Ема погледна Галя и каза:

– Твоята вяра остава следа, не само когато учиш децата си на стихове от Библията, но и когато ….

– Да, да знам, – прекъсна я Галя. – Дали чета Божието Слово? Моля ли се, дори когато съм уморена? Прощавам ли, когато ме наранят? Дали хваля Бога само в неделя, а и у дома? ….

– Не е достатъчно да учиш децата си на добри неща, – смръщи вежди Ема, – защото те те наблюдават какво правиш.

– Е, да, – въздъхна предизвикателно Галя. – Начинът, по който живея, потвърждава или отрича думите ми.

– Ако по цял ден седиш пред телевизора – сбърчи нос Ема – или чатиш по телефона. В дома ти се чуват викове и обиди. Всичко това се запаметява много по-добре от това, което им казваш.

– Нали ги водя в неделя на църква. Посещават неделното училище, – Галя повдигна ръце недоумяващо.

– Църквата е добавка към основното ястие, а не заместител, – тръсна глава Ема. – Възпитанието на децата е твоя задача.

– Вече е твърде късно да поправям нещата, – Галя примирено повдигна рамене.

– Никога не е късно да започнеш, – думите на Ема прозвучаха назидателно. – Започни като се молиш с детето си поне десет минути. Прочети му един стих от Библията и говорете по него. По това време нека телевизорът, компютърът и телефона бъдат изключени. Това е инвестиция с вечна стойност.

– Искам децата ми да познават Бога, – Галя направи голяма пауза, след което продължи. – Не желая да бъда погълната от материалното. Нужно е да се фокусирам към духовното. Искам така да живея, че децата ми да следват Господа.

– Всичко, което изброи е добро, – Ема топло се усмихна на Галя. – Действай и не се отказвай, когато не успееш.

Йордан бе сигурен:

– Съвременният свят води мощна битка за умовете и сърцата на децата ни.

– Това най-често се случва чрез телевизията, социалните мрежи, понякога за съжаление и в училището, чрез приятели и дори разни идеологии, – уточни Симеон.

– Един родител не бива да бъде пасивен, – поклати глава Страхил. – Той е страж на дома си и духовен водач на децата си. Не трябва да отстъпва от тази си отговорност.

– Аз не им се меся, те сами да си решават, – промърмори Стоян.

– Аз съм им казал веднъж, – изпъчи се Владо, – повече няма да повтарям.

Симеон смръщи вежди:

– Ако не ги науча на Божията истина, светът ще ги плени със своята лъжа. Бог не ни е дал деца, за да ги пуснем „на самотек“, а за да ги изградим като последователи и ученици на Христос.

– Това не е само отговорност на родителите, – опонира Радослав.

– Че на кого другиго? – попита Спас.

– Децата също имат отговорност, – отговори Радослав. – Те трябва да се покоряват, да уважават и да се учат. Според Божието Слово, дете, което презира родителите си, презира и Бога.

По-голяма част от групата направиха кисела гримаса, а Радослав невъзмутимо продължи:

– Дете, което уважава баща си и майка си, ще има благословен живот. Това е първата заповед с обещание в Библията. Представяте ли си, колко е важно това в Божите очи!

– Като родители не трябва да се страхуваме да поставяме в дома си духовни стандарти, – въздъхна Тодор. – Да ограничим времето пред екраните, независимо дали това е телевизия или компютър. Нужно е да познава приятелите на децата си.

– Но първо трябва да ги водим в молитва и поклонение, нужно е да ги запознаем с Божието Славо, – наблегна Борис.

– Забравяме такива неща като това, често да разговаряме с тях, – отново взе думата Радослав. – Така ще им покажем, че ни е грижа за тях, не само когато имат проблем, а всеки ден.

– Аз им казвам: Бог ви вижда – обади се и Божидар. – Вашата отговорност е да слушате, да почитате и да търсите съвет не от интернет, а от нас родителите, които ви обичаме.

Манол предложи да се помолят и започна:

– Господи, помогни ми да опазя дома си. Научи ме да уча децата си, а не да ги притискам и да им се налагам. Дай на децата ми сърце, което да почита и приема наставления. Амин.

Никола се чувстваше неразбран, а често и невидим. Той бе от тези хора, които живееха с надежда, че все някой ще забележи усилията им или поне ще ги разберат.

В социалните мрежи Никола виждаше снимки с усмихнати лица, а за себе си казваше огорчен:

– Чувствам се сам. Всички останали се познават и разбират, а аз оставам настрани сякаш съм невидим.

Когато Красимир го чу, веднага реагира:

– Бог, които е създал не само всичко около нас, но и галактиките, знае всеки детайл от живота ти.

– Моите тревоги, скритите ми страхове, всяка неизказана надежда, …..? – Гласът на Никола звучеше отчаяно без капка доверие.

– Той никого не игнорира, – продължи убедено Красимир. – Не е пропуснал нито една твоя сълза. Винаги ще те разбере.

– Искам да бъда щастлив, – с наведена глава сподели Никола.

– Какво определя щастието ти? – свъси вежди Красимир. – Възхищението на останалите към теб? Но то е плитко и нетрайно. А това Бог да те познава е много по-различно.

– Каква е разликата? – повдигна рамене безразлично Никола.

– С Него можеш да бъдеш честен и такъв, какъвто си, – наблегна Красимир. – Радостта ти не зависи от това, с какво ще Го впечатлиш.

Никола го гледаше недоверчиво, а Красимир продължи:

– Той знае всяка твоя нужда, още преди да я изкажеш. Няма да те прекъсне, когато разговаряш с Него. Не е нужно да се бориш за вниманието Му.

– Дори, когато имам тревожни мисли, съмнение и пълно объркване? – попита Никола.

– Той слуша с търпение. Не губи интерес към теб, независимо от обстоятелствата.

Никола само клатеше глава.

– Слушай, Божието внимание не е случайно, – Красимир дръпна Никола за ръката. Той е отворил очи и уши за теб. Ти си в Неговото присъствие.

– Какво от това? – тъжно се усмихна Никола.

Красимир размаха ръце:

– Това означава, че никога не си изолиран, не и в най-трудния ти ден. Когато си разочарован, чувстваш се пренебрегнат и смяташ, че погрешно са те разбрали, Бог те разбира напълно.

Никола бе апатичен и мълчеше.

Красимир го гледаше натъжен:

– Вместо да гониш изява в света, търси интимност с Бога, който те вижда. Не се стреми да бъдеш интересен, ти си ценен. Трябва да си напълно щастлив, защото Творецът на всичко видимо и невидимо те познава и чува, – настойчиво говореше Красимир.

Тежка въздишка се изтръгна от гърдите на Никола, но въпреки всичко големият камък се бе отместил от сърцето му.

Станимир беседваше с няколко свои приятели. Той обяви:

– Много хора прекарват живота си, опитвайки се да докажат, че заслужават любов. Те работят по-усилено, стремят се към одобрение и се надяват, че това да бъдат добри или успешни ще им осигури щастие.

– Но истинската радост, – уточни Светослав, – не расте в живот на постоянна тревожност, как ще се представим пред другите. Тя расте, когато най-накрая можеш да се успокоиш, когато разбереш, че си избран.

– Неизменната любов е Божията и тя няма да изчезне, когато се бориш, – допълни Марин.

– Може да бъдеш пренебрегнат от другите, – весело констатира Петър , – но винаги си видян, ценен и желан от Бога.

– Радостта не е награда за духовно успешните, – повдигна важно вежди Манол. – Тя е естественият резултат от знанието, че си обичан.

– Когато щастието ти е вкоренено в Божията обич, а не в човешкото одобрение, то става устойчиво, – забеляза Антон.

– Ако светът те игнорира, ти все още си избран. Ако някой си тръгне, твоята стойност не се променя. Ако загубите титла, работа или инерция в живота, Божията любов остава същата. Нито натискът от света, нито болката от миналото, може да те отдели от Него, – заяви твърдо Ясен.

– Ето защо можем да кажем с увереност: Щастлив съм, защото съм обичан, – обобщи Станимир.

Пена клатеше глава:

– Често се чудя дали животът ми в комфорт не е по-скоро пречка за християнската зрялост, отколкото помощ или благословия?!

Приятелката ѝ Галя я погледна изпитателно:

– Разбира се, не трябва лекомислено да гледаме на безопасността, сигурността или трите хранения на ден. Знам, че това са благословии, за които безброй мъже, жени и деца по света копнеят и се моля да ги имат.

– И все пак, липсата на изпитания, ме затруднява да бъда свързана с толкова много от Новия завет и героите на вярата, – сбърчи нос Пена.

– Ако нашата вяра изисква малко, тя има малко значение, – отбеляза Галя.

– Ето, – въздъхна дълбоко Пена, – Христос ни кани да дойдем и да умрем, да го последваме по пътя на кръста, и макар че за мнозина в съвременния свят това може да не изглежда като изключително физическо страдание или изпитания, поканата е не по-малко реална.

– По-скоро трябва да си зададем въпроса, – Галя повдигна показалеца на дясната си ръка нагоре. – Вярата ни в Христос някога променила ли е живота ни до такава степен, че доброволно и съзнателно да сме си отворили място, където да рискуваме, заради другите?

– Искаш да кажеш, дали сме достатъчно жертвоготовни по начин, която ни струва нещо ? Мисля, че в противен случай сме в беда, – уточни Пена.

А Галя прибави:

– Само защото е възможно да се избегнат тези ситуации в нашата съвременна епоха, не означава, че е мъдро или вярно.

– Всъщност, – Пена повдигна вежди, – все повече се убеждавам, че трябва активно и целенасочено да търсим начини да излезем от зоната си на комфорт и да се отдадем за другите в името на Исус Христос, защото това е единственият живот, който наистина си струва да се живее.