Слабо осветен болничен коридор.

Три сутринта е.

Гукането на кърмещо новородено привлича вниманието.

В меката светлина, седи млада майка, която люлее животът излязъл преди няколко часа от нея.

Съпругът ѝ седи зад нея на леглото. Той е притиснал бузата си до нейната.

Двамата гледат с удивление новороденото.

Изражението на лицата им отразява чудото, което се е случило.

Любовта е родила живот.

Когато видим любовта в действие, сърцата ни бият в ритъм с тези, които са замесени.

Любовта е универсален език, за който не са нужни думи. Тя също е важна за човешкия живот, както въздухът, храната и водата.

Нищо без любов не е пълно.

За съжаление, ние обичаме твърде недостатъчно и рядко.

Затова понякога се нуждаем от нежно напомняне какво означава да обичаме другите с цялото си сърце.

Това изисква мъдрост и съвет от Автора на любовта.

Симо се засмя и предизвика останалите:

– Ако сте перфектни, вдигнете ръка.

Момчетата бяха смутени и никой никой не посмя да вдигне ръка.

Симо продължи:

– О, чакайте! Не си мислете, че няма такъв между нас.

Гледаха го в недоумение.

– Всеки ден правим избори, които са извън най-доброто, което Бог може да ни даде. Този избор се нарича грях, – заяви Симо. – Някои грехове са разрушителни и имат много лоши последствия. Не е ли по-лесно да признаем, че всички сме грешни?

Последваха отговори изречени под носа:

– Зависи ….

– Е, може да не е чак толкова лошо …

Симо отново ги провокира:

– Ако не сте съгласни, попитайте някой, какво би направил ако е невидим? !

– Бих си взел нещо от магазина, нали няма да ме видят, – каза Николай.

– Бих устроил лоша шега на приятели, брат или сестра, – допълни Сашо.

– Ще предизвикам взлом, за да причиня хаос в училище, а после ще гледам от страни сеира им, – напери се Денчо.

– А знаете ли, че Божията любов е по-силна от греха? – попита Симо. – В Нейно присъствие няма място за страх. Тя е мощна сила, която ни дърпа към Бога и ни помага да осъзнаем нуждата от Божията прошка.

– Ние всеки ден грешим, – тъжно констатира Крум.

– Но ако обичаме другите, нещата се затварят, – каза Симо. – Така действа Божията любов, която Господ излива в сърцата ни чрез Светия Си Дух.

Всеки, който познаваше Филип можеше да каже за него:

– Той е добро момче. Работи повече от очакването и прави много повече без да сме го молили.

Само пастирът забеляза нещо нередно в поведението му.

– Ти се опитваш да спечелиш одобрението на другите и на Бога, за това толкова много се стараеш.

Филип се смути.

– Това са добри качества, когато ги даваш като дар на другите,– добави пастирът, – но никога не бива да ги използваш, за да спечелиш приемане и любов от хората или от Бога.

Филип още не бе убеден, че постъпва неправилно.

Тогава пастирът му го посъветва:

– Запитай се дали има някакъв дар, който можеш да дадеш на Бога, който Той да не притежава.

– Не, – в отговор Филип поклати глава.

Пастирът му се усмихна:

– Бог не може да бъде „купен“. Дарът на благодатта е безплатен. Щом това е вярно, какъв трябва да бъде нашият отклик? „Да вършиш правда, да обичаш милосърдие и да ходиш смирено с твоя Бог“.

Така Филип научи:

– Моите действия са израз на благодарност, а не начин за „купуване“ на Божията любов.

Благодатта е безплатна, а верният живот е нашият благодарствен отклик.

Тони завърши обучението си в Университета. Сега трябваше да си намери работа по специалността и да приложи знанията си на практика.

Всичко това не става с магическата пръчка, за това брата на Тони, Захари му предложи:

– Докато си осигуриш известна финансова стабилност, ела да живееш в моята къща.

Измина половин година и Захари каза на брат си:

– Сега вече финансово си добре. Време е, да започнеш да ми плащаш наем.

Тони се съгласи. Той не искаше да лежи на гърба на брат си.

Мина още една година.

Тони сподели с брат си:

– Харесал съм си една къща и мисля, да си я купя.

– Много се радвам се теб, – прегърна го сърдечно Захари. – Преди да се разделим имам малък подарък за теб.

– Ти толкова много ми помогна до сега, – очите на Тони се насълзиха.

– Този подарък е специално за теб, – потупа го Захари по рамото. – Наемът, който ми плащаше, съм внесъл в спестовна сметка. Доста голяма сума се е събрала. Давам ти я за новия ти дом.

Тони се разплака.

Бог е показал любов към нас. И сега желае и ние да показваме такава към другите и да отваряме домовете си за тях.

Чрез жертвата на Исус сме получили пълнотата на тази щедра любов.

И докато Той ни помага, ние можем да я даряваме на другите.

Ник бе израснал в дом, където господстваше насилието. Там Той се чувстваше нежелан. Мразеше всички и им се ядосваше.

Един ден бе изпаднал в тежка депресия.

Мислите му бяха изпълнени с желание да посегне на живота си.

Минаваше край една църква и нещо го привлече.

Ник влезе в църковната сграда и … Бог се намеси.

В този ден Ник научи:

– Въпреки, че се чувствах нежелан Исус ме обича.

По-късно в него се породи желание да сподели тази любов с местните младежи.

В гараж започна да поправя велосипеди, но и човешки животи, които само Бог можеше да ремонтира.

– Исках да видя как младите хора реализират потенциала си, развивайки променящия си живот във взаимоотношения с Исус, – ентусиазирано споделяше по-късно той.

Вторият шанс в живота е ценен. Най-скъпоценен е този, който започва с ново начало в Исус.