Спас.

– Не може ли по-друг начин да изрази любовта Си? – сбърчи нос Недялко.

– Спомням си, – Спас се върна много години назад, – когато бяхме малки със сестра ми, татко ни шепнеше. За да го чуем ние се приближавахме към него. Тогава той ни сграбчваше и ни прегръщаше. Бог ни прави същия номер. Ние искаме да разберем какво ни казва, а Той по този начин желае да разберем колко много ни обича.

Недялко само вдигна рамене, а Спас обяви тържествено:

– Всемогъщият може да ни сплаши с външния Си глас, но ни ухажва с шепот. А Неговият шепот е самият дъх на живот.

Подчинявайте се на шепота Му и вижте какво прави Той, защото нищо няма потенциал да промени живота ви така, както шепота на Бог.

Нищо няма да определи съдбата ви повече от способността да чуете Неговия тих и мек глас.

Така се раждат мечтите с Божия размер.

Ето как се случват чудесата!

Баща и син караха колелета през парка.

Таткото бе малко по-напред. Той даваше инструкции на сина си:

– Завий наляво. Сега изправи, заобикаляме езеро.

Странно тук нещо не бе наред.

Малкото момче беше сляпо. То бе напълно зависимо от познатия глас на баща си сред игривите писъци и викове на другите деца.

Това не е много по-различно от пастирите, които водят овцете си и ги викат по име.

Връзката им е много близка. Овцете следват пастира, защото познават гласа му.

Като пастир на Божия народ Исус изобличава техните неуспешни водачи, които са „крадци“ и „лъжепастири“, защото се фокусират единствено върху собствените си интереси.

Господ, истинския Пастир, обещава вечен живот, като се жертва за Своите овце.

Има моменти, когато не можем да видим кой път да поемем или когато се чувстваме объркани от многото гласове, които изразяват мнения или очаквания.

Но когато се вслушваме в гласа на нашия Пастир в Писанието и следваме Неговите напътствия, Той ни предпазва от вземането на неразумни и дори опасни решения.