Мери имаше състрадателно сърце. Тя бе отворила обятията си за нуждаещите се.

Като мисионерка Мери служеше сред народа на Окойонг.

Суеверията на хората в този район се заключавали в следното:

– Когато се родят близнаци, единият е добър, а другият е дете на демон.

Това водеше до смърт на двамата близнаци, изоставени на глад или друга опасност.

Отразявайки любящото сърце на Бог, Мери помогна за спасяването на стотици деца в риск, като осинови девет от тях.

Тези хора трябваше да се отвърнат от своето неподчинение на Бога, да прегърнат Неговите пътища и да се обърнат от езическите божества към истинския Бог, който се грижи за безпомощните и сираците.

Само при Него ще намерят прошка, защото „ги приеме благосклонно“.

Като отворим обятията си за хората около нас, включително за децата в риск, ние отразяваме Божията любов.

Нека прегърнем Неговото състрадателно сърце и да разширим грижата Му към нуждаещите се.

Всяко лято лагерът се провеждаше край едно красиво езеро. Тази година езерото се бе превърнало в празна дупка.

– Това източване на водата не е случайно, – отбеляза Бисер.- – Сега ще можем да направим ремонт на опразненото място, – зарадва се Здравко. – Ще изчистим боклуците от дъното на езерото, които са се събирали години наред.

Пепо поклати глава:

– Възможно ли е Бог да ми позволи да се чувствам изцеден от собствената си енергия, цел и сила, за да мога да видя по-ясно какво трябва да поправя, а след това да направят ремонт като почистя боклуците, които са разкрити?

– Ще избереш ли в сезони, когато се озоваваш изцеден и сух, да се довериш на Бог, Който се стреми да те направи свят, вместо да те остави да бъда доволен и просто да изглеждаш свят? – побутна го Жельо.

– Това определено не е моят режим по подразбиране, – повдигна вежди Пепо.

Стефан въздъхна:

– Мисля си за молитвите, с които съм молил на сухите места. Обикновено не съм благодарен за Божието рафиниране и Му дадох да разбере, че искам нивото на водата обратно там, където ми беше удобно.

– Това е така, – бързо се намеси Данчо, – защото сухите времена излагат уязвимите и грешни места в нас като лакомията, похотта, алчността и завистта. Всеки може да си направи свой собствен списък.

– Сухите времена тестват способността ми да упорствам и да издържам, – продължи Стефан, – като ми дават възможност да изградя някакъв духовен мускул. Въпреки това потенциално добро, да се мотаеш там през сухите времена не е лесно.

Теодор до сега само слушаше, но реши и той да коментира:

– Една от причините е, може би и вие сте като мен, моето ниво на мотивация често е обвързано с това как се чувствам, а сухотата ме демотивира. Обезсърчавам се, тъй като сухотата ме кара да осъзнавам многото си погрешни жажди и разкрива колко егоистични дори могат да бъдат моите „духовни“ мотиви. Каквото и да подхранва обезсърчението, пътят, по който вървя ден след ден, сега е прашен и втвърден, за това ми е трудно да продължа да върша работата, която Бог ми е поверил.

Най- възрастния в групата поглади побелялата си брада и поясни:

– Може би като дърво, което потапя корените си по-дълбоко по време на суша, ще се научим да се потапяме по-надълбоко до мястото, където може да намерим освежаване в Бог. Вместо да се обезсърчим, нека поискаме Божият Дух да ни помогне да потопи корените си дълбоко в Божията любов, която мотивира и освежава.

Марко бе млад християнин. Той стана свидетел на силно вярващ в Бога човек, който бе на път да умре.

Този човек бе старейшина в църквата. Имаше мъдра съпруга и уважавано семейство. Бе учен и мисионер.

Когато се разболя от рак, този човек не се уплаши от смъртта, защото Христос го бе освободил от това робство.

В църквата го питаха:

– Какво ще е лечението, ако това не проработи?

– Подготвил ли семейството си ако умреш?

– Какъв е планът ти?

Той застана на амвона като се облегна на него. Погледна към всички в църквата и каза:

– Бог е моя план. Нямам друг план. Дори и да ме убие, аз… ще… се доверя… на… Него!

Ако обичаме и се доверяваме на Бога, животът ни е запечатан в Христос от Светия Дух.

Никаква смърт на земята няма да ни довърши.

Никакъв страх от смъртта не може да ни спре.

Никой не може да ни отнеме от Неговата любов.

Нашият истински живот е скрит и защитен в Христос и в Него ние сме неразрушими.

Мая подскачаше около майка си:

– Обратното на любовта не е ли омразата? – попита момиченцето.

– Не е, – усмихна се майка ѝ. – Обратното на любовта е егоизма.

– Как така? – Мая смръщи вежди.

– Погледни, за да покаже любовта си към нас, Бог даде Своя Син Исус да умре за всички нас. Истинската любов не търси своето си. Тя дава приоритет на интересите на хората пред индивидуалните.

– Това е много трудно, – сбърчи нос Мая. – Не всекиго го може.

– Да, така е, – съгласи се майка ѝ. – Тази черта е една от най-редките, които се срещат в характера на хората.

Ако гледате само на собствените си интереси за сметка на исканията на хората, това ще породи много проблеми във взаимоотношенията ви с другите.

Всеки път, когато трябвате да направите избор, винаги питайте Бог какво да направите от любов.

Дичо се възмущаваше:

– Държа се толкова грубо с мен. А аз и дума не бях казал още.

Страхил потупа приятеля Дичо си по рамото:

– Такива хора обикновено имат вътрешни проблеми, които изобщо могат и да не те засягат, но те не знаят как да ги контролират.

– Но нали истинската любов почита другите независимо от проблема, – поклати глава Дичо.

– Това означава, че в този процес участва и самоконтрол, – поясни Страхил.

– При какви обстоятелства хората могат да бъдат груби с теб? – попита Дичо.

– Възможно е да не са получили достатъчно любов в семейството си или нещо, което се е случило в миналото им, да е оставило трайно негативно впечатление за хората.

– Ако това е така, те трябва да осъзнаят, че имат нужда от изцеление, – възкликна Дичо.

– Получаването на терапия от християнски съветник може да помогне много, но опознаването на Бог по-интимно е дългосрочното решение на такъв проблем, – отсече Страхил.

Хората са ценни. Така че се отнасяйте с достойнство към тях и не говорете зло на друг.