Стефка имаше чувство, че полудява. Беше три часа сутринта, а бебето ѝ плачеше от четири часа.

Тя прекара месеци лишавана от сън. Бе изтощена и отчаяна.

Обезумяла от мъка, тя вдигна бебето си и извика:

– Заспивай!

Веднага я обзе срам.

Тя мечтаеше да бъде спокойна и доволна майка, а сега ……

Стефка приемаше, че се е провалила.

– Каква майка съм аз? Крещя и викам на детето си, вместо да го успокоя.

И се разплака.

Взе детето и силно го притисна до гърдите си. Сълзите ѝ капеха върху бебешката глава.

Дори и да не сме родители, може би познаваме срама от това да направим непростима грешка или просто чувстваме, че сме неадекватни.

Вината може да бъде продуктивна. Тя подчертава нашите грешки и ни дава възможност да ги признаем и да започнем отначало.

Срамът е парализиращ и ни кара да искаме да се скрием от другите дори и от Бог.

С чувство за вина се обръщаме към Бог за прошка.

Но за тези, които изпитват срам и изтощение, често първият Божи дар към тях е физическото възстановяване, преди духовното им изцеление.

Недьо беше нервен. Бе останал без работа и се чудеше какво да прави. Беше му омръзнало да стои в социалните мрежи. Ако потърсеше филм да гледа попадаше все на гледан. Не обичаше да чете, а да се разходи навън не бе по вкуса му.

– В динамичния свят, в който живеем, пълен с информация, развлечения, стремеж за развитие, често тихото време идва нежелано, – поклати глава той. – Дори ни създава напрежение. С какво да запълня тази тишина?

– В стремежа си да оправдаем всяка минута, започваме да изпитваме безпокойство от това, че не сме заети, – подкрепи го брат му Калин.

– Има и момент на прекалено високо напрежение, когато пък си търсим свободно време, – отбеляза Недьо.

– Исус е нашата почивка, – изкашля се дядо им.

– Какъв Исус? Някакъв бизнесмен ли е, който дава възможност за разнообразие и разсейва скуката? – попита Недьо.

Калин като по-голям беше слушал обясненията на дядо си за Спасителят Исус Христос. Той се усмихна и разказа всичко, което бе научил от дядо си:

– Той е Божият Син, Месията, който дойде на земята, за да ни спаси чрез Своята смърт и възкресение, предлагайки прошка на греховете ни и вечен живот на всички, които вярват в Него.

Старецът одобри казаното:

– Добре си запомнил всичко, което ти казах. Истинската почивка идва от време, прекарано с Бога.

А брат му добави:

– Това не е време, в което се оглеждаме за нещо, което още трябва да направим или очакваме кога ще свърши, а просто го изживяваме пълноценно в Неговото присъствие.

Тенко бе вперил поглед в календара и си каза:

– Ето свърши старата и започна новата година. Това ми напомня, че животът е пълен с нови начала.

Той бе седнал във любимия си фотьойл и разсъждаваше на глас:

– През миналата година имах предизвикателства, разочарования, борби и ситуации, които не бях очаквал.

Тенко се усмихна, спомняйки си съветите на приятелите си.

– Когато стъпваш в новата година, не влачи миналогодишния си багаж в тазгодишните възможности, – бе заявил Кирил.

– Няма нищо, което може да се направиш сега, за да промениш миналото си. Затова пусни старите провали, болки, модели на мислене и прегърни новото, – бе го посъветвал Цвятко.

А Евгени бе го потупал по рамото и бе отбелязал:

– Бог не иска, да носиш това, което Той вече ти е простил, изцелил и изкупил. Господ ти предлага ново начало, не само заради прекрачването в новата година, а поради това, което Исус е направил за теб, – бе опитвал да го убеди Захари.

– Той е християнин, за това винаги говори за Бог, – поклати глава Тенко.

Не одобряваше винаги думите му, но понякога се заслушваше в съветите му.

Тенко стана от фотьойла, повдигна очите си нагоре и си пое дълбоко въздух.

– Прави са Кирил и Цвятко, трябва да загърбя миналото си и да вляза в новата година с надежда.

Тенко си спомни и други думи на настойчивия Евгени:

– Продължи напред с увереност. Бог може да вземе най-трудните части от изминалата година и да ги превърне в свидетелство за победа. Довери Му се. Бог дава ново сърце, променя навиците и взаимоотношенията ти с другите. Той най-добре може да изгради твоето бъдеще.

Този първи януари може да е ново начало … защото с Исус винаги е така.

Симеон бе нервен:

– Какво толкова уникално има в раждането на Исус? Мария го е родила като всяка друга жена.

Виктор се замисли, а после каза:

– Мога да ти дам приблизителен, макар и не точен, пример за това.

– За непорочно зачатие? – усмихна се скептично Симеон.

Виктор не се трогна от иронията му, а му разказа следното:

– Единадесет годишният мрежест питон на име Телма родила шест женски потомци през юни 2012 г. В зоопарка Луисвил, Кентъки, където живеела с друг женски питон, Луиза. Никой мъжки никога не се е доближавал до деветдесет и една килограмовата и шест метрова майка змия.

Симеон го изгледа ужасен, а Виктор продължи:

– Нови ДНК доказателства, публикувани през юли в Biological Journal of the Linnean Society, разкриха, че Телма е единственият родител.

– Да, но това е животно, а не човек, – възрази Симеон.

– Въплъщението на Господ Исус Христос е важно и трябва да се разбира като израз на Божията любов към човечеството. Бог изпрати Своя Син, който е едновременно Божествен и човешки, за да може да умре за греховете на човечеството и да възкръсне, давайки възможност на хората да живеят вечно. Господ Исус няма човешки баща, така че Той е свят и достоен да умре като умилостивение за греховете на човечеството.

Симеон само разтърси глава, но нищо не каза, а Виктор добави:

– Свръхестественото зачатие на Господ Исус Христос свидетелства за него като Божи Син, единственият достоен Спасител на човечеството и Господ на цялото творение.

Станчо тичаше по улицата. Това правеше редовно всеки ден.

Изведнъж спря.

Бе забелязал чифт износени обувки близо до табела на бездомник, който искаше да му се помогне.

– А, – радостно възкликна Станчо, – ти носиш моя номер обувки.

Той изобщо не се поколеба. Свали бързо обувките си и ги даде на бездомника, като обясни:

– Благословен съм през целия си живот. Бог е бил много добър към мен. Сега е нужно теб да благословя.

Прибра се бос, но щастлив.

Точно така трябва да проявяваме доброта един към друг.

Всичко, което правим или казваме, трябва да го извършваме като представители на Господа.

Нека като Станчо бъдем нащрек за възможности да бъдем добри.

Така благодарим на Бога за цялата доброта, която сме получили от Него.