Анри бе журналист. Той не бе съгласен със германския закон:

– Как могат да вкарат в затвора човек за нещо толкова тривиално, като неплащане билет за влака?!

– Чакай, – приятелят му тръсна глава, – ако избягваш да платиш цената на билет за влак или автобус и те хванат, достатъчно е да платиш 60 евро и си свободен.

– А ако нямаш толкова пари, за да платиш? – попита Анри.

– Е, тогава отиваш в затвора, – съгласи се приятелят му.

– Този закон е останал още от нацистките времена, – сбърчи нос Анри – и той засяга бедните и уязвими хора.

– Какво можеш да направиш? – повдигна рамене приятелят му.

– Ще създам фонд за освобождаване на хора от затвора, като плаща глобите им.

И той го направи. Така Анри започна да купува свободата им.

Носеше големи суми в затворите, плащаше глобите и освобождаваше хората.

Христос умря, за да ни освободи от тъмнината, греха и смъртта.

Когато се чувствате победени, заклещени или хванати в безнадеждна ситуация, викайте към Исус. Той все още носи свобода днес.

Краси много обичаше жена си. Страхувайки се да не я загуби често му се налагаше да говори неверни неща пред нея.

Той поясняваше проблема си така:

– Различни ситуации ни тласкат да лъжем, за да се спасим от упреци.

Но всичко си има и граници.

Един ден лъжата на Краси достигна ново, престъпно ниво.

Той се появи пред полицаите като много разстроен човек и заяви:

– Ограбиха ме двама въоръжени мотоциклетисти.

– Колко ви взеха? – попитаха го те.

– В себе си имах 200 долара и те ги взеха всичките.

Полицаите започнаха разследване на случая и откриха:

– Няма грабеж. Мнимата жертва просто е загубила парите.

– А защо е решил да измами хората? – питаха любопитни граждани.

– Страхувал се, че жена му ще му се скара.

Сега Краси ще отговаря пред закона за подадено невярно оплакване.

А упреците на жена му ще бъдат още повече сега, отколкото ако бе признал, че е загубил парите.

Емил Захариев пастор в малко градче помоли членовете на църквата си:

– Спрете да давате десятък от своята мента, копър и кимион.

И Захариев измърмори под носа си:

– Откъде изобщо ги вземаш тези неща?

Членовете на църквата се объркаха от думите на пастира си.

– Защо Исус конкретно споменава мента, копър и кимион в книгата на Матей? – попита един от тях.

Пастирът седна сред хората от църквата и обясни:

– Пасажът само случайно повдига мента, копър и кимион.

Той въздъхна и продължи:

– Тук става дума за това, че фарисеите пренебрегват части от закона в полза на привидността. Този пасаж всъщност не е за десятъка.

Имаше възражение:

– Но Исус казва, че това са нещата, които трябваше да направим, без да пренебрегваме другите.

– Значи той очаква от нас да даваме десятък от мента, копър и кимион. Следователно ние трябва да го правим, – подкрепи го друг от членовете.

Това обсъждане се превърна в проблем.

За целта Захариев организира библейско изучаване по застъпения въпрос.

– Според Левит 27:30 Бог призовава евреите да дават десятък от продукцията си, „било то зърно от земята или плодове от дърветата“. Всъщност не трябваше да е мента, копър и кимион. Никой не се очакваше да излезе и да намери кимион, – обясни Емил на членовете при разглеждане по-подробно на възникналия проблем. – Освен това ние всъщност не сме под този закон. Това е нещо, което евреите са направили и Бог не иска от нас.

Възникнаха спорове.

Чуваха се гневни гласове:

– Исус каза, че нито една буква от закона няма да изчезне.

– А сега трябва ли да даваме десятък от всички плодове, паднали под дървото?

Е, това се видя в повече на Захариев.

Той цитираше нови аргументи, но никой вече не го слушаше.

Никол много обичаше шоколад, но лекарят ѝ бе забранил.

– Ако посегнете пак към него, – предупреди я докторът, – състоянието ви ще се влоши.

– Никога повече няма да ям шоколад, – категорично заяви Никол. – Не искам отново да се подлагам на онези неприятни процедури.

Да, но сега всичко, за което мислеше от сутрин до вечер, бе желанието да яде шоколад.

Накрая не издържа и тайничко изяде блокче шоколад.

Тъй като бе казала на всички около себе си:

– Никога повече няма да сложите парче шоколад в устата си.

Тя не можеше да го консумира пред всички, за това го направи тайно.

Сега положението стана още по-лошо.

Не само страхът я притискаше с мисълта пак: „Пак ли процедури?“

Тя изпитваше угризения на съвестта.

Така и новоповярвалите в Господа, все още нямат силна вяра и знанията им върху Словото са малки, за това съсредоточават вниманието си върху Божите закони, вместо да помолят Бог да им помогне да устоят на изкушенията.

Когато се научат да следват Светия Дух, Той ще им помогне да не бъдат водени от грешните си желания.

Никола бе вдигнал ръце и арогантно настояваше:

– Ако добрите ми дела надделяват над лошите, Бог по някакъв начин е длъжен да ги приеме.

Крум само поклати глава и попита:

– Какво носят такива като теб вместо жертвата на олтара?

– Добри дела, морал или филантропия, какво друго? – повдигна рамене Никола. – Това малко ли е?

– Нали няма прощение на греха освен чрез проливането на кръв? – повдигна въпросително вежди Крум.

– Кръв та кръв, какво си се захванал за нея? – размаха възмутено ръце Никола.

– Много хора не искат да дойдат на мястото на жертвоприношението, Кръста на Исус Христос, – отбеляза Крум, – защото той ги изправя пред собствения им грях и ги осъжда. Напомня им, че небесната порта е затворена за грешниците.

– Ако спазваш определени правила …., – започна неуверено Никола.

– Човек не може да се оправдае чрез закона, – наблегна на думите си Крум.

– Тогава как? – присви очи Никола.

– Кръвта на Исус е достатъчна, за да прости всеки грях. Тя очиства съвестта ни от дела, които водят към смърт.