Калин се бе замислил. Той отвори уста и всички разбраха какво го измъчваше:

– Какво означава, че Месията, Исус Христос, е „Вечният Отец“?

– Може би, че Месия ще се обърне към нас с вечен бащински характер, – предположи сестра му Даниела.

– Да, Той казва, че е „кротък и смирен по сърце“, – съгласи се Калин, – но ….

Тогава баща му се намеси:

– Представи си, когато се събуди тази сутрин, Троицата – Отец, Син и Свети Дух – си казват един на друг: „Калин стана! Даниела е будна! Хора съберете се“.

– Не разбирам добре, – разтърси глава Калин.

Баща му продължи:

– Тогава Отец се обръща към теб и казва: „Добро утро, Калине! Чакахме те цяла нощ. Нямаме търпение другите да те срещнем днес. Ти си светлината на света. Иди и отразявай нашата светлина днес!“

Очите на Калин се насълзиха:

– Нима Бог проявява талкова голямо внимание към мен?

Бащата добави:

– Аз съм баща и съм във възторг, когато ви видя, как се събуждате сутрин. А какво остава за Бог, Който ни е осиновил? ….. Исус ни докосва така, както малко момче протяга ръка, за да докосне охлюв… но не с пръст, а с отворени ръце.

Бог не е безразличен към вашето ставане днес. Той ви е събудил с очакване да ви наблюдава „как светлината ви свети пред човеците, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“.

Знайте, че Вечния Отец е винаги с вас.

Как стана, никой не разбра, но днес в парка се срещнаха няколко майки, които имаха деца в предучилищна възраст.

Всяка имаше какво да сподели.

– Моя не можах да го науча да си събира играчките. Все трябва да вървя след него, – оплака се една от майките.

– Я моята все си бърка в носа, – въздъхна друга. – Не можах да я отуча от това.

Оплакванията бяха безкрайни.

Млада жена, която седеше отстрани, ги слушаше внимателно. Тя нямаше техния опит, защото още не бе омъжена.

Изведнъж неволно се намеси в разговорът им:

– Знаете ли за какво ми говори всичко, което чувам от вас?

Една част от жените махнаха с ръка, дори една ядно каза:

– Какво разбираш ти? Навярно още нямаш деца.

Младата жена не се обиди, а добави:

– Всека от вас ми прилича на празна кутия от сок, която се нуждае да се напълни.

Жените се намръщиха. Бяха готови да я натупат, но нещо ги спря.

А тя продължи:

– Вие се нуждаете от Източника на жива вода, Който може да ви изпълни напълно.

– И къде е този източник на вода? – попита една от жените иронично.

– Не къде е, а кой е Той, – усмихна се младата жена. – Всяка от вас се нуждае от Исус Христос, Източника на живата вода.

Жените се спогледаха. Искаше им се веднага да попитат и разберат.

Кой е този Исус Христос и как Той може да им помогне в ежедневието с децата им?

Крум изстреля поредния си въпрос:

– Бог срамували се от материалния свят.

Живко веднага реагира:

– Едва ли, Той е дошъл в него. Въплъщението на Исус Христос ни говори, че обикновените неща, като дом, храна, аромати и докосване, могат да се превърнат в място за среща с Рая.

– Често си мисля, че духовните неща са далечни и дори невидими, – сподели Крум.

– Но Бог действа дори в простите „земни“ неща, – възрази Живко. – Той е създал света и е казал: „Беше добро“. След, което самият Той е дошъл тук, за да сподели нашата радост и умора, нашите празненства и нашата болка.

– Може би си прав, – съгласи се Крум.- Когато вдишвам аромата на канелата, гледам блестящите светлини на града или пия горещ чай, забелязвам, че това не са просто обикновени вещи, а знак за Божията доброта.

– Материалните неща не ни отдалечават от Бога. Те могат да ни приближат до Него, ако ги приемаме с благодарност, – констатира Живко. – Затова се наслаждавайте на красотата на този свят, не като временна наслада, а като част от Божия план. Всяко творение не е пречка за човешката вяра, а доказателство за любовта на Създателя, Който иска да бъде до нас.

Нека тези стъпки на любовта ни помогнат днес да видим Божията благодат в обикновените неща.

Станчо бе имал връзка с момиче и това го смущаваше.

– Мислиш ли, че похотта няма последици? – атакува го приятелят му Григор. – А тези последствия водят до скандал. Тайният грях никога не остава скрит.

Станчо бе навел глава и мрачно поглеждаше приятеля си от време на време.

– Похотта ще те отведе по-далеч, отколкото си искал, ще те задържи по-дълго, отколкото си желал и ще ти струва много повече, отколкото някога си възнамерявал да платиш.

– И какъв може да е най-лошият възможен резултата от прелюбодействието? – попита Станчо.

– Няма значение какъв е, – тръсна глава Григор, – но знай, че сатана крои планове, за да го осъществи в най-скоро време.

– И сега какво? – смотолеви Станчо.

– Дори след като си се отвърнал от похотта, мръсотията остава в теб. И дълго след като грехът е простен, саждите от греха остават. Ако си се простил с алкохолизмът, жаждата остава. Дълго след като присвояването е простено, възможностите за работа избледнява. Аферата е приключила, но срамът още витае.

Станчо притисна с длани ушите си. Той не искаше повече да слуша.

Сбъркал бе и съжаляваше.

Чувстваше се опустошен.

И все пак имаше изход от положението.

Станчо падна на колене и започна да призовава Единственият, Който можеше да му помогне и да го освободи – Исус Христос. Този Който бе платил за неговия грях със Собствената си кръв.

Асен се молеше за спасението на жена си повече от четиридесет години.

Един негов приятел го попита веднъж:

– Не ти ли се е искало понякога да се откажеш?

– Той никога не ме е разочаровал. Има си Божие време за всичко, – бе отговорът.

Когато съпруга

Ако възложим надеждата си на Бог, Той няма да ни разочарова.

Съпругата на Асен прие Исус Христос за свой Господ и Спасител на погребението на съпруга си.

Тогава тя видя църквата, пълна с онези, които обичаха мъжа ѝ.

Чу убедителното послание на Този, Който бе водил Асен през целият му живот на земята.

Накрая тя се поклони на единствения Бог и прие спасението Му.

Трудно ви е да се молите, когато дълго време не получавате отговор.

Бог работи и тогава, когато ви се струва, че не отговаря.

Просто се молете се и чакайте!